От 15 години Сдружението на българските зъболекари (СБЗ) провежда конкурса “Зъболекар на годината”. Тази година носител на приза е Елена Василева от гр. Девин, която се занимава с ортодонтия при деца и с поливалентна стоматология. По време на нейното представяне новото ръководство на сдружението акцентира и върху проблемите, с които се сблъсква професионалната общност, както и върху тежкото състояние на българите в областта на денталното им здраве и обслужване.
У нас има над 9000 стоматолози, но същевременно много региони в страната са без действащи практики и адекватна помощ, заяви д-р Анатоли Кънев, председател на СБЗ. Една от причините за големия брой специалисти е откриването на трети специализиран факултет, както и липсата на контрол върху предлаганите услуги. Наблюдават се и негативни тенденции в следдипломното обучение и специализацията на зъболекарите, което се отразява на нивото на оказваната лечебна помощ и развитието на професията. За да може пациентите да получават качествени стоматологични услуги, от СБЗ са категорични, че право на собствена практика, както и договор с Националната здравноосигурителна каса би трябвало да се добива след 2 години практика под контрола на лицензирани за това кабинети и клиники в страната. Такава е системата в повечето водещи европейски държави, както и в други регулирани професии в България, заяви д-р Кънев. Сред предложенията на съсловната организация са още: лицензирането на всички зъболекари да бъде правено на 5 години; всеки практикуващ стоматолог да има собствен електронен файл, където да се включват неговите участия в теоретични и практически курсове, публикации, дисертации и други; възстановяване на съществуващата в миналото практика на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите.
В момента средствата, които се определят в бюджета на Касата за дентално лечение, са в размер на 120 млн. лв., т.е. на пациент се полагат по около 20 лв. на година. Те включват няколко дейности, като напълно платена от Касата няма - пациентите трябва във всеки случай да доплатят, коментира д-р Борислава Златева. При хората след 18 години има две манипулации – две направени обтурации (пломби), два екстрахирани (извадени) зъба в годината или една обтурация и една екстракция. При децата частично се заплащат четири дейности - четири обтурации или два периодонтита и два пулпита на млечни зъби плюс съответно обтурации, или четири екстракции на млечни зъби, или сборът от тези смесени четири дейности.
Резултатите от липсата на средства и адекватна профилактика, която според стоматолозите изобщо не съществува при българите, са висока заболеваемост (над 96%) и обеззъбяване на хората от кариес и усложненията му. Едва 8,31% от децата до 19 години са без кариес, като при възрастните процентът рязко намалява. Данните показват още, че голяма част от българите предпочитат да търсят дентална помощ само в краен случай на разрушаване на зъбите или болка. Те често избират екстракциите като единствена възможност за лечение, което води до обеззъбяването на населението. 20% от пенсионерите, или 383 902 души, са без зъби, 30% от хората в третата възраст, или 531 317 души, са с обеззъбена изцяло горна или долна челюст.
По данни от изследването на проф. Милена Пенева от Факултета по дентална медицина в София при децата до 19 години, които са 1 224 293, се откриват 4176 млн. кариеса и техните усложнения.
Според СБЗ трябва да се предвидят средства за спешна стоматологична помощ за всички български граждани. По статистически данни на СЗО спешните дентални случаи са около 300 на 100 хил. души, което за нашата страна означава малко над 22 000 случая на година. От съсловната организация смятат, че в България спешно трябва да бъде приет Закон за оралното здраве, подобен на този в Дания, където след 15 години от прилагането му е достигнато намаление на общата заболеваемост от кариеси с над 54%.
Елица ПАЛОВА
