Древноегипетските лекари използвали глина при възпаления и за дезинфекция на рани. В един от най-древните медицински документи, папирусът на Еберс, датиран към 1550 г. пр. н. е., се съдържат рецепти за около 700 лекарства, в състава на много от които (особено за лечение на кожни и очни заболявания, както и при отравяне) често присъства глина. В Европа лечението с глина дошло от Гърция - глината от остров Лемнос била популярна до XIX в. За нейните лечебни свойства знаел дори знаменитият античен учен Гален.

Днес преди медицинска и козметична употреба глината традиционното се нагрява или „изпича”, за да се избави от съдържащите се в нея микроорганизми. Препоръките за глинени маски могат да бъдат различни, като най-често те се използват в борбата с дерматита, повишеното производство на кожна мазнина и акнето.

Глината може да се различава по съдържанието на различни химически елементи. Сравнявайки натуралната необработена глина и глината в аптеките и козметичните салони, учените открили, че в обичайната аптечна глина има малко

цинк, рубидий, ванадий, молибден, никел, хром, кадмий, желязо,

а глината от естествени източници съдържа повече арсен, мед, сребро, кадмий, никел, уран, отколкото средно в земната кора. Наистина, става дума само за следи от тези елементи, ето защо при външно приложение те не представляват опасност.

Най-често лекарствените и козметични средства се  правят от две групи глини - каолинити и монтморилонити. Бялата глина каолин се използва в препаратите за чревни разстройства. Американското Управление за контрол на качеството на хранителните продукти и лекарствата (FDA) признало каолина за безопасен продукт, при който няма основания да се предполага риск за здравето на хората. Това се отнася и за бентонита – една от монтримонилонитовите глини, наричана още „глина с хиляда приложения”. И съвсем не е удивително: освен в препаратите за лечение на диария, бентонит се добавя дори в храната за животни. Това се прави не само за консистенция, но и защото глината може да „извежда токсините” от организма. Отдавна бентонит се използва и в човешката храна: вече знаете какво представлява хранителната добавка Е558, която пречи на слепването и образуването на бучки. Освен това, бентонит се използва и във винарството.

Оценката на токсичността

на бентонита за човешките фибробласти, също показва, че веществото не би трябвало да представлява опасност. Обзор на токсичността на бентонита, публикуван през 2016 г. в списание Toxicology, също се основава на редица документи (в това число, от Световната здравна организация) и експерименти, показващи неговата безопасност при външно приложение. А вдишването на бентонитова прах е вредно за белите дробове, но с това се сблъскват предимно хората, които добиват глината в шахтите.

Но едно нещо е да се докаже безопасността на средството, и съвсем друго – да се убеди човек в това, че то е ефективно. Тук при маските от глина започват проблемите, тъй като те обикновено не се регистрират като „истински” лекарства, а попадат в раздела с козметични средства, към които изискванията не са толкова строги, както към медицинските препарати.

Експерименти на животни показали, че глината може да увеличи влакната на колагена в кожата на плъхове, което й придава гъвкавост и еластичност.

Нещата не са толкова категорични при клиничните изпитания на хора. Повечето изследвания на въздействието на бентонита на човешката кожа по-скоро могат да се отнесат към категорията на изучаване на отделни случаи, а не към клиничните изпитания.

Съгласно обзор на клиничните изпитания на средствата за лечение на контактен дерматит, редица изследвания показват, че бентонитът помага за предотвратяване на дерматит, предизвикан от урушиол – раздразващо вещество, съдържащо се в някои растения, например в обвивките на ядките на кашуто.

А изследване от 2008 г. показало, че сорбентът на основа на глина помага да се спре силно артериално кръвотечение при свинете. Наистина, в качеството на маска за лице глината едва ли може да използва това изследване като аргумент в своя защита.

Общо взето, изследователите са единодушни, че глинените маски имат изсушаващ ефект, който се усилва, ако в техния състав има спирт или салицилова киселина. Така също глината „изсмуква” бактериите, частиците отмрели клетки, проявявайки свойствата на абсорбент и почиствайки кожата. При това маските усилват кръвотока в горните слоеве на кожата, поради което тя изглежда по-свежа и здрава. Освен това глината може да предотврати контактен дерматит, предизвикан от отровен растителен сок, попивайки токсичните вещества.

Но учените предупреждават, че калните вани и

маските с глина могат да повишат опасността от акне

 или себореен дерматит, който се проявява като сърбеж и парене поради хронично възпаление на мастните жлези. Това може да стане, защото при пресушаване люспещата се кожа и пърхота на главата стават благоприятно място за размножаване на патогенни бактерии и гъбички.

Ето защо глинените маски, които като цяло не нанасят никаква вреда, могат да бъдат полезни за кожата при внимателна употреба и по-голяма предпазливост. Например, ако кожата на лицето е комбинирана (често това означава, че повишено отделяне на мазнина има на носа и на челото, а кожата на бузите при това остава суха), такива маски следва да се нанасят само на мазните участъци. За да не се пресуши кожата, не използвайте глинени маски по-често от два пъти седмично. Ако вашата маска трябва да се разреди с вода, не бива да се вдишва праха от глината, за да не се появят частици от нея в белите дробове.

Но глинените маски не бива да се разглеждат като 100% ефективно средство: клиничните изследвания за техния ефект против акнето могат да се нарекат само предварителни. При това трябва да се помни, че акнето е сложен проблем, чиито причини могат да се различават при различните хора. Ето защо докато на едни пациенти помагат маските с глина, на други – менюто без мазнини и захар, на трети – цинка и салициловата киселина, на четвърти им се налага само да чакат, за да се реши проблема с възрастта.

Бел. ред. Красотата се крие в очите на този, който гледа... и започва отвътре навън. Никоя маска не е в състояние да помогне външно, ако не сте здрави отвътре. Разгледайте хранителната добавка на „Лечител“ ПИМАКС CD КАЛЦИЙ+МАГНЕЗИЙ на стр. 23. Очаква ви и талон за намаление.

 Валентин СТОЙЧЕВ