Медта е първият метал, известен и използван от човека още след Неолита (преди около 10 000 години). Първоначално медта била използвана за направата на различни украшения, но впоследствие от нея започнали да се изработват оръжия и предмети за бита. Различни медни артефакти, датиращи от 3000 до 5000 години пр.н.е., са намерени в древните шумерски поселения и в Египет. Древните римляни добивали медта от богатите залежи на медни руди на остров Кипър. От тук произлиза и латинското название на този метал – cuprum. Най-вероятно в Египет и Месопотамия е бил открит бронзът – сплавта на медта и калая, която по-лесно се отливала, била по-здрава от медта и по-добре се обработвала. Ролята на тази сплав в човешката цивилизация, от която в продължение на много столетия се изработвали оръжия, украшения и различни предмети за бита, е тъй голяма, че тя дала наименованието на цяла епоха в човешката история – бронзовата ера. Друга важна сплав на медта, тази с цинка – месингът, е била получена от римляните в началото на нашата ера чрез сплавяне на медта с цинковата руда галмей (цинков карбонат).

Медта е

относително малко разпространен на земята химичен елемент

Нейното съдържание в земната кора е едва 0,05%, което й отрежда 27-мо място сред химичните елементи. Самородна мед се среща твърде рядко, но именно с нея най-напред са се срещнали нашите далечни предци и са узнали за нейните отлични качества. Основната част от медта в природата участва в състава на редица (над 250) минерала – халкопирит, халкоцит, азурит, малахит, тюркоаз, куприт, тетраедрит, енаргит и др. Някои медни минерали (малахит, тюркоаз, азурит и др.) се причисляват към скъпоценните камъни. Медта е един от най-широко използваните метали, благодарение на нейната висока топло- и електропроводимост. Тя се използва в електротехниката, електропренасянето, уредостроенето, в производството на медицинска апаратура и т.н. Безценно е нейното приложение в т.нар. интегрални схеми, които широко се използват в производството на компютри и други електронни уреди и системи.  Множество приложения намират и близо 40-те медни сплави с различни химични елементи – берилий, алуминий, сребро, злато, калай, никел, цинк, манган, силиций, арсен, фосфор.

Медта е един от най-­важните химични елементи за безупречното функциониране на човешкия организъм, въпреки нищожното му съдържание в него – едва 100-150 мг. Главни „депа” на този елемент са черният дроб, главният мозък, сърцето, бъбреците и скелетните мускули. Около 95% от медта, постъпваща в организма с хранителните продукти, се усвоява в стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва. Най-добре се усвоява двувалентната форма на медта. Попадайки в кръвния ток тя се свързва с белтъка церулоплазмин, продуциран от черния дроб, с албумина, с аминокиселините хистидин, глутамин, треонин, както и с транспортния белтък транскуприн. Основната част от медта (до 95%) е здраво свързана в състава на церулоплазмина. Комплексът на медта с церулоплазмина играе важна роля в метаболизма на желязото в човешкия организъм, участва в неутрализирането на свободните радикали и пр. При попадане на по-голямо количество свободни медни йони в кръвния ток церулоплазминът ги улавя и блокира. Тези йони биха нарушили редица функции на клетките чрез ускоряване на протичането на свободнорадикаловите реакции, водещи до увреждане на мембраните и структурните елементи на клетките. В присъствието на т.нар. супероксид (най-опасният свободен радикал) обаче церулоплазминът играе ролята на катализатор за окислението на липопротеините с ниска плътност („лошия” – LDL, холестерол), което представлява рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови патологии. Връзката на албумина с медта е значително по-слаба, поради което той я отдава на клетките значително по-лесно в сравнение с церулоплазмина. Ето защо албуминът е най-важният белтък за транспортирането на медта до всички тъкани на човешкия организъм. Нарушаването на баланса между церулоплазмина и албумина води до редица неблагоприятни метаболитни последствия.

Медта взема участие в огромен брой биохимични процеси в човешкия организъм

Тя участва във въглехидратния обмен, ускорявайки процесите на окисление на глюкозата и забавяйки разпадането на гликогена в черния дроб. Играе важна роля за поддържането в добра кондиция на костите, хрущялите, сухожилията, кожата, както и за еластичността на кръвоносните съдове. Образуването на хемоглобина – червения кръвен пигмент, участващ в пренасянето на кислорода в човешкото тяло, е невъзможно без участието на медните йони. Колкото по-високо е съдържанието на хемоглобина, толкова по-добре и по-активно действа имунната система. Това е една от жизненоважните функции на медта в човешкия организъм, но далеч не единствената...

В качеството на кофактор медта влиза в състава на редица ензими, които играят важна роля в множество биохимични процеси, протичащи в човешкия организъм. В частност, медсъдържащият ензим тирозиназа катализира синтезата на важния кожен пигмент меланин, който предпазва кожата от слънчевата радиация и развитието на меланома – рак на кожата. През 1969 година американският биохимик професор Ървин Фридович и неговият аспирант Джо Мак Корд откриват съдържащия мед ензим супероксиддисмутаза (СОД). Те доказват, че този ензим участва активно в инактивирането на особено опасния супероксид, както и на хидроксидния радикал и водородния пероксид, способстващи за стареенето на клетките и разрушаването на структурите на редица важни протеини, ензими, както и на молекулата на ДНК. Наред с каталазата и глутатионпероксидазата СОД е най-мощният антиоксидант, произвеждан от човешкото тяло. В значими количества СОД се съдържа в пъпешите (медена роса и оранжеви), броколито, годжи берито, ягодите, боровинките, брюкселското зеле и пр. Минералите цинк, мед и манган подпомагат производството на СОД . Витамин Е повишава с около 30% синтезата й.

Медта взема активно участие в образуването на миелина – белтъчно-липидния комплекс, обвиващ нервните влакна, който способства за безупречното предаване на нервните импулси. Тя е изключително важен фактор в антибактериалната защита на човешкия организъм. Попадналата в кръвния ток бактерия неминуемо се среща с церулоплазмина и другите съдържащи мед носители, които способстват за внедряването на медния йон в клетката на патогена. Там медният йон се свързва с неговите ферменти, създавайки хаос в протичащите процеси и довеждайки в крайна сметка до гибелта на натрапника.   

Ниското ниво на мед в организма провокира развитието на неутропения – понижение на количеството на неутрофилите (фагоцитите) в кръвта, които са част от имунната защита, участвайки в унищожаването на попадналите в организма патогени. Хората с неутропения са в значително по-голяма степен предразположени към развитието на различни инфекции.

Медта

стимулира образуването на новите клетки в човешкото тяло

В самото начало на своето формиране обаче те не са в състояние да изпълняват специфичните функции в съответната тъкан. Доказано е, че медта участва активно в диференцирането, т.е. придобиването на специфичните умения на младите клетки. Тя играе важна роля и в синтезата на имуноглобулините, които съхраняват „досиетата” на патогените, поразявали организма. При повторна „неблагоразумна” атака на такъв патоген, благодарение на придобитата при предишното му проникване информация, съдържаща се в неговото „досие”, отговорът на организма е далеч по-мощен и съкрушителен.

Дневната потребност на организма от мед се оценява на 3-5 мг. При наличие на значително количество протеини в дневното меню обаче нейното усвояване се понижава неколкократно. Богати източници на мед са черният дроб, ядките (орехи, кашу, лешници, бадеми и др.), шоколадът, житните култури и т.н.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ