• Здравейте, проф. Чернев! Лятото ще дойде и сякаш в горещите месеци кожата ни става по-важна, защото я излагаме на показ. А де факто не е така. Тя е най-големият орган на човешкото тяло и е от изключително значение през цялата година. Просто през лятото сякаш се сещаме по-често за нея. Няма човек без бенка. Можете ли да ни кажете какво всъщност представляват бенките, защо и как се появяват? Има ли различни видове?
– Бенките са новообразувания на кожата, за които е характерно, че представляват сбор от клетки, наречени меланоцити, които сформират определени гнезда в слоевете на кожата: епидермис, дерма или на границата на епидермиса и дермата. Някои бенки са издадени над кожното ниво. За други е характерен плаковиден растеж.
В зависимост от степента на инфилтрация на тези два слоя на кожата, бенките биха могли да бъдат определени като епидермални, дермални, гранични или бенки от смесен тип. Тази категоризация е по-скоро от значение за специалистите, отколкото за пациентите.
• Бенките само кожата ли засягат? Опасни ли са?
– Има описани случаи на бенки, засягащи лигавиците, лимфните възли, невралната тъкан, мозъчните обвивки.
Те са по-скоро рядкост и са свързани генерално със значително по-лоша прогноза за пациентите поради:
1) високия риск от преминаването им в злокачествени такива (вследствие на перманентната механична иритация в областта на лигавиците на гастроинтестиналния тракт и орофаринкса) и
 2) трудното им до невъзможно на моменти хирургично отстраняване. Възможна е инфилтрация на мозъчните обвивки и мозъчната тъкан, обвивките на гръбначния мозък, като отстраняването им би могло да доведе до трайна инвалидизация или е несъвместимо с живота.
Разбира се, някои „нормални бенки“ могат да са опасни или впоследствие да се превърнат в такива.
• Цветът на образуванията показателен ли е? Генетично обусловена ли е появата им? И за какви признаци хората трябва да следят?
– Цветът на бенките варира от кафяв до черен или син, като е възможно те да са и ахроматични, безцветни. Промяната на цвета би могла да бъде алармиращ признак.
 Бенките произхождат от невроектодерма и в рамките на ембрионалното развитие мигрират към кожата. Появата им може да бъде определена според някои  и като генетично обусловена. Появата и развитието на дадена бенка от доброкачествена към злокачествена би могла да бъде повлияна по всяка вероятност и от разнородни външни фактори като слънчевата радиация, но и не само.
При нарушаване на програмите за миграция към кожата част от клетките, които съставят бенките, не успяват да достигнат до нея и остават стационирани в други органи, където е възможно да преминат и в злокачествени меланоми.
Факт е, че някои от генетичните  мутации при бенките са сходни с тези при меланомите.  Локализацията на тези бенки е индикативна и по отношение на обстоятелството, че те не се дължат или не са следствие  на подлагането им  на интензивна слънчева радиация. Този факт е научно обоснован и общоизвестен.
Именно оттук би могло да се заключи, че двигателите на процесите на малигнената трансформация от бенка към меланом или директно за възникване на меланоми могат да бъдат други, непознати към момента мутагени като нитрозамините например.
• Може ли да споменете нещо повече и в детайли за нитрозамините и тяхното въздействие върху кожата?
– Нитрозамините се откриват понякога (за съжаление, вече доста често) в завишени концентрации в лекарствата за високо кръвно като: сартани, АСЕ инхибитори, тиазидни диуретици. Предполага се, че има тяхна завишена наличност и в други класове антихипертензивни препарати!
Отделно антидиабетни препарати като метформина или медикаменти против гастрит като ранитидина могат да съдържат аналогично завишени количества от нитрозамини.
Патогенетичната значимост на тези субстанции престава  да бъде спорна или под въпрос, както беше до преди няколко години. Сериозни проучвания свързват нитрозамините именно с появата и на меланом. Имаме и наши, български данни в това отношение, като би било редно да се спомене, че и българският принос тук е огромен.
Някои таблетки за отказване от тютюнопушенето и антибиотици за лечение на акне, които са повсеместно разпространени, също така могат да бъдат засегнати от контаминация с мутагени – нитрозамини. Визирам концентрации, надвишаващи многократно ежедневно допустимите дози, препоръчани от контролните органи като Европейска агенция по лекарствата (ЕМА) и Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA)!
Проблемът е, че пациентите поне за момента - няма как да знаят за това.
Ние апелираме към контролните органи в световен мащаб за стриктен контрол в това отношение, за да бъдат избегнати възможни неприятни странични ефекти. Предложението на ЕМА бе концентрациите на тези мутагени да бъдат oфициализирани на опаковките на лекарствените препарати. За съжаление, до момента това не се случва и е по-скоро мит, отколкото реалност.
Оценката на бенките не е никак лесна и би следвало да следва определени правила.
Пациентите би следвало да имат това предвид и да се консултират с дерматолог, преди да предприемат каквото и да е друго действие или манипулация. Нека тези оценки и манипулации се извършват в специализирани клиники.
• Нормално ли е съвсем малки деца да имат бенки и защо? Има ли риск за развитие на меланоми?
– Макар и минимален, е наличен! Родителите да внимават.
При малките деца бенките не са рядкост и са най-често вродени. Разделят се в зависимост от големината им на малки, средно големи и големи конгенитални/вродени меланоцитни невуси. Рискът от преминаването им към злокачествен меланом с течение на годините варира в зависимост от тяхната големина между 3-5%, според някои автори и до 10%.
Това налага тяхното тясно мониториране и евентуално решение за хирургично отстраняване.
• Допуска ли се самолечение?
– Самолечението не се препоръчва, въпреки че на моменти може да е успешно.
Ако е налице пациент с бенка и притеснения относно нейния цвят, големина, форма – би следвало да се консултира със специалист с оглед даване на напътствия за по-нататъшно поведение. Целта е да възпрепятства нейното еволюиране или прогресия към меланом.
А това на първо време са: избягване на слънчевата радиация и механичното дразнение.
Или е възможно да се отстрани напълно. На практика тогава рискът се унищожава! Не е наличен! Въпреки че и това не винаги е гаранция за благоприятен изход.
Ако говорим за персонализирана медицина и индивидуален подход, биха могли да се добавят още доста по-детайлни и научно обосновани препоръки, но това е строго индивидуално… и зависят от квалификацията и индивидуалния подход на всеки клиницист.
Съществуват и други фактори, които вероятно повлияват неблагоприятно бенките. Вече споменах за част от тях.
• Как хората да разпознаят, че става въпрос за кожен рак?
 - Ако очакваме човек сам да разпознае кое е рак и кое не е, превенцията вече се е провалила.
Редовните прегледи и профилактичното отстраняване на дори леко променени бенки спомагат за стопирането на евентуалната им прогресия към меланоми. Но само когато работата е свършена професионално.
Този разговор би следвало да се води внимателно и професионално с пациентите и те да не бъдат поставяни под натиск и стрес, а да мислят трезво и рационално.
Препоръчително е тези разговори да се водят и с школувани по темата дерматолози и дерматохирурзи с дългогодишен опит в сферата. Особено когато пациентите са деца!  И до ден днешен ежедневно се третират бенки с лазер или криотерапия, което не рядко води до трансформацията им към меланоми или метастазиране! Или най-малкото реоперации поради непълното им  отстраняване.
Погрешните решения могат да имат не рядко и фатален изход. При това при млади хора.
(Краят на интервюто четете
в следващия брой)