Гризат си ноктите, когато са нервни?

„Нервен навик” – така наричат гризането на ноктите психолозите. И добавят, че децата често продължават с тази привичка и във възрастния живот. Но съвременните лекари бързат да ни успокоят: този навик изобщо не е свързан с психични заболявания.

Дори абсолютно спокойното дете може да започне да си гризе ноктите просто от скука. Но това може да свидетелства също и за тревожно разстройство, дефицит на внимание и други неприятности. Примерно половината от подрастващите поне понякога си гризат ноктите. При това девойките го правят по-често, отколкото момчетата.

Кога този навик става повод за тревога? Проблемът е, че лекарите и сами досега не могат да посочат къде минава границата между нормалното и ненормалното. Очевидно, ако навикът води до травмиране на кожата на пръстите, той не бива да се игнорира.

Нощното незадържане на урина е болест?

Това е един от най-разпространените проблеми при децата в предучилищна възраст. Например в САЩ от 5 до 7 милиона деца мокрят своите легла. А техните родители трескаво търсят изход от неприятната ситуация.

Съвременните педиатри са убедени, че нощното незадържане на урина не е сериозен проблем. Поне до навършване на 7 години. Енурезата не е заболяване, а разстройство, предизвикано от задържане на физиологичните процеси (малък пикочен мехур, неспособност на импулсите да се доберат от мехура до мозъка и т. н.). Повечето деца с възрастта оставят енурезата в миналото, а за други е нужна помощ от лекар.

Но има случаи, в които нощното незадържане на урина е сигнал за по-сериозен проблем. Например, ако малчуганът се изпуска в леглото след навършване на седем години. Или е започнал да мокри чаршафите след няколко месеца или години „сух период”. Ако нощното незадържане на урина е съпроводено с болка, жажда, изменения в цвета на урината или хъркане – не отлагайте консултацията с педиатър.

Защо плаче, когато му мият главата?

Къпането на малкото дете напомня ритуал на екзорсизъм. Родителите често се сблъскват с истерични реакции по време на миене на главата. Като че ли, това поведение може да се смята за нещо нормално, свързано с възрастта. Но замисляли ли сте се, откъде идва тази реакция?

Освен разпространените детски страхове има още две причини. Едната е високата вестибуларна чувствителност: детето изпада в истерия, когато отмятате главата му назад. То губи равновесие и изпада в паника. Втората причина е повишената тактилна чувствителност: някои докосвания предизвикват в малчугана отвращение. Нещо като изтръпването от звука на драскане с нокът по стъкло.

За щастие, това е един от редките случаи, когато няма никакъв повод за тревога. Обикновено страхът отминава от само себе си.

Отказва се от месото. Вредно ли е?

Децата се отказват от месото по няколко причини: неприятна консистенция, трудности с дъвченето (когато зъбите са малко, месото се превръща в „костелив орех”). При някои деца непоносимостта е толкова силна, че предизвиква позиви за повръщане.

Педиатрите съветват родителите да не се отчайват. Да, месото съдържа незаменими витамини и аминокиселини, но ако не се яде известно време, нищо страшно няма да последва. Наистина, на родителите ще им се наложи да се постараят и да съставят такова меню, което ще попълни възможния дефицит на протеини, желязо и витамин В₁₂.

Но не бива ситуацията да се изпуска от контрол. Опитайте различни варианти за предлагане на месни ястия, комбинирайте ги със зеленчуци, предлагайте други видове месо.

Не бива да се забравя, че пълният отказ от месо и небалансираната диета могат да доведат до забавяне на развитието и анемия. Най-добре е да се обърнете към лекар за съставяне на правилно балансирано меню за малкия „вегетарианец”.

Малчуганът не пие мляко. Ще станат ли костите му слаби?

Съвременните лекари не виждат в отказа от млякото никаква трагедия. И дори посочват любопитна статистика: в страните, където не ядат млечни продукти, процентът на остеопороза (понижена плътност на костите) не е по-висок, отколкото там, където млякото се смята за жизненоважен продукт.

Това не означава, че млякото трябва да се изключи от менюто – в края на краищата то е най-достъпният източник на калций и витамин D. Но и зациклянето на него също не е необходимо. Педиатрите препоръчват 200-400 мл мляко в денонощието, но то може да се замени. Сиренето, изварата, киселото мляко, а още рибата, броколито и бобовите култури помагат да се набави недостигащото.

Ако след употреба на мляко детето изпитва болки в корема,  повръща или има диария, това е сигнал за нужда от лекарска консултация. Такива симптоми могат да говорят за непоносимост към лактоза.

Смученето на пръста разваля захапката?

И така, вашият малчуган си смуче пръста. Вреден навик ли е или нормално явление за неговата възраст? Нашите баби биха казали еднозначно, че този навик е опасен, но съвременните изследователи твърдят, че положението не е толкова страшно. Децата започват да смучат пръстите си още в утробата на майката – това ги успокоява.

Новозеландски лекари смятат, че децата, смучещи пръста си, са по-малко подложени на алергични заболявания. На пръстите на малчугана живеят многобройни бактерии и не всички те са безобидни, но постоянният контакт с микроорганизми тренира имунната система. Американските стоматолози не виждат в този навик нищо опасно: смученето не може да развали захапката преди при детето да са се появили постоянни зъби.

Родителите трябва да се разтревожат, ако малчуганът смуче пръста си след 2-4 години или се връща към този навик след известно време. Може би детето изпитва силни емоции, с които няма сили да се справи.

Говори трудно – това изоставане в развитието ли е?

Неотдавнашни изследвания показали, че развитието на детската реч зависи от темперамента на малчугана. Примерно 15% от децата на възраст от 1 до 2 години са просто срамежливи. Те не могат да изразяват своите потребности с думи поради особености на характера. А общителните деца, напротив, започват да говорят малко по-рано.

В различните страни изискванията към развитието на речта са различни. Например, руските педиатри твърдят, че към две години детето трябва да съставя кратки изречения. А лекарите в САЩ се отнасят към този въпрос по-щедро: малчуганът трябва да говори с изречения към тригодишна възраст.

Във всеки случай заключението за задържане на речевото развитие трябва да направи квалифициран лекар, а не бабите от пейката пред блока.

Малчуганът често боледува - значи има слаб
имунитет?

Дете, което посещава детска градина, може да боледува 8-10 пъти (понякога повече) в годината. Това се отнася също и за децата, които имат по-големи братя и сестри – те носят вируси от училището. Ако запушването на носа и кашлицата продължават по-малко от две седмици, а в паузите между острите респираторни вирусни инфекции детето е весело и бодро, най-вероятно, повод за тревога няма.

Ако болестите редовно завършват с бактериални усложнения (синузит, гноен отит), това налага посещението при лекар. По същия начин следва да се постъпи, ако детето е преследвано от една и съща напаст – непреминаваща кашлица, ангина. Това изисква среща с имунолог.

Бел. ред. На тази страница виждате ЕХИНАМАКС®. А на стр. 23 ви очак­ва талон за отстъпка в цената на НОНИ – екстрактът от едноименното растение благоприятства много силно състоянието на имунната система.

Делян ВАСИЛЕВ