в-к Лечител
в-к Лечител
 

Кандида: финалното решение

Брой: 7, 18 февруари 2016 - КАНДИДОЗА
Напишете „кандида инфекция“ в Гугъл и ще ви излязат повече от 11 милиона намерени статии. Безброй уебсайтове са посветени на борбата с гъбичката, която е свързана с безчет симптоми – от яркочервени обриви в слабините до озадачаваща хронична умора, синдром на дразнимите черва и даже рак.
Ще намерите и купища видеоклипове на тема „Как да победим кандида“, всевъзможни свидетелства, голям брой книги и въпросници за самодиагностиране, изобилие от антикандида диети и програми, стотици антигъбични методи за иригация на дебелото черво и унищожаващи кандида добавки, както и внушителен брой пробиотици, които да изтласкат зловредната гъбичка. За нещо, което конвенционалните лекари пренебрегват като в по-голямата си част безобидно и преходно, лечимо състояние, милиони хора търсят помощ как да го преодолеят.
При нормални условия кандида живее във всеки от нас, като обича най-много места като стомашно-чревния тракт и половите органи, където мирно помага за смилането на храната и отблъсква бактериални нашественици. Не се очаква да започне да изпълнява една от своите основни задачи чак до смъртта на гостоприемника, когато разлага и ферментира трупа на човека отвътре навън. А дотогава тя се контролира главно от подходящото ниво на рН (киселинно-алкален баланс) и конкуренцията от страна на други приятелски микроби.
Извън контрол
При подходящи условия обаче кандида бързо се размножава, като единичните клетки се хранят и ферментират с прости захари, докато се слеят във формата на гъбичка с наподобяващи пипала „хифи“. Те представляват нишковидни клетки, които се разклоняват и пъпкуват, отделяйки токсини и причинявайки големи поражения.
Идеята, че медикаменти като антибиотиците, противозачатъчните таблетки и антистероидните лекарства могат да предизвикат свръхрастеж на гъбичките, като ликвидират добрите бактерии, съжителстващи с тях, за първи път беше предложена от американския клиницист С. Ориан Трус и популяризирана от педиатъра Уилям Крук в книгата му от 1983 г. The Yeast Connection („Връзката с гъбичките“).
Макар и популярна сред обществеността, тази книга беше посрещната със скептицизъм от страна на медицинското съсловие. В продължение на десетилетия лекарите отхвърляха схващането, че действията на гъбичките биха могли в действителност да са вредни и да стоят в основата на съвременни епидемии от болести като синдром на дразнимите черва и автоимунни заболявания от рода на МС и артрит, като голям псевдонаучен култ.
По онова време лекарите разпознаваха гъбичния свръхрастеж само когато се локализираше в определени части от тялото - „млечница“ при обложен език с плътен кремавобял биофилм, „вагинални гъбични инфекции“ при сивкаво-бяло, сиренисто течение от влагалището, придружено с парене или сърбеж, и „крусти“ при жълтеникави люспи по главата, които могат да засягат и лицето, ушите, врата и гънките зад коленете и под мишниците.
Те смятаха, че случаите на системна инфекция, наречена кандидоза, при която кандида навлиза в кръвообращението, са редки. Но тя е все по-разпространена и смъртоносна, като убива 40% от хората с най-компрометирана имунна система, които я прихващат – често от хирургични инструменти.
Сега все повече изследвания дават солидни доказателства за връзка между гъбичките и съвременните епидемии. Оказва се, че нашият микробиом – около стоте трилиона бактерии, гъбички, протозоа, паразити и вируси, живеещи във и върху тялото ни, е тясно свързан с всеки един аспект от здравето ни, от способността ни да предотвратяваме болестите до теглото ни и емоционалното ни състояние.
Гъбичките са критична подгрупа на тези микроби и няколко скорошни изследвания предполагат, че свръхрастежът на кандида стои в основата на дисбиозата – нарушения баланс на нашата микробиота, който все повече се свързва с голям брой хронични заболявания.
Авангардна технология за секвениране от следващо поколение, използвана от учени от Центъра за медицинска микология при университета „Кейс Уестърн Ризърв“, ги накара да заключат при изследване, което беше публикувано наскоро, че 184-те вида гъбички, които се срещат в стомашно-чревния тракт (и между които кандида е преобладаваща), „допринасят за влошаването на възпалителния отговор, което води до увеличена тежест на заболяванията“, както и че „гъбичната общност е решаващ играч в патогенезата на [стомашно-чревните] болести.“
Друго ново изследване откри, че инфекцията с кандида албиканс може да е задействащият фактор за появата на целиакия, а неотдавнашен обзор потвърди, че свръхрастежът на кандида играе роля за синдрома на дразнимите черва, както и за психиатричните разстройства, засягащи до 80% от хората с това състояние.
Усещане в червата
Започват да се изясняват и действията на кандида, реабилитирайки старите идеи на Трус и Крук. Германски изследователи наскоро потвърдиха, че кандида албиканс прилага сложна тактика за избягване на имунната система. Нейните силно разклонени хифи използват тигмотропизъм (способността да усещат чрез допир), за да откриват малки вдлъбнатини и слаби точки в чревната мембрана на гостоприемника, където впоследствие отделят протеини, за да проникнат през чревната стена.
Това създава микроскопични пролуки в чревната мембрана – състояние, известно като „пропускливи черва“ или „чревна пропускливост“, което поражда предпоставки за широк спектър от симптоми и болести.
Когато чревно-кръвната бариера бъде нарушена, токсините, отделяни от кандида албиканс, и дори частици от несмляна храна навлизат в кръвообращението, където могат да задействат пълния набор от защити на имунната система и да предизвикат хранителни алергии и автоимунни заболявания, обхващащи от диабет до множествена склероза.
При все това, въпреки разбирането на поведението на кандида, медицината е объркана от растящия брой хронично болни пациенти, които имат неопределени и трудни за диагностиране съвкупности от симптоми.
Например Робин Чъткан, професор по гастроентерология от болницата на Джорджтаунския университет в САЩ, описва в книгата си „Микробиомното решение“ (издадена през 2015 г.) как преди 20 години в медицинската й практика преобладавали лесно диагностируеми състояния като киселинен рефлукс, язви и камъни в бъбреците. Днес тя е погълната от епидемия от трудни за диагностиране синдроми с привидно несвързани симптоми – кожни обриви (акне, розацея, дерматит, екзема и кожна тения), храносмилателни проблеми (подуване, диария и запек), рецидивиращи инфекции и други различни оплаквания, включващи увеличаване на теглото, умора, чувствителност към храни, главоболия, депресия и нарушена концентрация.
Въпреки техните широкоспектърни симптоми обаче Чъткан започнала да забелязва едно общо нещо между повечето пациенти – история на продължителна или многократна употреба на антибиотици.
Една от пациентките, Лусия, била типичният случай. Тя била здраво дете, но впоследствие била лекувана с антибиотика тетрациклин в течение на една година заради умерена форма на акне през пубертета. През това време често усещала гадене и дори развила себореен дерматит на тила.
Когато започнала да взема противозачатъчни след 20-годишната си възраст, гаденето се влошило; тя отишла на преглед при гастроентеролог, който открил Хеликобактер пилори чрез биопсия. Това е друга, често набеждавана бактерия, свръхрастежът на която се свързва с появата на язви и рак на стомаха по-късно през живота. Но скорошни изследвания демонстрираха, че в детството тя може да контролира хормона на глада грелин и ликвидирането й може да засегне редица храносмилателни хормони. Освен това елиминирането на Х. пилори с антибиотици е последвано от гастроезофагеален рефлукс и състояния като детска астма, което предполага, че бактерията има и предпазващи ефекти.
На Лусия били предписани три антибиотика срещу Х. пилори, но гаденето се влошило и тя започнала да страда от симптоми на рефлукс. „Това подтикнало гастроентеролога й да назначи противокиселинна терапия, но не и да си зададе въпроса защо една слаба и иначе здрава 25-годишна жена, която не пушела, не пиела и не ядяла много късно вечер, изведнъж получила рефлукс“, казва Чъткан. И един курс медикаменти бързо водел до следващия.
Не само антибиотиците покосяват чревната микробиота, но и множество други медикаменти и фактори, свързани със стила на живот. Резултатът е бум на чревната дисбиоза, при която добрите микроби намаляват, позволявайки на потенциално патогенни щамове, в това число и на гъбички, необуздано да се размножават.
„Има малък брой тестове, които могат да я потвърдят, но дисбиозата е главно клинична диагноза, базирана на внимателно снемане на анамнеза и познаване на спектъра от състояния, които водят до увреждане на микробиома“, казва Чъткан.
Лесно можем да видим защо толкова много хора са засегнати и защо се появиха толкова диети и програми за справяне с гъбичките и дисбиозата. От тях може да бъдат отсети някои общи лечебни правила, които са сравнително прости за следване и ако сте отдадени, могат да постигнат впечатляващи ефекти. Повечето практикуващи специалисти казват, че обикновено резултатите се забелязват след по-малко от три месеца.
Осемточков план за справяне с кандида
1. Прочистете аптечката си
Първата стъпка на Чъткан при лечението на пациентите й е да ги накара да се съгласят никога повече да не приемат антибиотик, освен ако не е абсолютно наложително. Но това не са единствените медикаменти, водещи до дисбиоза. Лекарствата против киселини и инхибиторите на протонната помпа променят pH на стомаха, намалявайки киселинността, която при нормални условия ни защитава от патогените, и превръщайки го в игрална площадка за микроби като смъртоносния Clostridium difficile и гъбички. Противозачатъчните и хормонозаместителните препарати повишават равнищата на естрогена, което също води до разцвет на гъбичките. Кортикостероидите и противовъзпалителните средства като преднизон унищожават добрите бактерии и позволяват на гъбичните организми да вземат надмощие и да отслабят имунната система.
2. Откажете се от захарите
Всички гъбички виреят изключително добре при наличие на захар и рафинирани въглехидрати. Те действат като микропивоварни в стомаха ви, ферментирайки брашно, захар, картофи и ориз и освобождавайки токсини, в това число алкохоли и ацеталдехиди, директно в кръвообращението. Поради тази причина повечето диети против кандида изключват всички плодове и млечни продукти (съдържащи лактоза или млечна захар), поне през първите 30 дни, а след това ограничават плодовете до такива с ниско съдържание на захар като горски плодове и зелени ябълки.
На практика всички диети изключват глутена от всякакви източници, в това число от пшеница, ръж, ечемик и овес, защото ролята му за развитието на „пропускливите черва“ беше потвърдена от изследвания. А опитите да се коригират пролуките, причинени от кандида, докато глутенът дълбае нови дупки в чревната мембрана, само отварят повече работа на тялото.
Изключването на всички въглехидрати под формата на зърнени храни уморява от глад гъбичките и в някои случаи може да бъде това, което допринася най-много за унищожаването им.
Алкохолните напитки само дават още повече храна на кандида, а почти всяка антигъбична диета препоръчва да не се консумират продукти като отлежало сирене, гъби и оцет, с изключение на суровия ябълков оцет, който трябва да се съхранява в хладилник. Дори изкуствените подсладители като аспартам трябва да бъдат избягвани – едно изследване през 2014 г. показа, че те водят до непоносимост към глюкозата, като променят чревната микробиота.
3. Пийте вода
Пиенето на много вода е честа здравна препоръка, но д-р Ануп Канодия споделя, че това е един от първите му съвети към пациентите, защото толкова много от тях са обезводнени. Имайки предвид, че около 60% от човешкото тяло е съставено от вода, е от съществено значение тя да се възстановява, за да може да прочиства токсините и прекомерното количество гъбички. Канодия съветва пациентите си да започнат с пиене поне на 1,5 л вода на ден.
4. Изберете ефикасно антигъбично средство
Макар че лекарите понякога предписват антигъбични медикаменти като флуконазол и нистатин, те носят същите проблеми като антибиотиците, покосявайки добрите микроби наред с лошите, което поражда дългосрочни рискове. Освен това те имат опасни странични ефекти, включително увреждане на черния дроб.
От всички хранителни добавки срещу гъбички и в частност кандида, които се предлагат на пазара, няколко ключови съставки са особено ефикасни.
Каприлова киселина. Това е мастна киселина, която се получава от кокосовите орехи и се съдържа в кокосовото масло. Може да се взема на таблетки, като се започне от 500 мг дневно и постепенно се стигне до 1000-2000 мг три пъти на ден.
Ундециленова киселина. Тази мастна киселина се добива от рициново масло и преди фармацевтичната революция е била главното средство за лечение на гъбични инфекции. За третирането на кандида се взема в дози до 1000 мг, разделени на няколко приема през деня.
Gymnema sylvestre. Традиционен лек от аюрведическата медицина срещу диабет, листата на билката, която наричат и „унищожител на захарта“, съдържат киселини, за които неотдавна бе показано, че не само потискат  прехода на кандида албиканс от дрожд в гъбичка, но и я подтикват да се върне обратно в безобидната си едноклетъчна форма. Можете да вземате гимнема силвестре на капсули от 400 мг веднъж дневно.
Екстракт от семена на грейпфрут. Той, както и месото на грейпфрута, съдържа полифеноли, които имат мощно действие срещу 91 различни щама гъбички. И за двете наскоро беше демонстрирано, че предизвикват апоптоза на дрождевите клетки. Екстрактът се предлага във вид на таблетки (100-200 мг
3 пъти дневно) или в течна форма (разреден с вода, обикновено по 10 капки дневно). Но той е противопоказан, ако вземате редица разпространени лекарства, в това число блокери на калциевите канали и естроген, така че първо трябва да се консултирате с лекаря си.
Масло от риган. То се използва за лечебни цели от хилядолетия, а изследвания установиха, че е особено ефикасно срещу резистентните видове кандида. Потърсете масло от испанската разновидност на Origanum vulgare и Thymus capitatus (мащерка) и ако го приемате орално, вземайте само по 4 до 6 капки в продължение на максимум 7-10 дни. Маслото от риган е противопоказано за бременни жени и деца, както и за всеки, който приема антикоагуланти като варфарин. (Бел. ред. Най-високо качество масло от риган може да намерите в магизините “Лечител” - финландският продукт КАНДИМИН®, повече за него – на стр. 23.)
...

Елица ТАНЧЕВА

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"


Брой: 7, 18 февруари 2016
 
 
Продукти
 
ХЕРИЦИУМ
 
Меноуел 45+ - баланс за жените от природата
 
Евония® Хеър Бустър
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД