Периодът на топли въздушни маси се нарича „гореща вълна”. По определението на EuroHEAT (проекта за борба с последствията от жегата на европейското отделение на Световната здравна организация), са периоди от най-малко 5 последователни дни, в които максималната дневна температура на въздуха надвишава с 5°C средната максимална дневна температура на въздуха за сезона.

С измененията в климата летен зной все по-често настъпва и в Централна Европа.

През 2003 г. горещият август предизвикал в 12 страни на Европа с 44 хиляди повече смъртни случаи, отколкото средно се регистрират за един месец в този регион. Във Франция тогава за 20 дни загинали 14 802 души, което е с 60% повече, отколкото в предишните години за същия период.

Съгласно изследване на EuroHEAT в девет големи европейски града (Лондон, Париж, Милано, Барселона, Атина, Будапеща, Мюнхен, Рим и Валенсия) рискът от смъртност се повишавал със 7,6-33,6%.

Най-лошо върху здравето на хората се отразяват продължителните периоди на високи температури (повече от четири поредни дни). В такива дни с всеки градус над нормата смъртността в северните градове расте с 2%, в южните – с 3%.

Европейците, разбира се, не са сами в борбата с този проблем: жегата е вредна дори за потомствените жители на тропическите и субтропическите региони. Така например заради аномалната жега през 2015 г. в Индия умрели 2249 души, а в Пакистан в същата година загинали около две хиляди души. От рязкото повишение на температурите страда и Русия: през лятото на 2010 г. жегата причинила смъртта на 55 736 души.

Клинични изследвания показват, че при прегряване се увреждат и загиват клетките в черния дроб, изпускайки в кръвотока опасни ензими, причиняващи разрушение там, където те въобще не би трябвало да бъдат. Червените кръвни клетки  (еритроцити) се справят по-лошо с доставката на кислород, рязко се повишава количеството на левкоцитите. Натоварването на сърцето се увеличава, тъй като то започва да бие по-често, но обемът на изтласкваната кръв и нейната наситеност с кислород не са големи, така че органите и тъканите все едно страдат от кислороден глад.

На биохимично равнище също настъпват немалко изменения. Нараства производството на някои цитокини – молекули за междуклетъчно „общуване”, които могат да предизвикат възпаление и топлинен удар. Тези вещества (особено интерлевкин-6) повишават изработката в черния дроб на С-реактивни белтъчини, които са причастни към сепсиса, разрушаването на клетъчните мембрани и други много неприятни ефекти.

Установено е, че

проблеми с терморегулацията по-често възникват при малките деца,

да не говорим за това, че способността за регулиране на температурата при тях също може да не е докрай развита.

В старческа възраст терморегулацията също се нарушава. Много възрастни хора не успяват да разпознаят чувството на жажда веднага и това води до обезводняване.

В рисковата група се оказват и жените (тяхната терморегулация е по-неустойчива и зависи от фазите на месечния цикъл). Добавете тук хората със заболявания на бъбреците, сърдечно-съдовата система, диабет.

Особено предпазливи трябва да бъдат и пациентите, приемащи диуретици, препарати с антихолинергичен ефект (а такива са твърде много), антипсихотици, бета-блокери, съдоразширяващи лекарства, препарати за епилепсия, антидепресанти, приемани вътрешно антихистаминни препарати, лекарства при хипертония, анксиолитици и мускулни релаксанти. Всичко това са рискови фактори, така че ако вие или ваши близки имат подобни заболявания, трябва внимателно да следите за реакцията на организма към жегата и по-често да търсите прохлада.

Световната здравна организация (СЗО) е определила шест медицински състояния, които могат да бъдат директно свързани с горещото време. По-голямата част не представляват заплаха за живота и не изискват специфично лечение, но има изключения, на които трябва да се обръща сериозно внимание. Така например

обривите по кожата

минават от само себе си, ако човек се намира в по-прохладно помещение или носи по-леки дрехи от натурални тъкани, а за снемане на неприятните симптоми може да се използват местни антихистаминни или антисептични препарати (за да се намали риска от инфекция на засегнатата кожа) – мазила или кремове.

Отоците на краката (обикновено в областта на глезените) също изчезват сами след кратка аклиматизация: нужно е само да се пие достатъчно вода и да се попълва солевият запас. Ако поради физическа работа в жегата възникнат гърчове и мускулни спазми, нужно е по-скоро да се отдъхне в прохладно място и да се пият течности, съдържащи електролити. Но ако спазмите продължават повече от час, СЗО съветва да се потърси медицинска помощ.

Топлинните припадъци

представляват краткотрайна загуба на съзнанието или световъртеж, замъгляване на зрението, особено при рязко ставане, които могат да бъдат свързани с обезводняване и недостатъчен приток на кръв към мозъка поради слабо сърцебиене. Те се случват много често при пациенти със сърдечно-съдови заболявания или при хората, които пият диуретици. След като полежи малко в прохладно място с вдигнати нагоре крака и разкопчани дрехи, човек бързо идва на себе си. Ако след две минути това не е помогнало, време е да се бие тревога. Въобще, при припадъци по-добре е да се презастраховаме – те могат да възникнат и по други причини и може да е трудно да се различат, така че е по-добре да се извика лекар.

Симптомите на изнемогване от прегряването включват изтощение, умора, главоболие, световъртеж, тревожност и понякога припадъци. Тук главната задача е да се охлади пострадалият: той трябва да се премести в помещение с климатик, да се остави да полежи с вдигнати крака, да се съблече и напръска с прохладна вода. Но ако температурата на тялото е над 39 градуса по Целзий, а налягането е постоянно понижено или е нарушено психическото състояние (например бълнуване), трябва непременно да се повика лекар – тези признаци говорят за по-опасно състояние –

топлинен удар

Това състояние изисква спешна медицинска помощ и заплашва живота.

Топлинен удар може да се получи при дълго пребиваване на жега, особено при изпълнение на физически упражнения или тежка работа. Сред основните признаци на топлинен удар се нареждат изменението в психичното състояние (силна тревога, объркано съзнание, бълнуване), гърчове, намаляване на артериалното налягане, повишение на вътрешната температура на тялото до 40 градуса по Целзий и повече. В такава ситуация човека трябва спешно да се охлади и да му се осигури постоянен приток на свеж въздух. Трябва да се следи дишането на пострадалия и да се внимава езика му да не прегради дихателните пътища, докато тялото се пръска с прохладна вода. Изпарявайки се, молекулите ще отнасят топлината със себе си, охлаждайки тялото. Останалото е работа на екипа на спешната помощ.

 Владислав ПЕНЕВ