Любопитен факт е, че много изследователи считат, че не ябълката, а дюлята е забраненият плод в Райските градини, който, изкусена от змията, е вкусила Ева.

Същите изследователи твърдят, че

т.нар. ябълка на раздора в древногръцката митология

всъщност е дюля. Според легендата по време на сватбата на Пелей и Тетида богинята на съперничеството и раздора Ерида подхвърлила на трите богини - Афродита, Атина и Хера, златна ябълка с надпис „На най-красивата“. Тъй като всяка от богините считала, че е най-достойна за това определение, започнал лют спор на коя от трите следва да принадлежи златният плод. Да реши спора бил призован Парис, комуто Хера обещала да го направи най-мъжествен, Атина – да бъде най-храбрият, а Елена – да има най-красивата жена. И Парис дал златната ябълка на Афродита. Когато гостувал на спартанския цар Менелай, Парис бил пленен от красотата на неговата жена Елена, която отвлякъл, предизвиквайки Троянската война. Според въпросните изследователи по времето, когато започва Троянската война в Гърция не са се отглеждали ябълки, а...дюли.

Култивирането на ябълката става през VI век пр.н.е., а Троянската война се води 12-13 века преди Христа.

Дюлята (Cydonia oblonga) е листопадно дърво от семейство Розоцветни (Rosaceae), достигащо до 4-5 метра височина. Цъфти през късната пролет – април, май, и плододава в края на октомври. Плодовете са едри, яркожълти и покрити с фин мъх. Съдържанието на въглехидрати в тях достига до 15 г/100 г, между които преобладават монозахаридите и дизахаридите - фруктоза, глюкоза и захароза. Съдържанието на протеини е ниско – едва 0,6 г/100 г, както и това на липиди – 0,5 г/100 г. Дюлите са

богат източник на фибри –

3,6 г/100 г, между които преобладават пектиновите вещества, основно протопектини, които придават добре познатата твърдост на плодовете на дюлята. При тяхната топлинна обработка (варене, печене) протопектинът се превръща в пектин, което е съпроводено с чувствително омекване на плода. Пектиновите вещества оказват множество благотворни въздействия върху организма - стимулират жизнената дейност на дружествената микрофлора в дебелото черво и оказват изключително благоприятно въздействие върху чревния транзит. Те забавят евакуацията на съдържанието на дебелото черво, съдействайки за по-дългото запазване на чувството на ситост. Това способства за намаляване на количеството на приеманата храна, което води до поддържане на стройна и елегантна фигура. Известно е, че пектиновите вещества способстват и за детоксикация на организма, отстранявайки редица токсични и канцерогенни вещества. Благодарение на това си действие те предотвратяват развитието на рак на дебелото черво – едно от заболяванията, които бележат сериозен ръст през последните десетилетия.

Възкиселият вкус

на дюлята се обуславя от високото съдържание на редица органични киселини – ябълчна, винена, лимонена, тартронова и др. Особено ценна е тартроновата (оксималоновата) киселина, която противодейства на превръщането на неутилизираните от организма въглехидрати в мазнини, които се натрупват на твърде неподходящи места – главно в абдоминалната (коремната) област. Липогенезата (синтеза на мазнини) е най-съществената причина, водеща до наднормена телесна маса и затлъстяване. Тартроновата киселина е безсилна да се справи с вече натрупаните мазнини, но затова пък сериозно се противопоставя на нарастването на съществуващите мастни депа. За съжаление, тази чудодейна киселина се разрушава при температурната обработка на дюлите, поради което желаещите да се възползват от нейното благотворно въздействие трябва да се примирят с кисело-тръпчивия вкус на пресните плодове.

Съществува информация, че знаменитият лекар на древността Абу Али ибн Сина, по-известен като Авицена, е предписвал дюлята за лечение на стомашно-чревни проблеми, пречистване на черния дроб, както и като общоукрепващо средство. За усилване на действието й, той съветвал да се добавя и пчелен мед. От Гърция дюлята постепенно се разпространява и из цяла Европа.

Що се отнася до тръпчивия вкус на дюлята, той се обуславя от значителното съдържание на

полифенолни вещества –

епикатехини, катехини, фенолни киселини, танини, представляващи мощни антиоксиданти, които активно подпомагат антирадикаловата защита на организма и противодействат на развитието на сърдечно-съдови, ракови и нервно-дегенеративни патологии. Апропо, фенолните вещества са причината за наблюдаваното бързо покафеняване на късчетата дюля след разрязването й. Процесът е познат под названието ензимно покафеняване и протича под действието на атмосферния кислород и специфични ензими – полифенолоксидази, които се съдържат в плода. Получените кафяви продукти, т.нар. меланини, представляват полимерни съединения на окислените форми на полифенолите. Този процес може да се предотврати като резенчетата дюля веднага се потопят в леко подсладена вода (за избягване на достъпа на кислород) или чрез напръскване с лимонов сок, който ще понижи стойността на рН до стойности, при които окислението на полифенолите не може да протече.

Дюлите съдържат

редица ценни витамини

(A, B₁, B₂, B₃, B₅, B₆, B₉, С, Е, К), както и бета-каротин (провитамин А). Значимо е съдържанието на витамин С – 23 мг/100 г (25,6% от дневната потребност), както и на витамин А – 167 мкг/100 г (18,6%). В тях са открити 26 минерала, между които литий, натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, никел, молибден, манган, силиций, фосфор, сяра, селен, хлор, йод и т.н. Особено високо е съдържанието на хром – 19,5 мкг/100 г (39% от дневната потребност), желязо – 3 мг/100 г (16,7%), мед – 130 мкг/100 г (13%) и силиций – 3,4 мг/100 г (11,3%). Редица изследвания доказват, че хромът е активен участник в сложен комплекс, т.нар. глюкозо-торерантен фактор (Glucose Tolerance Factor – GTF), който играе ключова роля в редица жизненоважни процеси в човешкия организъм. Този комплекс съдейства за проницаемостта на клетъчните мембрани по отношение на главния източник на енергия в човешкия организъм – глюкозата, подпомага нейното утилизиране от клетките, както и депонирането й в черния дроб под формата на запасния полизахарид гликоген. Участвайки активно в регулацията на въглехидратния обмен GTF способства за поддържане на оптимално ниво на глюкоза в кръвния ток и запасяването на организма с допълнителен източник на енергия. 

За отбелязване е високото съдържание в дюлите на

двата „кръвотворни“ елемента – желязо и мед,

поради което те са ефективно средство срещу малокръвие. Дюлите са особено ценни за бременните жени и поради способността им да тушират неприятните позиви за повръщане. В тях е наличен мощен антиоксидантен комплекс, в който участват витамините А, С и Е, полифенолите, бета-каротинът и селенът. Този комплекс има целебно въздействие при нарушения на функциите на нервната система – оказва антистресов ефект, съдейства за снемане на нервното напрежение, подобрение на настроението и вдъхване на оптимизъм. Съществуват съобщения, че той действа благотворно и при депресивни състояния у децата.

Семената на дюлите съдържат опасния гликозид амигдалин, който в човешкия организъм се разпада с отделяне на особено токсичната циановодородна киселина. Ето защо те следва задължително да се отстранят при приготвянето на каквито и да е кулинарни продукти от тези плодове. 

Характерният аромат на дюлите се обуславя от етиловите естери на енантовата и пеларгоновата киселина, които се съдържат в кожицата на плодовете. Ето защо за запазване на този приятен аромат е препоръчително при приготвяне на компоти и конфитюри от дюли те да не се белят. Дюлите са нискокалоричен продукт, тъй като тяхната енергетична стойност е под 60 ккал (251 kJ)/100 г. Гликемичният им индекс също е твърде нисък – едва 35. Дюлите се отнасят към алкализиращите храни, които са особено полезни за човешкия организъм. Техният показател PRAL (Potential Renal Acid Load), оценяващ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, съставлява -3,7 mEq/100 g.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ