Много хора обичат да бъдат докосвани от близки, но дори не осъзнават, че това не е просто навик, а необходимост. И когато докосването не е достатъчно в живота ни, започваме да изпитваме тактилен глад, който рано или късно води до неприятни последствия.
Помага за натрупване на стрес
Д-р Тифани Фийлд от САЩ смята, че докосването на кожата стимулира нервните окончания, които изпращат съобщения до блуждаещия нерв. Това е основният компонент на парасимпатиковата нервна система, която контролира настроението, имунния отговор, храносмилането и други важни телесни функции.
Тактилният контакт кара човек да се отпусне. Пулсът му спада, както и кръвното налягане. В комбинация подобни ефекти от прегръдки или докосвания спомагат за намаляване на нивото на хормона на стреса кортизол. При тактилен глад той само расте, което допринася както за влошаване на настроението, така и за поява на други симптоми на стрес, като проблеми със съня или умора.
Ограничава усещането за връзка с обществото
Човекът е социално същество, затова трябва да чувства своята принадлежност към обществото. Според индийския психолог Анчал Наранг тактилният глад отслабва това усещане.
„Топлината от допира ви кара да се чувствате свързани с хората. Никаква ежедневна дейност не може да компенсира неговата липса. Дори ръкостискането при среща или докосването на фризьора, който ви подстригва, ви кара да се чувствате част от обществото и то важна част от него”, обяснил д-р Наранг.
Този проблем е станал особено забележим по време на самоизолацията заради пандемията от коронавирус. Доктор Наранг отбелязал, че хората, които е интервюирал за морала по това време, често съобщавали, че се чувстват отделени от обществото до голяма степен поради невъзможността да се докосват до други хора.
Кара те да се чувстваш самотен
Осезаемият тактилен глад кара повечето хора да се чувстват самотни. Това се дължи не само на липсата на партньор или приятели и в резултат на това на липсата на докосвания. Това чувство се появява и в семейства, където просто не е обичайно да се прегръщат или да показват тактилно емоциите си.
Според британския учен Ралф Полинг хората имат нервни окончания в кожата си, наречени С-тактилни аференти. Те реагират на бавни, нежни докосвания и удари. Заради тях се произвежда хормонът окситоцин, който предизвиква чувство на обич и доверие.
Ралф Полинг отбелязал, че липсата на тези чувства е причина хората, които дълго време не получават тактилен контакт, да се чувстват самотни.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Иван ПЕТРОВ
