Гъбите са едни от най-удивителните живи създания. Те заемат промеждутъчно място между растенията и животните и дори са отделени в специално царство. Гъбите не са способни на фотосинтеза, много от тях се хранят с „мъртва” органика, други са паразити или симбионти. До днес са описани около 150 хиляди вида гъби, макар че, по оценки на учените, техният брой надхвърля един милион.
Повече от сто вида гъби с многоклетъчен мицел, даващи големи плодни тела, отдавна се използват в
традиционната медицина в Китай,
Корея, Япония и други страни в Югоизточна Азия. И въпреки че в Европа на лечебното действие на гъбите не се придавало толкова голямо значение, римлянинът Диоскорид още преди около 2 хиляди години описал медицинското използване на гъбата агарикон. Паразитираща по стволовете на хвойновите дървета, тя била особено популярна като кръвоспиращо средство и лекарство при туберкулоза.
Едни от първите научни изследвания на лекарствения потенциал на гъбите се появили в края на 60-те години в Япония, пострадала от атомна бомбардировка, и те били посветени на противотуморната им активност. Например, било доказано, че ежегодния прием в продължение на 1-3 месеца на екстракт от шийтаке – знаменитата „гъба на младостта” на китайските императори – поддържа имунитета и възпрепятства образуването и размножаването на ракови клетки, а при онкоболни намалява страничните ефекти от радио- и химиотерапията. И въпреки че сложните механизми на взаимодействие на „гъбните” въглехидратно-протеинови полимери с рецепторите на имунните клетки все още се изучават, очевидно е, че те повишават активността на практически всички звена на имунитета при животните и човека. (Бел. ред. На тази страница виждате хранителната добавка на „Лечител“ с точно тази гъба.)
Постепенно препаратите, получени от плодните тела на гъбите започнали да се разглеждат като нови тип нетоксични противоракови лекарства.
След установяване на противотуморната активност на екстрактите, полизахаридите и други съединения в гъбите, започнали да се появяват данни за тяхната противовирусна активност по отношение на редица вируси. Например, полизахаридът лентинан от гъбата шийтаке се оказал активен против вируса на енцефалита, вируса на грипа от тип А и дори ХИВ.
В спорите на гъбата шийтаке били открити т. нар. „вирусоподобни частици”
Тези вещества са уникални, тъй като не се срещат никъде другаде – нито в растителния свят, нито в царството на гъбите. По своя строеж те приличат на вируси в протеинова обвивка, поради което, при постъпване в организма на човека, предизвикват рязък имунен отговор – активира се цялата система на противовирусния имунитет. Макрофагите увеличават своите поглъщащи свойства, Т-лимфоцитите усилват синтеза на перфорини, чрез които те унищожават поразените от вирусите клетки. При това трябва да се отбележи, че масирано постъпване на вируси в организма няма – работят само „вирусоподобните частици” от гъбата шийтаке. Тези частици понякога са достатъчно, за да се възстанови имунната работа на организма и да се преустанови протичащия инфекциозен процес.
Друг механизъм за потискане на вирусните инфекции
от гъбите е свързан с работата на полизахарадите в някои гъби, например шийтаке, мейтаке и др. Полизахаридите работят по различен начин. Едни активират клетъчния имунитет: макрофагите, цитотоксичните Т-лимфоцити и натуралните килъри стават много по-активни. (Бел. ред. В магазини „Лечител“ ще откриете и мейтаке.)
Други полизахаради активират т. нар. хуморален имунитет, когато активни стават В-лимфоцитите, които синтезират антитела, протеинови вещества, прикрепващи се към заразените клетки и привличащи макрофагите и килърите. Усилва се също и синтеза на бета-интерферон, който затормозява развитието и размножаването на вирусите вътре в клетките.
„Вирусоподобните частици” и полизахаридите не са единствените активни фракции в гъбите. Разтворимите във вода лигнани също притежават противовирусни и имуномодулиращи свойства. Новото съединение JLS, неотдавна извлечено от шийтаке, е способно да блокира вируса на простия херпес. Гъбата съдържа разтворими във вода производни на лигнина, такива като EP3 и EPS4, проявяващи имунологично и противовирусно въздействие не само против херпес вирусите от първи и втори тип, но и срещу енцефалит, вируса на полиомиелита, морбили, ХИВ.
Наскоро вирусолози и биотенхолози от Новосибирск изучили на клетъчни култури противовирусния ефект на около 500 проби (водни екстракти, полизахариди), получени от чисти култури на сибирски гъби. Тази гъбна колекция, събрана с помощта на миколози от Централната сибирска ботаническа градина, наброява повече от сто щама, отнасящи се към 60 вида. Повечето от тези гъби отдавна се използват в народната медицина, а някои са ядивни, макар и да не са особено известни сред гъбарите.
В резултат били установени
най-перспективните гъби,
активни по отношение на ХИВ, вирусите на простия херпес, вируса на западнонилската треска, различните подтипове грип и ортопокс вируса, при това някои от тях се оказали активни по отношение на три и повече патогени. Висока противовирусна активност демонстрирали няколко вида дървесни гъби, а така също обикновения фалус и белодробната кладница.
Що се отнася до механизмите на противовирусното действие на гъбите, повечето изследователи смятат, че то е следствие от повишаване на имунитета. Но има и други мнения. Например, че биологично активните вещества в гъбите могат да въздействат на вирусите директно, конкурирайки се с вирусните частици за повърхностните клетъчни рецептори, с помощта на които се прикрепват и проникват вътре в клетката домакин. Например, такава противовирусна активност по отношение на вирусите на грипа от тип А демонстрирали съединения от два вида дървесни гъби.
Освен това, биологично активните вещества в гъбите могат да блокират вирусните ензими, необходими за успешно размножаване на вируса в заразените клетки. Така например, водоразтворимите лигнини, получени от брезовата гъба чага и шийтаке, инхибирали един от ферментите на ХИВ, предотвратявайки дегенеративни клетъчни изменения.
Последните изследвания показват, че както готовите екстракти и препарати, така и самите гъби могат да послужат като ефективни средства за профилактика на вирусни инфекции.
Делян ВАСИЛЕВ
