През последното десетилетие станахме свидетели на глобален подем в употребата на електронни цигари/вейпинг, канабис и опиоиди от младежите. В някои случаи за него спомогнаха напълно нови методи на приложение – като ядивните продукти с канабис и вейпингът, както и по-ниското възприятие на юношите за вредата от тях и/или по-голямата достъпност. Тези субстанции имат „невидими симптоми“ за възрастните и могат да бъдат много по-трудни за откриване от тях.
„Това, което е толкова различно днес в сравнение с миналите поколения, е, че родителите и здравните специалисти тогава действително можеха да разчитат на онова, което традиционно смятаме за очевидни признаци, за да разберат дали децата употребяват субстанции. Миришат ли на цигари или трева, като се приберат вкъщи? Усеща ли се алкохол в дъха им? Завалят ли думите, докато говорят? – казва ръководителят на екипа, професор Сара Фелдстайн Юинг. – Макар че някои от тези неща все още работят, проблемът днес е, че все по-често веществата, които децата употребяват, не са толкова лесни за забелязване. И признаците не са така очевидни, както бяха навремето.“
Това е особено обезпокоително, когато става дума за все още развиващия се юношески мозък. Макар че начините, по които тези вещества засягат мозъка, все още се изследват, вече има доказателства, че употребата им през пубертета може да влияе неблагоприятно върху дългосрочното нервно и поведенческо развитие. И понеже тяхното използване може да е по-трудно за откриване от възрастните, е по-вероятно младежите да преминат от експериментиране към по-сериозна и опасна употреба по начин, който често остава незабелязан за хората, които се грижат за тях, докато това не окаже съществено влияние върху училището, работата, личните или семейните връзки.
Освен професор по психология в Колежа по здравни науки на URI, Фелдстайн Юинг е и клиницист с над 20-годишен опит в превенцията и лечението на злоупотребата с вещества при юношите.
„Семейства идват при мен за лечение на млади хора с тежка зависимост от психоактивни вещества и казват „Аз дори не знаех, че детето ми употребява“. Родителите срещат затруднения и сега, когато много щати правят канабиса легален за рекреационна употреба, мисля, че родителите и здравните специалисти наистина се виждат в чудо как да се справят с това“, казва тя.
Докладът на екипа е насочен предимно към специалистите, които предоставят здравни грижи, защото те са в уникална позиция да помогнат за откриването, както и да предоставят достъп до лечение, заради редовните им срещи с младежите. Но препоръките могат да бъдат от помощ и за родителите или други хора, които се грижат за юношите, отбелязват авторите. Отварянето на линии за комуникация с подрастващите би им предложило платформа, в която да обсъждат проблемите и безпокойствата си, в това число във връзка с употребата на вещества. Един директен начин, по който родителите или близките могат да направят това, е като увеличат честотата на семейните вечери.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА