• Здравейте. Какво представлява състоянието, познато на хората като „уголемено сърце“?

– За разлика от художественото творчество, където понятието „голямо сърце“ е изпълнено с голям положителен заряд, в кардиологията не е така. Уголеменото или голямото сърце – лат. кардиомегалия, е термин, веднага привличащ вниманието на лекарите, предимно кардиолозите, и е предвестник за бъдещи проблеми.

• Как се поставя тази диагноза?

– Понякога здравните проблеми на индивида вече са налице, последващи изследвания доказват наличието на сърдечни промени, които вече са или в бъдеще стават основа за така наречената диагноза „сърдечна недостатъчност“.

• Уголеменото сърце заболяване ли е или е само предпоставка за друг здравен проблем?

– Уголеменото сърце е морфологичният субстрат на това състояние – т.е. кухините на сърцето, четири на брой, са разширени и с размери, надминаващи нормалните при възрастни индивиди. Големите по размер кухини не само са разширени, налице е обикновено и мускулна слабост на сърдечната тъкан в момента на поставяне на диагнозата.

• Какво може да доведе до този проблем?

– Няколко са заболяванията, които могат да доведат до това състояние, наричано дилатативна кардиомиопатия – ДКМП:

– Дългогодишна, нелекувана и неконтролирана артериална хипертония

– Сърдечни пороци – непроследявани и нелекувани; при кърмачета – вродени сърдечни пороци

– Възпалителни заболявания, засягащи сърдечни тъкани – миокардити, ендомиокардити

– Алкохолна болест, някои лекарства

– Исхемична болест на сърцето, преживян обширен миокарден инфаркт или няколко миокардни инфаркта

– Свързана с бременността ДКМП.

Невинаги причината става известна и тези случаи се класифицират като идиопатична ДКМП.

Сърдечната слабост или сърдечната недостатъчност пък е последица от разширяването на сърдечните размери и намаляване силата на сърдечните съкращения.

• Какви са симптомите? Може ли човек да живее години наред, без да подозира, че страда от кардиомегалия?

– Понякога състоянието „кардиомегалия“ се диагностира случайно при изследвания по друг повод. Независимо че обичайният начин за поставяне на диагнозата е чрез ехокардиограма (ЕхоКГ), случва се при рентгеново изследване да се установят увеличени размери на сърцето, а понякога и признаци на сърдечна недостатъчност. Понякога повод за ехокардиографско  изследване става ритъмно нарушение или промени в ЕКГ, като левокамерно обременяване, предсърдно мъждене или сърдечен блок, които водят до ехографско изследване с цел откриване на причините. Често на този етап пациентът,  макар и с кардиомегалия, все още няма симптоми на сърдечна недостатъчност. Както при електрокардиограма (ЕКГ), така и при рентгеново изследване, така и при ЕхоКГ може да е налице кардиомегалия, но да липсват белези на сърдечна недостатъчност – това е ранен етап на заболяването, който е благоприятен за започване на лечението.

Възможно е обаче и не рядко се случва състоянието да се установи при налични вече белези на сърдечна недостатъчност – на сравнително късен етап. Ехокардиографското изследване не само е основно за поставяне или потвърждаване на диагнозата. То е от огромно значение за проследяване развитието на процеса – размери, наличие или отсъствие на хипертрофия, помпена функция, налични клапни лезии и тяхната прогресия.

Симптомите на сърдечна недостатъчност са в по-голямата си част неспецифични, срещащи се и при други заболявания нерядко.

Пациентите се оплакват от лесна умора при малки физически усилия, намалява физическият им капацитет – възможност за ходене, за изкачване на наклон, недостиг на въздух. Постепенно, а понякога след провокация – например хипертонична криза, поява на ритъмно нарушение – тези оплаквания се засилват. Появява се задух при хранене, при говорене, задух в покой и стремеж да се спи на високо, на няколко възглавници или в седнало положение. Понякога пациентите се будят от сън със задух и кашлица и получават частично облекчение при заемане на седнало положение. Това са белези на напреднала сърдечна недостатъчност. Пълната диагноза включва вида на дилатативната КМП – първична, идиопатична или вторична (исхемична, алкохолна и т.н.) и степента на сърдечна недостатъчност.

• Какво е лечението?

– Лечението на ДКМП и на сърдечна недостатъчност, която я придружава, се извършва с медикаменти, преимуществено от четири класа: ACE инхибитори или АРB-блокери, В-блокери, бримкови диуретици, MPA.

В последните години за лечение на сърдечна недостатъчност се използва един нов препарат със сакубитрил-валсартан, единствен представител в групата си. Съвсем от скоро се прилага и един медикамент, който основно е създаден за лечение на диабет, но е с много благотворен ефект при сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване, съдържащ дапаглифлозин.

Част от лечението може да включва и оперативна намеса – корекция на сърдечни  пороци, като оперативното лечение се провежда при висок риск. При дилатативната КМП, поради разширени кухини и промени в сърдечния мускул, се наблюдава явлението „диссинхрония на сърдечното съкращение“ (неедновременно съкращаване на различните сегменти на камерата). Лекува се със кардиоресинхронизираща терапия, която подобрява съкращаването на сърдечната камера и повишава нейната помпена функция. Подходящите за този метод пациенти е необходимо да отговарят на  специални условия – електрокардиографски и ехокардиографски показатели.

• Какъв начин на живот трябва да води пациентът с уголемено сърце?

– Трябва да спазва безсолен хранителен режим. Редовният прием на предписаните медикаменти е задължителен. Стриктно придържане към вида и дозите на лекарствата. Налага се ограничен двигателен режим и избягване на тежки физически усилия. Физическият труд е противопоказан. Най-честите причини за смърт при тези пациенти са прогресиращата сърдечна недостатъчност, емболичните усложнения – дилатираните кухини и намалената съкратимост на сърдечният мускул създават условия за образуване на тромби с последващи емболични усложнения, необходима е профилактика с противосъсирващи средства.  Също и тежките ритъмни нарушения – разширените сърдечни кухини и съпровождащите ги фиброзни промени са основа за възникване на животозастрашаващи тахикардии, които се профилактират с медикаменти.

Прогнозата е сериозна и песимистична – след 5 години оцеляват 50% от пациентите с тежка сърдечна недостатъчност, а 10% оцеляват след 10 години.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА