Без съмнение едно от най-значимите достижения в човешката история е това на нидерландеца Антони ван Левенхук, който през 1676 година с помощта на конструирания от него оптичен микроскоп открива един нов, спиращ дъха жив микросвят – света на бактериите. Първоначално научната общност посреща със скептицизъм и недоверие описанията и рисунките на удивителните живи същества, които Левенхук изпраща в Лондонското кралско дружество (Royal Society of London). Но незадълго – през 1680 година той е избран за действителен член на това най-престижно научно дружество, а по-късно и на Френската академия на науките. Любопитно е, че великият откривател бил завършил само прогимназия и слабо владеел латински - това била една от причините маститите британски учени първоначално да посрещнат с високомерие и дори с насмешка изпратените над триста писма от страна на досадния, настойчив и неук нидерландец.
Левенхук нарекъл анималкули („малки зверчета” на латински) откритите от него
нищожни, удивително подвижни и с невероятни форми живи създания
Наименованието „бактерии” през 1828 година въвежда германецът Христиан Еренберг. В средата на XIX век знаменитият французин Луи Пастьор поставя началото на изучаването на физиологията, метаболизма и свойствата на бактериите, които той нарекъл „микроби” (от гръцки: μικρός – малък, βίος – живот).
Бактериите са не само около нас, но и в самите нас. В човешкия организъм комфортно са се настанили трилиони бактерии. На повърхността на кожата оперират един трилион, в устата – 10 милиарда, в дебелото черво – 100 трилиона с маса около 3 кг. Повечето от тях се отплащат по достойнство за любезно предоставените им покрив и прехрана. Например т.нар. дружествени бактерии в дебелото черво (бифидобактерии, лактобактерии, чревни пръчици) способстват за пълното усвояване на хранителните вещества, произвеждат редица витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К) и ензими, инактивират множество токсини и канцерогенни вещества, подпомагат правилната дейност на червата, съдействат за усвояването на редица важни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, цинк, желязо, хлор) и т.н. Смята се, че около 70% от капацитета на имунната защита на човека се дължи именно на тях. Срещу човешкият геном, съдържащ 28 хиляди гена, противостоят 1000 вида бактерии, обитаващи човешкото тяло, които притежават осем милиона кодиращи гена, т.е. около 300 пъти повече. Излиза, че ние сме само около 0,3% хора и 99,7% бактерии...
Съществуват бактерии, които живеят в нашия организъм, така да се каже, „гратис” – не носят полза, но и не вредят. Има обаче и такива, които са в състояние да нанесат сериозни вреди на човешкия организъм и дори да го убият. За две от тези бактерии – Кампилобактериите и Хеликобактериите, ще се опитаме да разкажем накратко.
За първи път бактерии от рода Campilobacter са изолирани в началото на миналия век от английските учени Мак-Фадиен и Стокман.
...
Около 80% от язвите на стомаха и дванадесетопръстника са дело на Helicobacter pylori. Оказва се, че с тази бактерия са инфектирани около 60% от хората, но това не винаги води до развитие на язвено заболяване. Предразполагащи фактори са изброените по-горе - стрес, тютюнопушене, системното консумиране на остри подправки, кафе и алкохол. Затова пък хроничен гастрит се развива във всички случаи.
През 1994 година Международното агентство за изследване на рака (International Agency for Research on Cancer - IARC) обяви бактерията Helicobacter pylori за първостепенен канцероген. Предвид изключителната значимост на откритието на австралийските учени Б. Маршал и Р. Уорън през 2005 година те бяха удостоени с Нобелова награда.
Съществува едно единствено средство за справяне с агресора – ерадикация, т.е. изкореняване, унищожение. Лошата новина е, че в лабораторни условия (in vitro) бактерията бързо загива под дейстнието на антибиотици, но в живия организъм (in vivo) тя проявява феноменална устойчивост, което налага прилагането на специални подходи, които непрекъснато се усъвършенстват.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
