Петгодишното хлапе е на върха на катерушката и колкото майката да желае да го свали оттам, то прави каквото реши. Времето се влошава и искате да го приберете, но мъникът тича из детската площадка и въобще не чува виковете ви: „Стой! Върни се!“

Успявате да хванете немирника и той изведнъж се тръсва на земята и започва да плаче: „Не искам да си ходим! Ти си лоша…“ Изнервената майка хваща хлапето за ръка и започва да го дърпа, а то се влачи след нея и не спира да хлипа. В подобен момент възрастните правят първата основна грешка, като започват да се пазарят с детето: „Ако тръгнеш веднага, ще ти купя сладолед и утре ще те заведа в зоопарка.“ Този бартер, тази търговия с чувствата на детето не е правилният възпитателен подход за преодоляване на ината на детето.

Между третата и шестата година децата преминават през фазата на сърденето. Те са достатъчно големи да знаят какво искат. В същото време са все още твърде малки, за да разберат защо им се отказват някои неща. Малчуганите не приемат основните доводи на родителите си и реагират с изблици на гняв. Доста често възрастните не знаят как да се справят с подобни ситуации.

Когато детето се инати, следвайте следните съвети:

– Запазете спокойствие.

– Заведете детето на място, където няма кой да му обръща особено внимание.

– Предложете му компромисно решение.

– На всяка цена обяснете на детето си защо не може да бъде изпълнено неговото желание.

Заплахите за наказание не са най-правилният подход, но също така не бива да позволявате на детето си всичко, само и само да ви остави на мира.

Какво е необходимо да знаете?

Страхът и разочарованието често карат децата между три и десет години да избухват. Това е част от развитието на подрастващите. Хлапето търси начин да наложи волята си и не може да се примири с мисълта, че е зависимо от решенията на възрастните. Ето защо то реагира агресивно. Тази фаза на инатене преминава, когато детето разбере защо не може винаги да става неговото.

 Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА