Съществуват едновременно няколко фактора, поради които ежедневните пътувания в метрото не са безопасни за здравето. Грохотът, преди всичко постоянния шум във вагоните, действа на пътниците потискащо и може да доведе до „акустикофобия”, страх от силни звуци, предупреждават лекарите.
Специалисти от Университета във Вашингтон и Колумбийския университет установили, че грохотът от движението на влаковете в метрото е не само неприятен за слуха, но е и потенциално опасен за него. Изследването показало, че високите нива на шум в градската подземна железница увеличава риска от увреждане и загуба на слуха. Необратимата загуба на слуха засяга здравето на повече от 30 милиона души в целия свят, и ежедневните пътувания в метрото могат да бъдат отговорни за тези високи показатели, смятат медиците.
С помощта на чувствителна апаратура за измерване на силата на шума, учените установили, че най-високи показатели има метрото – 80,4 децибела. Най-много слухът страда докато се намираме на пероните на метрото – там
нивото на шума достига 102 децибела,
при положение, че ежедневното въздействие на шума на слуха не трябва да превишава 74 децибела за 24 часа. По думите на отоларинголозите, ако ежедневно се намирате на платформата на метрото само две минути, завишените нива на шума могат да доведат до частична или дори пълна загуба на слуха.
След няколко месеца ежедневно пребиваване в метрото по час или два у човек се развива хронична транспортна умора.
Ако се вярва на психолозите, сутрешната вялост е повече или по-малко невинно следствие от пътуванията в метрото. Нивото на шума, предизвикван от наближаващия станцията влак, може да стане причина за депресия. Раздразнителността също е възможно следствие от използването на метрото, твърдят психолозите. Към безпричинни скарвания в метрото са склонни хората, в чийто живот и без това има много проблеми. Шумът усилва техните разстройства, разклаща и без това неустойчивата им психика.
Друг раздразващ фактор е постоянното нахлуване на странични хора в „интимното” пространство. Случва се, че съседът по неволя не радва не само нашите очи, но и носа (за индустриалните миризми, например „аромата” на смазочното масло, тук изобщо не става дума). Съветът на психолозите: „Старайте се да избирате такова място във вагона, че във вашата интимна зона – в радиус от 40-50 см – да попадат хора, които са ви симпатични”. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, особено в час пик, който понякога продължава едва ли не цяла вечност, когато със собственото си тяло усещаш, колко дебел е портфейла на съседа и дали той не страда от прогресиращ целулит.
Не е странно, че подобна близост понякога води до клаустрофобия (страх от затворено пространство), социофобия (нежелание за общуване с непознати хора) или панически атаки. Не по-малко разпространена е и манията за преследване. Клептофобията (страх да не станеш жертва на кражба) също е твърде разпространено разстройство; страдащите от нея могат, по правило, да бъдат разпознати по това как притискат към себе си своите чанти и не свалят очи от тях, впили поглед надолу, като грешници в църква в ден за покаяние и молитви.
Не толкова потискащо явление може да изглежда „острия информационен глад”, чиито жертви непрекъснато и безспирно препрочитат всички рекламни обяви във вагоните. Не е изключено, че подобни последствия от пребиваването в метрото носят печалби на търговците и дори допринасят за развитие на икономиката. Затова пък обявяването по звуковата уредба „Внимание, вратите се затварят”, макар и продиктувано от добри намерения, има противоположен ефект. То кара пътниците да нервничат. А какво да кажем за стреса, който предизвиква всяко внезапно спиране на влака в тунела! То поражда чувство на страх и безизходност.
Оказва се, обаче, че метрото е вредно не само за слуха и психиката, но дори и за... кожата.
Ежедневните пътувания в подземната железница предизвикват преждевременно стареене
По думите на лондонския експерт по грижи за кожата Челси Люис, повече от 23 години работещ в индустрията за красота, ежедневните пътувания в метрото могат да доведат до сериозни повреждания на кожата: те могат да допринасят за поява на разширени пори, сухота, люспене, червени петна, изменения в цвета на кожата и преждевременно стареене.
„Ние всички знаем, че пътуването в градския транспорт е вредно за кожата. Спомнете си случаите, когато при влизане в метрото сте издухали носа си, но кога след това сте успели да измиете ръцете си? Няма как да се защитим от ежедневното замърсяване и свободните радикали в нашата кожа”, заявил експертът. По думите на Челси, микроскопичните вредни частици проникват лесно в кожата при пътуване в метрото, нанасяйки щети на нейния външен вид. Разбира се, това води до увреждане на кожата. Стига се до такива проблеми, като запушване на порите, сухота на кожата. Освен това специалистът обяснил, че недостига на колаген по време на подземните пътувания води до това, че кожата изпитва стрес и изсъхва. Симптомите могат да включват също поява на червени петна, кожата може да стане чувствителна, раздразнена, сърбяща и лишена от блясък.
Бел. ред. Времето е безценно за всички. Няма как да избегнете пътуванията с метро. Но поне можете да се погрижите за кожата си. Разгледайте промоцията на козметичните продукти на „Лечител“ на тази страница.
Как може да се избегне вредното въздействие от пътуването в метрото
и да се защити кожата, без човек да се лишава от удобството на подземния транспорт?
Челси Люис предлага да се полагат щателни грижи за кожата, използвайки слънцезащитен крем с фактор не по-нисък от 50, серум с витамин С и овлажняващ крем ежедневно. Естествено, това е допълнение към редовните грижи: сутрешно и вечерно измиване на лицето и използване на отлюспващи скрабове. Само пълноценните грижи могат да помогнат за запазване на кожата здрава и свежа и да минимизират вредите от пътуванията с подземната железница.
Никола СТАМЕНОВ