...
Стари лекарства в нова опаковка
Названието на препарата е важна част от неговата успешна пазарна съдба. Антидепресантът „Прозак” е създаден като лекарство, което всички трябва да смятат за научно, докато препаратът „Сарафем”, щедро предлаган на женската аудитория, е с репутацията на „женско хапче”, като дори опаковката му е в розов цвят. Въпреки това единствената разлика между двата препарата е в названието и цвета, „Сарафем” е същият този „Прозак”, просто фармацевтичната компания Eli Lilly, произвеждаща и двата препарата, искала жените да приемат „Сарафем”, без да знаят какво всъщност се крие зад това наименование.
„Сарафем” се продавал като лекарство от т.нар. предменструално дисфорично разстройство – от всички неприятности, които съпровождат менструацията, включително ужасните пристъпи на паника, тревога и колебания в настроението. Но защо фармацевтичната компания решила да продава „Прозак” на жените под друго име? „Прозак” донесъл на Eli Lilly огромни печалби, а „Сарафем” бил пуснат на пазара няколко месеца преди да изтече патентът на „Прозак”. Когато патентът на един препарат изтича, неговата цена рязко спада, а конкурентите започват да пускат свои собственици генерици – аналози. Но пускайки ново (всъщност старото) лекарство, идентично на „Прозак”, Eli Lilly успяла да удължи своя патент с още няколко години, което позволява цената на „Прозак” да остава достатъчно висока.
През 1997 г. GlaxoSmithKline направили нещо подобно, когато пуснали известния антидепресант „Уелбутрин” във вид на таблетки, помагащи да се откажат цигарите, но само че под новото название „Зибан”. Така хората били заблудени, че приемат ново лекарство, макар нищо качествено ново да нямало в него.
Наводняване на света с ненадеждни изследвания
Знаете ли откъде лекарите знаят какво именно лекарство да ви предпишат, когато ежедневно се появяват нови препарати?
Ами много просто, те четат медицински списания, които им разказват за новите изследвания и препарати. За съжаление, фармацевтичните компании знаят това и когато пускат нов продукт на пазара, който, на тях им е добре известно, понякога предизвиква у пациентите неконтролируема диария, те първо пускат огромен брой фалшифицирани изследвания, стеснително заменяйки в тях думата „диария” с нещо по-благовидно, например с временно стомашно неразположение.
Разбира се, реалната практика е много по-близка до шпионски трилър, отколкото замяната на една дума с друга. В един реален случай фармацевтичната компания Medtronic заплатила 210 милиона долара на десетки хирурзи, за да поставят те своите подписи под статии, подготвени и редактирани от маркетолозите на компанията за реклама на препарата за костен растеж Infuse... Същият препарат, който впоследствие бил свързан с развитието на рак и безплодие при мъжете, който можел да въздейства негативно на всеки от милионите хора, на които бил предписан. Предупреждения не липсвали върху опаковката, макар и с дребен шрифт, но маркетолозите успели така да ги формулират, че лесно можело човек да подцени ужасните рискове и страничните ефекти и да обърне внимание само на предимствата на препарата.
Но дори тогава, когато фармацевтичните компании полагат усилия, за да проведат истинско изследване, те просто не публикуват неблагоприятните резултати. В един експеримент редица изследвания били представени в регулиращите органи и в края на краищата били публикувани само положителните резултати. Да не пропуснем да отбележим, че изследванията били финансирани от огромните фармацевтични конгломерати. Ето защо някои изследователи смятат, че огромната част от изследванията на антидепресантите в най-добрия случай са просто ненадеждни.
Но какво е положението с независимите изследвания, които не се плащат от Биг фарма? Разбира се, такива съществуват, но срещу много изследователи в крайна сметка се завеждат съдебни дела, а изследванията се оказват невъзможни за публикуване поради намесата на юристите на фармацевтичните компании. На „фабриките за лекарства” дори не им е нужно да печелят съдебните дела – всичко, което им трябва, е да завличат учените отново и отново в съда, докато не им свършат парите и не им се наложи да горят своите изследователски записки, за да се топлят.
Армия от лъжливи търговски представители
Още един начин, за да научат лекарите за новите препарати, освен медицинските списания, са търговските представители, които посещават медиците и им разказват за най-новите вълшебни таблетки, които е произвела тяхната компания. Визитите на търговските представители в медицинските заведения приличат на доставката на пица в порнофилмите – те завършват винаги с едно и също.
В повечето страни търговските представители по закон са длъжни да разкриват цялата информация за лекарствата, които рекламират пред лекаря, а не само всичко най-интересно. Но било открито, че в действителност за споменаване на сериозните рискове от приема на препарата търговските представители изразходват само 6% от своето време. Защото са длъжни да продадат продукта. Тяхната цел не е да информират, а да получат подпис на лекаря и вашият лекар е също толкова възприемчив към хлъзгавите техники на продажбите, както и всички останали хора.
Къде тук е опасността? Ами повече от половината препарати, чиито недостатъци не се споменават, носят най-строгото предупреждение, което може да бъде издадено: „може да стане причина за смърт”. Това е просто за застраховка – нещата могат да станат ужасни, когато някой приеме лекарството. Но това не бива да се бърка със страничните ефекти, при които нещата със сигурност ще станат лоши, ако вие приемете препарата. Но отново търговските представители не говорят за страничните ефекти в 59% от случаите.
Част от проблема е и в това, че за един ден през някои болници може да преминат десетки търговски представители. Лекарите искат да ги слушат само толкова, колкото да получат описание и безплатни образци, но нито минута повече. Това води до суперкратки презентации и ако нещо трябва да се изреже, то това ще бъдат минусите на препарата.
Много по-голям проблем обаче е това, че, независимо от пределната яснота на закона, практически не съществува никакъв контрол или въобще той не се привежда в изпълнение. Междувременно фармацевтичните компании харчат милиарди за реклама по телевизията, която внушава на пациентите да изискват тези лекарства от своите лекари. Така лекарите стават обект на натиск от всички страни. Но в края на краищата защо те трябва да се тревожат за това, ако току-що са прочели в реномирано медицинско списание, че препаратът е напълно безопасен?
Лъжливи авторитети
Днес, четейки всеки етикет, вие ще откриете, че продуктът е бил одобрен например от асоциацията на еди-кои си специалисти, препоръчан е от националния център по еди-какви си науки или от експертите на някое дружество с околонаучна специализация.
Както се оказва, повечето от тези организации се явяват подставени лица на фармацевтичните компании, препоръчващи лекарства, разработени не на основата на задълбочени изследвания, а по-скоро базирани на названието, което ще се появи в тяхната регистрация. Да вземем например Американското дружество за акне и розацея. То е теоретично безпристрастна организация, която практически изцяло се финансира от такива производители на лекарства срещу пъпки, като Galderma, която плаща възнаграждения на 13 от 15-те експерти на дружеството. Поради това, когато асоциацията препоръчва лекарство против акне, не е чудно, че то ще бъде на Galderma за 2500 долара годишно, а не също толкова ефективния генерик за 120 долара в годината.
По данни от изследване на Journal Sentinel от 20 клинични ръководства за най-продаваните препарати в САЩ (в това число „Нексиум” и „Липитор”) 16 са разработени от лекари с ясни връзки с фармацевтичните компании. Показателен пример: лекарствата за лечение на астма на компанията GlaxoSmithKline са пети сред най-продаваните лекарства в Америка за 2011 г. благодарение на препоръките на Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта, което може би се дължи на факта, че 12 от 18-те членове на комисията на института получават възнаграждения от същата корпорация.
Но едно нещо е, когато куп професионалисти ви препоръчват да си чистите зъбите с кучешка паста, защото са били спонсорирани от компанията за домашни любимци, произвела тази паста. И съвсем друго, когато цялата тази манипулация може да ви убие.
Какво направил през 2002 г. фармацевтичният гигант Wyeth, когато открил, че неговият хормонален препарат за менопауза увеличава риска от рак на млечната жлеза, болести на сърцето, инсулт и тромби? Препаратите „Премпро” и „Премарин” вече се продавали и вместо да ги изтегли от пазара, компанията вложила 12 милиона долара за създаването на Съвет за хормонално образование, 85% от чиито членове работели за Wyeth. След това те прекарали следващите шест години, осигурявайки интернет курс по „обучение” на хиляди лекари, убеждавайки ги колко съвършено удивителна е хормоналната терапия и че всички тези проблеми с рака при пациентите вероятно се обясняват с това, което пациентите правели през свободното си време.
Корупционна буря
Фармацевтичните компании раздават подкупи, както Рамбо раздава юмруци – широко, често и по правило, зад граница. Например GlaxoSmithKline сега се намира под следствие във връзка с обвинение за даване на подкупи в размер на 500 милиона долара на китайски лекари, държавни служители, болнични администрации и на всички, които, както изглеждало на пръв поглед, можели да им съдействат. Подкупите трябвало да обезпечат на компанията по-голям дял от пазара в страната.
Невероятно, но факт: компанията взела героичното решение да предприеме вътрешно разследване и открила, че цялата тази работа с подкупите е организирана от четирима ръководители, които действали сами против принципите на компанията и може би под влиянието на марихуана.
Pfizer също била уличена в подкупване на лекари в Хърватия, Чехия, Италия, Казахстан, Русия, Китай и Сърбия с цел да ги накара да предписват повече препарати на компанията, но те бързо признали своята вина и се съгласили да заплатят глоба от 60 милиона долара.
Но в действителност защитната позиция „всички правят така” просто удивява. Когато гигантът Eli Lilly подкупвал китайски чиновници, те трябвало да ги отрупат с бижута и да ги потопят в най-екзотични спа процедури, за да осигурят своите интереси в Поднебесната империя.
И какво получили за своите пари? Целта била докторите и болниците да предписват техните лекарства вместо препаратите на конкурентите. Излиза, че докторът ви предписва таблетка не поради това, че тя е най-добрият вариант за лечение на вашата болест, а защото фармацевтичната компания му е купила плазмен телевизор. Почакайте, нещата са още по-печални. Pfizer China дори създала „персонални програми”, които предоставят на лекарите подаръци като мобилни телефони и порцеланови сервизи за чай в зависимост от броя на изписаните рецепти.
Стефан ПЕЙЧЕВ
