Пенка Георгиева, председател на Пациентски организации „Заедно с теб”:
• Г-жо Георгиева, повече от месец Пациeнтските организации “Заедно с теб” са предприели кампания срещу неправилната употреба на антибиотици. Какво провокира Вашето внимание към антибиотичната резистентност?
- Това е световен проблем. Новите форми на антибиотична резистентност могат да преминават безпроблемно граници и да се разпространяват между континенти. Световните лидери са описали тези микроорганизми като “кошмарни бактерии”, които представляват катастрофална заплаха за хората от всички страни по света.
Според доклад на Центъра за контрол на болестите и превенция на САЩ всяка година биват засегнати около 2 млн. души от инфекции, причинени от резистентни бактерии. 23 хиляди умират като пряк резултат от такива бактерии. Много повече губят живота си от усложненията.
Ние искаме да се изработи национална програма за правилна употреба на антибиотиците. Първоначално да е насочена поне към децата. Малките пациенти страдат много често от ангини, пневмонии и когато не се изпише правилният антибиотик, т.е. не се направи микробиологично изследване, има вероятност за неправилно лечение и предразположение към резистентност.
Неточният антибиотик води да усложнения - бактериите, които причиняват заболяването, не се повлияват. Тогава детето, или изобщо пациентът, влиза в болница, харчат се повече публични средства и така се натоварва цялата система.
По отношение на резистентността главният лекар на Великобритания каза по „Ройтерс”, че след 20 години ще умираме, ако се убодем на бодил от роза, защото вече няма да има с какво да повлияваме на инфекциите.
По данни на СЗО се очаква до 2050 г. да умрат 10 милиона, ако продължаваме по същия начин да използваме безразборно антибиотици.
• Каква е ситуацията в България по отношение на изписването на антибиотици?
- Тъй като имаме наблюдения от родителите на деца, мога да твърдя, че в лекарските кабинети често се повтаря следната ситуация: “Твоето дете е за антибиотик. Изписвам ти го, но не му го давай все още. Ако видиш, че се влошава, едва тогава го почни”. Това е абсолютно недопустимо! Лекарят е човекът, който трябва да прецени правилния подход в терапията. Ако той установи пневмония например, трябва да назначи антибиотик. Но много често при хрема и кашляне, без клинични данни за сериозна инфекция, пациентите се изпращат вкъщи на преценката на майките и бащите. Отново по информация на родителите научавам какво се случва после - отиват си вкъщи, детето ляга да спи, секретите от хремата започва да се стичат назад по гърлото, кашлицата се засилва. Младите по-неопитни майки решават, че детето се влошава и веднага посягат към антибиотика. Затова смея да твърдя, че не е коректно от страна на лекарите да прехвърлят отговорността на родителите. При усложнение близките трябва да се консултират с лекар, който да дойде вкъщи, или отново да се отиде в лечебното заведение.
В същия доклад, който споменах по-горе, има интересна информация – 50% от всички антибиотици, които са били предписани на хора, не са били необходими или не са били прилагани ефективно. Това се случва в България и в световен мащаб. Защо се получава така? Има два варианта – или лекарите са зависими от фармацевтичните компании и имат интерес да предписват такива лекарства, или са некомпетентни. Те да изберат кое от двете е правилният отговор. Разбира се, не поставям всички лекари под един знаменател.
Майките съобщават, че се изписват масово антибиотици на децата им за хрема. Лекарите често се презастраховат, което по принцип е лек признак на некомпетентност и нежелание за поемане на отговорност.
• Има ли изход за справяне със свръхупотребата на антибиотици?
- Това, което ние искаме като пациентска организация, е да се изработи национална програма и държавата да застане отговорно зад каузата за правилната употреба на антибиотици. При конструирането на националната програма пак се позовавам на препоръките на СЗО и на Центъра за превенция на САЩ. Необходими са четири основни действия.
Първото е профилактика на инфекциите – те трябва да се проследяват много добре. И тук е ролята на Националния център по заразни и паразитни болести. Разговарях с проф. Тодор Кантарджиев, който с голяма болка ми съобщи, че държавата нехае, защото в Министерството на здравеопазването имат прекалено много грижи със здравната реформа и неглижират проблема с антибиотиците. Той ми сподели, че преди години е имало обучение. Лично той е водел такива курсове на общопрактикуващите лекари за правилната употреба на антибиотици и провеждането на микробиологични изследвания. Каза още, че лекари, когато имат личен проблем или с член на своето семейство, посещават Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) за провеждането на микробиологични изследвания, за да уточнят кое лечение е правилно. Обаче много често не насочват своите пациенти към такива тестове.
Тук трябва да се включи и обучение на медиите, които да говорят за неправилната употреба на антибиотиците, самопредписването им, както и самоволното прекъсване на терапията.
Втората дейност, която трябва да бъде заложена в националната програма, е проследяване на бактериите, резистентни към антибиотиците. Тук също е ролята на НЦЗПБ. Министерството на здравеопазването трябва да финансира неговата научна дейност и в частност Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност. Те и сега работят, но субсидирането им е твърде нищожно.
Третата стъпка е подобряване на използването и контрол на употребата на съвременните антибиотици. В момента Касата плаща на пациент за изследване около 10 лева годишно – за микробиология, рентген, кръв, урина, хормони. Субсидията за една овца е 35 лв., за един тютюнопроизводител 110 лв., за един декар орехи 150 лв. Питам аз защо не се дофинансира доболничната помощ и изследването. Тук липсва отговорност на държавата.
Искаме в тази национална програма поне децата да бъдат обгрижени с въпросните микробиологични тестове, които да станат задължителни. Задължителността означава две неща. От една страна, означава контрол на изписвания антибиотик. Ако пациентът е с гнойна ангина или пневмония, веднага трябва да получи антибиотик, това е безспорно. Много често се дава по-висок клас антибиотик. Когато обаче излезе микробиологичното изследване, лекарството може да бъде сменено с по-нисък клас. Така се щади имунната система на пациента, спестяват се средства, а и се работи срещу глобалната заплаха за резистентност.
Ако пациентът подлежи на изчакване в лечението – състоянието не е спешно, а и лекарят не може да прецизира проблема само по клинична картина, едва след проведено микроболиогично изследване може да се направи адекватна оценка има ли бактерии. Идентификацията и антибиограмата отнемат три дни. Има и бързи съвременни тестове, които в Европа се заплащат от здравните системи. В България също се правят, но тъй като са с няколко левчета по-скъпи, се налага или пациентите да доплащат, ако джипито реши да ги изпрати, или изобщо не се правят. Направих проучване, че Здравната каса покрива по 7-8 лв. за обикновените (бавни) микробиологични тестове. Ако тази бърза антибиограма се направи и в рамките на няколко часа излезе какъв антибиотик би повлиял на бактерията, то тогава може по много точен начин да се конкретизира лечението и пациентът бързо да се излекува. Влагането на 2-3 лв. повече ще спести по-дългото боледуване, получаването на усложнения, влизането в болница и респективно натоварването на цялата болнична и финансова система.
Тези бързи тестове се правят в някои големи частни лаборатории. Ние бихме искали те да бъдат финансирани и да се прилагат не само в София и в други големи градове, а в лабораториите из цялата страна, защото София не е България. Искаме да има равен достъп за всички българи. Ако има национална програма и лекарите бъдат обучени, могат да се правят, без да е необходимо пациентът да пътува до големия град.
• Да очакваме ли нови активности от страна на пациентските организации?
- Искаме да съберем микробиолозите от цялата страна и да проведем национален форум за правилната употреба на антибиотиците на 1 март т.г. Една такава среща би била полезна, защото там ще се изговорят всички аспекти, свързани с антибиотичната употреба и резистентност, и то от най-големите специалисти на България в конкретната област.
Вече имаме уговорка с лекари от университетските болници в София, Плевен, Варна, които потвърдиха своето участие. Говорили сме с учени от Института по микробиология към БАН, ще поканим представител на СЗО, родители, както и неправителствени организации. Така ще съберем на едно място хората и специалистите, които са ангажирани с употребата на антибиотици. Нека те да решат кое е правилно.
В работата си се срещам с много специалисти, които заявяват и в публичното пространство, че лечението на вирус с антибиотик е недопустимо. Откакто дадохме гласност на тази кампания, с нас се свързват и обикновени хора, които нямат нищо общо с медицината, и споделят своя опит и казуси с техните семейства. Повярвайте, десетки са примерите за неточно лечение и неправилна употреба на антибиотици.
Интервюто взе
Eли ВЕРГИЛОВА
