„Широкият обхват на нашето изследване доведе до съставяне на каталог от клинични състояния, свързани с генетично обусловената височина. С други думи, това са състояния, за които ръстът може да е рисков или пък защитен фактор, независимо от други условия на обкръжаващата среда, които също биха могли да влияят върху ръста и здравето“, казва водещият автор д-р Сридхаран Рагхаван.
Обикновено ръстът не се смята за рисков фактор за заболявания. Но минали изследвания демонстрираха връзки между височината на човека и вероятността му от развитие на ред здравни състояния. Това, което не е добре разбрано, е дали тази връзка има биологична основа или се дължи на други фактори.
До каква височина ще достигне някой в зряла възраст зависи отчасти от гените, които той е наследил от родителите си. Но фактори от външната среда като хранене, обществено-икономическо положение и демографски белези (например пол и възраст) също играят роля за определянето на окончателния ръст. Ето защо дефинирането на зависимост между височината и риска от болести може да е трудно.
За да проучат тази зависимост, изследователите разгледали генетични и медицински данни от над 280 000 ветерани, участващи в MVP. Те ги съпоставили със списък от 3290 генетични варианта, свързани с ръста, от скорошен геномен анализ.
Авторите открили, че нивата на риска от 127 различни медицински състояния може да са свързани с генетично прогнозирания ръст при пациентите от бялата раса. Понеже чернокожите не са толкова добре представени в генетичните изследвания, за тях има по-малко налични данни. Но при настоящия анализ медицинските характеристики, свързани с височината, като цяло съвпадали при белите и чернокожите пациенти. Последните представлявали около 21% от ветераните в MVP. Поне 48 от връзките, идентифицирани при белите пациенти, били в сила и за чернокожите. Всички най-значителни открития – връзката на ръста с по-ниския риск от коронарна болест на сърцето и по-високия риск от предсърдно мъждене, периферна невропатия и циркулаторни нарушения, се наблюдавали при пациентите и от двете раси, отбелязват изследователите.
Генетично прогнозираният ръст бил свързан както с понижен, така и с повишен риск, в зависимост от състоянието. Да си висок изглежда може да предпазва от сърдечно-съдови проблеми. Изследователите наблюдавали връзка между по-високия ръст и по-ниския риск от високо кръвно налягане, висок холестерол и коронарна болест на сърцето. Но рискът от предсърдно мъждене бил по-голям при по-високите участници. Тези връзки бяха демонстрирани и при предишни изследвания.
И обратното, да си висок може да увеличава риска от повечето други състояния (извън сърдечно-съдовите), които били разгледани в изследването. Това важало особено за периферната невропатия и циркулаторните нарушения, свързани с вените.
Периферната невропатия е увреждане на нервите извън главния и гръбначния мозък, особено в крайниците. Предишни изследвания свързаха височината с по-бавно предаване на нервните импулси (нервна проводимост) и проблеми с нервите. Изследването MVP потвърждава тази връзка с помощта на генетични инструменти, показвайки по-висок риск от нервни проблеми при високите хора.
Учените открили зависимост и между генетично прогнозирания риск и състояния като еректилна дисфункция и задържане на урина, и двете свързани с невропатия.
Състояния като целулит, кожни абсцеси, хронични язви на краката и остеомиелит също били свързани с ръста. Да си висок, изглежда, повишава риска и от циркулаторни нарушения като варикозни вени и тромбоза.
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
