в-к Лечител
в-к Лечител
 

ПРЕТОРИАНСКАТА ГВАРДИЯ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Брой: 41, 10 октомври 2019 - АНТИОКСИДАНТИТЕ

До края на XIX век животът на земята протичал спокойно и почти безметежно. Част от нейните жители твърдо вярвали в непорочното зачатие, друга – във величието и мъдростта на Аллах и неговия пророк Мохамед, а трета – в премъдростта на Буда и просветлението на човешката душа. Някои не вярвали в нищо, но мирно съжителствали с изповядващите трите конфесии. В сакралната 1900 година американският химик от Мичиганския университет (САЩ)

Мозес Гомберг открил първия свободен радикал –

частица с уникални свойства и невероятна химическа агресивност. След това откритие светът вече бил друг – над него надвисва сянката на коварен и изключително опасен враг, който застрашавал здравето и живота на всеки жител на планетата – без значение вярващ или не. Защото, оказало се, че тези войствени частици се съдържат и в...човешкия организъм. Нещо повече, част от тях се раждат в самия него в хода на протичащите там метаболитни процеси. Други попадат или се образуват в него в резултат на въздействието на множество външни фактори – радиоактивно, ултравиолетово и друго електромагнитно лъчение, тютюнопушене, преяждане, неумерена консумация на алкохол, предозиране на лекарствени средства, замърсена околна среда (вода, въздух, храна), пестициди, стрес и т.н.   

Уникалните свойства на тези частици стават истинско предизвикателство за учените по света. Само за няколко десетилетия е получена богата информация за техния строеж и механизма на тяхното действие. Оказва се, че свободните радикали са атоми, групи от атоми или молекули, които съдържат поне един свободен електрон във външния си електронен слой. В огромната си част това са различни активни форми на кислорода. Лидер в тази черна гвардия е радикалът супероксид – кислородна молекула, обзаведена с един „излишен” електрон. Нестабилната електронна структура на тези частици обуславя техния неистов стремеж да се сдобият с допълнителен електрон, който да ги стабилизира. По най-безцеремонен начин те отнемат нужния им електрон от всяка молекула, която се окаже в съседство с тях. В човешкия организъм техни жертви стават различни протеини и липиди, както и носителите на наследствената информация – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Това води до разрушаване на жизненоважни структурни и управленски елементи в човешкото тяло и „дефекти” в предаваната наследствена информация. В резултат следващите поколения клетки са с по-малка жизненост и с по-слаби капацитивни възможности. Свободните радикали нанасят смъртоносни повреди и на митохондриите – клетъчните енергоцентрали, които осигуряват 95% от нужната на организма енергия.

...

Витамин А е сумарно название на две групи природни вещества – ретиноиди и каротеноиди. Ретиноидите се срещат основно в храните от животински произход. Тяхната антиоксидантна активност в значителна степен зависи от присъствие на минералите цинк, желязо и манган. Ретиноидите имат важен принос за нормалното функциониране на зрението – яснота, контраст, цветоусещане. Каротеноидите са растителни пигменти, които обуславят жълтите, оранжевите и червените краски на голяма част от растенията и техните плодове. За човешкия организъм по-важните са алфакаротинът, бета-каротинът, лутеинът, зеаксантинът и ликопенът. В черния дроб и в тънките черва, под действието на желязосъдържащия витамин каротин-диоксигеназа, каротеноидите се превръщат в активната форма на витамин А – ретинол. Ефективността на антиоксидантното действие на каротеноидите се повишава в присъствието на млечни мазнини, затова е по-добре салатата от моркови и тиквата да се консумират със сметана. Богати източници на ретинол и каротеноиди са черният дроб, яйцата, маслото, прясното мляко и рибата, сладките картофи, морковите, пъпешите, тиквите, кайсиите и т.н.

Витамин Е е един от най-важните екзогенни (доставяни с храната) антиоксиданти. През 1921 година професор Хърбърт Еванс и неговата асистентка д-р Катарине Бишъп от Калифорнийския университет (САЩ) изолират от пшеничните зародиши мастноразтворима субстанция, наречена от тях Х-фактор, която е жизнено необходима за репродуктивната система. Няколко години по-късно д-р Бенет Сюр от университета в Арканзас потвърждава получените от двамата учени резултати и назовава Х-фактора витамин Е. Към този момент вече са открити витамините С и D. През 1936 г. професор Хърбърт Еванс и д-р Гледис Емерсон успяват да изолират в достатъчно чист вид витамин Е, а впоследствие и да разшифроват неговата химична формула. През 1938г. швейцарският химик-органик професор Пол Карер, носител на Нобелова награда,  успява да синтезира  неговия неговия синтетичен аналог. Три десетилетия по-късно Националният съвет за научни изследвания на САЩ признава витамин Е за есенциално (незаменимо) за човешкия организъм вещество. Предвид изключителното значение на този витамин за фертилността (способността за оплождане), неговият първооткривател – професор Хърбърт Еванс, въвежда в употреба термина токоферол. Наименованието е съчетание от корените на древногръцките думи τόκος (раждане) и φέρω (донасям) и отразява ключовата роля на този витамин за репродуктивните способности на човешкия организъм.

Задълбочените изследвания върху витамин Е, осъществени по-късно, показаха, че всъщност последният представлява смес от осем вещества – четири изомерни (алфа-, бета-, гама- и делта) токофероли и четири т.нар. токотриеноли. Биологически най-активен в човешкия организъм е алфа-токоферолът. Той е приет за измерителна единица за препоръчителните дневни дози, както и за съдържанието на този витамин в храните. Бидейки мощен антиоксидант, витамин Е участва активно в антирадикаловата защита на организма. Той предпазва кожата и косата от вредното въздействие на свободните радикали върху тях – образуване на бръчки, петна и изсъхване на кожата, изгубване на блясъка и чупливост на косата и пр. Доказано е, че противодейства на образуването на т.нар. старческа пигментация на кожата. Вграждайки се в клетъчните мембрани, витамин Е предпазва клетките от нахлуване на свободните радикали в клетките. Установено е, че витамин Е действа в „тандем” с каротеноидите. Докато витамин Е осигурява антиоксидантната защита в среди, богати на кислород, каротеноидите са се „специализирали” на среди с ниско кислородно съдържание. През 1997 г. светът узна и за друго уникално действие на витамин Е – способността му да намалява с близо 70% риска от развитие на коварното невродегенеративно заболяване – синдром на Алцхаймер, както и да препятства неговото прогресиране.

Препоръчителната дневна доза витамин Е за здравия човек е 15-30 мг. Някои специалисти обаче смятат, че тя е занижена и препоръчват доза от 50 мг. За осигуряването на това количество е необходимо консумирането на храни, богати на витамин Е – соево масло (120 мг/100 г), царевично масло (100 мг/100 г), памуково масло (90 мг/100 г), слънчогледово масло (50 мг/100 г), печено слънчогледово семе (26 мг/100 г), бадеми (24,6 мг/100 г), лешници (до 20,4 мг/100 г), фъстъци (10 мг/100 г), зелен грах (6 мг/100 г), сух фасул (4 мг/100 г) и т.н. Витамин Е е устойчив на високи температури – при температура 170 градуса по Целзий не се разлага чувствително и след три часа, дори и в присъствие на кислород. Затова пък се разгражда много бързо под действието на ултравиолетовите лъчи.

Витамин С е открит през 30-години на миналия век от американският биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди, който изолирал от цитрусовите плодове и зелето кристална субстанция, т.нар. хексауронова киселина. Тя се справяла изключително ефективно със страшното заболяване скорбут, отнело в страшни мъки живота на стотици моряци в годините на великите географски открития. По броя на изпълняваните в човешкия организъм функции витамин С е безспорен лидер. Той осигурява антиоксидантна защита на изключително широк кръг вещества – липиди, протеини, ензими и ДНК, възстановява активността на витамин Е. Негов запазен периметър са водните среди, с което отлично допълва антиоксидантното действие на мастноразтворимите витамини А и Е, които „оперират” в мастни среди. 

Витамин С взема участие в синтеза на стресовите хормони норадреналин и серотонин, който контролира съня, апетита и емоционалното състояние. Има убедителни доказателства за участието му в поддържането на имунитета (синтеза на антитела и интерферон, активация на клетките, „отговорни” за имунния отговор на атаката на бактериите и вирусите и др.). Източници на този изключително ценен витамин са почти всички плодове (особено цитрусовите), шипката, касисът, аронията, картофите, зелето и т.н. Витамин С е термолабилен - при варене неговото съдържание намалява с около 50%, а при печене – с до 90%.

Полифенолите изграждат третия защитен вал на антирадикаловата защита на човешкия организъм

Това е огромна група природни вещества, които подпомагат и допълват действието на „тримата мускетари” – витамините А, С и Е. Нещо като гасконеца Д’Артанян. Към тях се отнасят катехините, богати източници на които са чаят, но също така и броколито, спанакът, морковите, ягодите и др., антоцианите, съдържащи се в ярко обагрените от червено до синьо плодове, както и уникалните със своето магическо действие вещества ресвератрол (съдържащ се в червеното грозде и вино) и кверцетин.

Важна роля в антиоксидантната защита играят и редица минерални вещества

Особено място между тях заема селенът, който влиза в състава на важния ензим от първия защитен вал – глутатионпероксидазата, стимулира възстановяване на активността на витамините С и Е и т.н. (Бел. ред. Селен се съдържа в СЕЛЕКЮ – талон за намаление на стр. 23.) Медта, цинкът и манганът участват в трите форми на ензима супероксиддисмутаза, който също стои на стража в първия вал на антирадикаловата защита. Цинкът участва в над 100 ензима, които „управляват” важни процеси в организма, в т.ч. и антиоксидантната защита.

доц. д-р Димитър ПОПОВ



 



Брой: 41, 10 октомври 2019
 
 
Продукти
 
МЕЛАТОНИН (Melatonin) 3 mg
 
Околоочен гел с Ройбос
 
УБИГОЛД Q10 – 100mg
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД