При ухапване от кърлеж слюнката му може да предава патогени, които причиняват сериозни заболявания от рода на Лаймска болест. Днешните инсектициди имат недостатъци и затова учените търсят нови начини, за да попречат на досадните паякообразни да разпространяват зарази. Сега изследователи докладват, че по-рано открити от тях съединения са в състояние да изсушават слюнката на кърлежите, нарушавайки баланса на йоните в слюнчената им жлеза. По този начин може да се намали храненето им и да се ограничи предаването на патогени.
„Повечето методи за унищожаване на кърлежите в селскостопанския сектор включват употреба на невротоксични инсектициди, но е трудно те да се използват ефикасно за контролирането им в жилищните райони. Ето защо искахме да намерим нов начин за контрол върху тези пренасящи болести кърлежи“, казва Даниъл Суейл, главният изследовател на проекта.
„Знаехме, че слюнчената жлеза е решаваща за биологичния успех на кърлежите, което предполага, че е потенциална мишена за пестицид, който действа чрез нов механизъм“, отбелязва докторантът Жилин Ли, един от участниците в изследването, проведено в Луизианския щатски университет. Изследователите сметнали, че ако успеят да потиснат производството на слюнка при кърлежите, това би могло да им попречи да се хранят – което от своя страна би довело до смъртта им.
Учените фокусирали вниманието си върху калиевия йонен канал, познат като канал на Кир, за който бе установено, че е важен за отделителните системи на членестоногите, каквито са комарите и кърлежите. Тези микроскопични канали позволяват на калия да влиза и излиза от клетките в слюнчената жлеза и другите части от тялото на кърлежите, поддържайки баланс на йоните, който е съществен за отделянето на слюнка и здравето на тези паякообразни.
При изследването кърлежите били хранени с кръв, съдържаща две съединения, които оказват въздействие върху каналите на Кир. Така наречените молекули VU0071063 и пинацидил, който е медикамент срещу хипертония, се оказали ефективни, понижавайки слюноотделянето с 95% или повече и намалявайки смученето на кръв приблизително 15 пъти. Кърлежите, които се хранели с говежда кръв, обогатена с някое от двете съединения, умирали в рамките на 12 часа. Този времеви интервал е значим, защото за предаване на патогените посредством слюнката на кърлежите на гостоприемника човек или животно обикновено са нужни поне 12, а понякога и до 40 часа.
Това първоначално изследване било проведено с изкуствени системи за хранене, които съдържали кръв. Следващата стъпка на изследователите е да тестват дали методът им може действително да предотврати предаването на патогени, когато кърлежите се хранят от гризачи.
При проучването кърлежите, отстранени от източника си на хранене, преди да умрат, очевидно били болни, казват авторите. Те изглеждали некоординирани и летаргични, и не можели да ходят добре. Учените отдават това поведение на дисбаланс на калиевите, натриевите и хлорните йони в тялото на членестоногите. Обикновено, когато кърлежът се храни, слюнката му връща излишната вода и йони от кръвта на животното или човека обратно в гостоприемника. Но третираните кърлежи отделяли повече йони, въпреки че произвеждали много по-малко слюнка, което нарушавало биологичните им функции. Изследователите подозират, че причината за наблюдаваната висока смъртност е в това, че нервната система на третираните кърлежи не функционира нормално.
Авторите се надяват, че след време техните изследвания ще помогнат за създаването на комерсиален продукт от рода на градински спрей, инжекция или орално приемано средство за животните, които са изложени на риск от ухапване от кърлеж. Освен това методът изглежда намалява производството на слюнка и храненето и при листните въшки и плодовите мушици, така че би могъл да се използва за контрол и на тези вредители.
Калина КАМЕНОВА
