Желатин
Желатинът се произвежда от сухожилията, костите на едрия рогат добитък, люспите и костите на рибите и др. В основната си част представлява чист протеин (колаген), в състава на който влизат на практика всички протеиногенни аминокиселини. Освен това желатинът съдържа скорбяла, липиди, витамин В3 и редица ценни минерали (натрий, калий, магнезий, калций, желязо, фосфор, сяра и др.). Под кодовия номер Е441 желатинът широко се използва в хранително-вкусовата промишленост – в производството на множество десерти и месни продукти. Съществуват безспорни доказателства, че желатинът стимулира възстановяването и подвижността на ставите, поддържа еластичността на сухожилията и кожата и забавя тяхното износване. За страдащите от ставни заболявания и на опорно-двигателния апарат е препоръчително провеждането на следния едномесечен лечебен курс. Всяка вечер 2 чаени лъжички желатин се накисват в 60-80 мл студена вода. На сутринта съдържанието се изпива на гладен стомах. За по-лесно приемане може да се добави мед, кисело мляко или плодов сок.
Тлъсти риби и хайвер
Тлъстите риби (тон, сьомга, скумрия, сардина, херинга, пъстърва и др.), както и хайверът (особено червеният и черният) са ценен източник на полиненаситените мастни киселини от фамилията омега-3, които способстват за укрепване на имунитета, спомагат за поддържане на еластичността на сухожилията, подобряване на качеството на синовиалната течност – вътрешноставната „смазка“, предотвратяване на възпалителните процеси в тялото и противодействат на развитието на артрит и остеопороза. Препоръчително е тези риби да присъстват поне два пъти седмично на трапезата.
Растителните масла
Някои растителни масла (ленено, рапично, маслиново) са ценен източник на полиненаситените омега-3 мастни киселини. Лененото масло обаче е абсолютен шампион. В 100 г се съдържат 53,4 г омега-3 мастни киселини – главно алфа-линоленова (1442% от дневната потребност!). Рапичното масло е уникално с това, че в него съотношението между двете ценни полиненаситени мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6 е 1,91! Според категоричното мнение на диетолозите това съотношение не следва да надхвърля 1:3-4. Високото съдържание на омега-6 мастни киселини способства за развитието на възпалителни процеси в човешкото тяло. Следва да се има предвид, че в широко използваното в домакинствата слънчогледово масло това съотношение достига до 1:200! Маслиновото масло също е богат източник на омега-3 мастни киселини. В 100 г тяхното съдържание е 0,76 г (84,6% от дневната потребност). Съотношението между омега-3 и омега-6 мастни киселини съставлява 15,7. В студено пресованото маслиново масло се съдържа олеокантал – фенолно съединение (фенилетаноид) с мощно антиоксидантно действие, което противодейства на развитието на възпалителни процеси и ставни заболявания.
Продукти с високо съдържание на калций
Калцият е основен строителен материал за изграждането на костите, хрущялите и мускулите. Ценни източници на калций са маковото семе (1460 мг/100 г), сусамът (до 1000 мг/100 г), сусамовата халва (970 мг/100 г), копривата (713 мг/100 г), соевото сирене - тофу (450 мг/100 г), бадемите (около 260 мг/100 г), магданозът (245 мг/100 г), лешникът (226 мг/100 г), лозовите листа, къдравото зеле, лененото семе и т.н. Независимо от значителното съдържание на калций в млякото и млечните продукти, не са малко диетолозите, които считат, че е твърде съмнително консумацията им да може да способства за попълване на запасите от калций в организма. По-скоро обратно. Съществуват убедителни доказателства, че прекомерната консумация на животински протеини, например казеин, съдържащ се в млякото и млечните продукти, противодейства на утилизирането на този ценен минерал от човешкия организъм. Дневната потребност от този елемент съставлява 1 г. Жените над 51-годишна възраст обаче се нуждаят от 1,2 г дневно. Важна роля за усвояването на калция играе холекалциферолът (витамин D3). В случай, че постъплението на калций чрез хранителното меню е недостатъчно, организмът е принуден да взема „назаем“ от костите и зъбите, за да покрие жизненоважните си потребности. Това води до атрофия на костната тъкан и хрущялите, както и до разрушаване на зъбите. Когато постъплението на калций се нормализира, отново витамин D3 се заема с връщане на взетия „назаем“ калций и възстановяването на увредените тъкани.
Яйчен жълтък и краве масло
В тях се съдържа ценният витамин D3, който играе ключова роля в управлението на калциевото стопанство на човешкия организъм. Съгласно неотдавнашни изследвания витамин D3 всъщност е... провитамин. В черния дроб той се превръща в калцидиол, съединение известно на специалистите с тайнствената абревиатура 25(ОН)D. Част от него се депонира в черния дроб като стратегически резерв. Основната част се трансформира в бъбреците, където се превръща в активна форма, която химиците за простота са нарекли 1,25-дихидрокси-холекалциферол или по-просто – калцитриол. Съществуват доказателства, че активната форма на витамин D – калцитриолът, регулира експресията (реализирането на наследствената информация) най-малко на хиляда гена, оказвайки по такъв начин влияние върху протичането на колосален брой процеси в човешкия организъм. Съгласно скорошни изследвания важна роля за конверсията на витамин D в активната му форма играе магнезият. Дори и при достатъчно количество на витамин D в хранителния рацион, недостигът на магнезий блокира този важен процес. Т.е. освен храни, богати на витамин D, в ежедневното меню трябва непременно да присъстват и такива, съдържащи магнезий. Богати източници на магнезий са сусамът (540 мг/100 г), пшеничените трици (448 мг/100 г), какаото (442 мг/100 г), слънчогледовите семки (317 мг/100 г), фъстъците (182 мг/100 г), лешниците (172 мг/100 г), фасулът (169 мг/100 г), бадемите (152 мг/100 г), орехите (120 мг/100 г), скумрията (50 мг/100 г) и т.н.
Плодове и зеленчуци с високо съдържание на витамин С
Витамин С съдейства за регенерацията на ставите и ги предпазва от разрушаване. Богати източници на този ценен витамин са шипката, цитрусовите плодове, касисът, ягодите, малините, доматите, чушките, броколито, карфиолът и т.н. Биофлавоноидите, съдържащи се в плодовете и зеленчуците (рутин, цитрин, катехини), повишават около 20 пъти активността на витамин С. Това категорично доказва, че е много по-полезно този витамин да се приема чрез плодовете и зеленчуците, отколкото чрез синтетични препарати. Дневната потребност от витамин С зависи от множество фактори – възраст, активност, здравен статус, бременност и т.н. Повечето специалисти считат, че дневната доза следва да е 70-100 мг. Съгласно експертното становище на американски, френски и датски учени тази потребност съставлява 200 мг. Пушачите обаче се нуждаят от значително по-високи дози, тъй като само едно „дръпване“ от цигарата внася в организма 100 000 000 000 000 000 свободни радикала, а една цигара унищожава цели 25 мг от него!
Ламинарията
(морското зеле)
Ламинарията принадлежи към т.нар. кафяви водорасли. В изсушено състояние съдържа до 20% белтъчини, 12% въглехидрати, 3% мазнини, полиненаситени мастни киселини, редица витамини и микроелементи и едно невероятно, почти магическо вещество – фукоидан, което през последното десетилетие предизвика невероятен ажиотаж в медицинските среди и се превърна в истинска сензация. Фукоиданът е сулфатиран полизахарид, съставен главно от монозахарида L-фукоза. Проявява широка палитра от физиологични въздействия – имуномодулиращо, антивирусно, антибактериално, противовъзпалително и антиканцерогенно. Съществуват убедителни доказателства, че фукоиданът подпомага функционирането на хрущялите и има благоприятно въздействие при заболявания на опорно-двигателния апарат.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
