Изследване, публикувано в списание Hypertension, показало, че лекарствата за лечение на хипертония могат да повлияят не само на артериалното налягане, но и да предизвикат разстройства на настроението, включително депресия и биполярно разстройство.
Биполярното разстройство повишава риска от сърдечно-съдова смъртност, докато депресията е свързана с повишен риск от развитие на хипертония.
Съществуват все повече доказателства за това, че препаратите за лечение на високо артериално налягане могат да влошат настроението.
„Лекарите трябва да знаят за влиянието на хипотензивните лекарства на психичното здраве, тъй като лечението на хипертонията може да оказва негативно въздействие на психиката”, обяснил авторът на изследването, професор Сандош Падманабхан.
Учените от Университета в Глазгоу решили да определят действително ли препаратите за лечение на високо артериално налягане влияят на настроението. Те провели анализ на пациенти, приемащи различни класове антихипертензивни препарати. В изследването участвали 144 066 пациенти на възраст от 40 до 80 години, които били наблюдавани от учените в продължение на 5 години.
Участниците били разделени на четири групи в зависимост от приемания препарат. На тях им били предписани антагонисти на ангиотензин II, бета-блокери, блокери на калциевите канали и тиазидни диуретици. В изследването участвала също контролна група от 111 936 човека, които не приемали антихипертензивни лекарствени средства по време на изследването.
В продължение на петгодишен период изследователите наблюдавали за разстройства на настроението, такива като депресия или биполярно разстройство. За този срок били регистрирани 299 хоспитализации сред участниците основно по повод на депресия.
От четирите най-разпространени антихипертензивни препарата два били свързани с повишен риск от разстройство на настроението, докато едно лекарство намалявало риска от влошаване на настроението.
Професор Падманабхан и неговите колеги определили, че при хората, на които били назначени бета-блокери и калциеви антагонисти, рискът от хоспитализация поради разстройство на настроението се повишавал два пъти. А пациентите, на които били предписани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и антагонисти на рецепторите на ангиотензина, имали най-нисък риск от хоспитализация. Пациентите от групата, приемаща тиазидни диуретици, и от контролната група имали един и същ риск от разстройство на настроението.
Изследователите установили също, че наличието на съпътстващи заболявания значително повишавал риска от разстройство на настроението през петгодишния период на наблюдение.
Симеон НИКОЛОВ
