в-к Лечител
в-к Лечител
 

МЕНТАТА – БИЛКАТА С ЧУДОДЕЕН АРОМАТ И БЕЗБРОЙ ПОЛЗИ

Брой: 29, 21 юли 2022 - МАСАЖЪТ
Ментата (Mentha) е една от най-използваните билки още от дълбока древност. Древните римляни са я използвали за ароматизиране на залите, в които се провеждали важни празненства или пиршества, тъй като считали, че нейният аромат подобрява настроението и действа благотворно на мозъчните функции. Знаменитият древноримски учен от I век Плиний Стари постоянно носил на главата си венец от свежи стръкове мента и препоръчвал това и на своите ученици. Този обичай достигнал чак до Средните векове. Съгласно предание в гръцката митология, владетелят на царството на мъртвите Аид се влюбил в нимфата Мента, повелителката на ручеите, изворите и потоците. Около тях въздухът винаги бил кристално чист, а водите им възвръщали силите на уморените, изцелявали болните и дарявали дълголетие на старците. Узнавайки за измяната, съпругата на Аид – Персефона, превърнала Мента в благовонна трева. В Древна Гърция ментата заемала важно място в траурните и погребалните обреди.
В арабския свят, както и в страните на Изтока (Япония, Китай) лечебните свойства на ментата били познати и се използвали от векове. Знаменитият согдийски учен, лекар, естествоизпитател и поет Авицена препоръчвал ментата при широк кръг патологии – заболявания на стомашно-чревния тракт, заекване, разширени вени, жълтеница и пр. Стръкове мента са открити в гробниците на египетските фараони. Древните евреи използвали ментата при приготвянето на великденското агне, италианците я настойвали с вино, а в арабските земи и Турция приготвяли вкусен и освежаващ шербет, в който добавяли стръкове мента. Тонизиращите и ободряващи свойства на ментата използвали и в Южна Америка, където служела за приготвяне на различни напитки.

С ментата е свързано едно от най-значимите открития в науката – това на способността на растенията да поглъщат въглероден диоксид и освобождават живителния кислород. Това

откритие, осъществено през 1771 година,

е дело на знаменития английски пастор и естествоизпитател Джоузеф Пристли. В своя остроумен опит той доказал, че след време опитната мишка се задушава и загива в затворен съд, но друга нейна посестрима се чувства превъзходно в подобен съд, в който е поставена саксия с мента. Удивително добре се чувствала и ментата, която за десетина дни пораснала и образувала нови вейки. Тя поглъщала въглеродния диоксид, издишван от мишката, и отделяла нужния на нея кислород. Откритието било посрещнато с невероятен интерес от научния свят. Лондонското кралско научно дружество присъдило на Пристли златен медал. В своята реч при връчването на наградата президентът на дружеството заявил, че откритието на Пристли има огромно значение за науката. Но ето че след време в научните среди се пораждат съмнения относно достоверността на това откритие. Кралското научно дружество се обърнало към учения с молба да повтори опитите си в присъствието на негови представители. И ето че в една вечер, под светлините на десетки свещи и под любопитните и изпитателни погледи на достолепните учени мъже с мантии и бели перуки, Джоузеф Пристли се заел с демонстрацията на своя знаменит опит. За съжаление, той се оказал неуспешен. Не след дълго, макар и в присъствието на чудодейната мента, за огромно разочарование на присъстващите и още повече – на откривателя, опитната мишка издъхнала.

Загадката на неуспешния опит на Пристли е разрешена около десетилетие по-късно от холандския физиолог, химик и личен съветник и лекар на австрийската императрица Мария Терезия – Йоханес Ингенхаус. Той доказал, че неотменима необходимост за поглъщането на въглеродния диоксид и отделянето на кислород от растенията е... слънчевата светлината. Т.е. първият свой успешен опит Пристли е осъществил при дневна, слънчева светлина, а вторият – при изкуствената светлина на горящите свещи. В началото на XX век немският химик Рихард Вилщетер открива структурата на уникалното зелено багрило на растенията – хлорофила, чрез което те улавят вълновите дължини от синия и червения диапазон на слънчевата радиация. Това дава старт на поредица от химични превръщания във величествения процес фотосинтеза, който дава старт и поддържа живота на нашата планета. За своето знаменито откритие през 1915 година Рихард Вилщетер е удостоен с Нобелова награда.

Ментата е

многогодишно тревисто растение

от семейство Устоцветни (Lamiaceae). У нас са познати и се отглеждат главно две разновидности на това растение – черната мента (M. piperita) и джодженът (M. spicata). Ментата цъфти с червено-виолетови цветове, събрани в класовидни съцветия. Цъфтежът започва през юни и може да продължи и до август. Най-ароматна е ментата непосредствено преди цъфтежа. Цветовете на растението не съдържат ароматни вещества, поради което билката не следва да се бере по време на цъфтежа й.

Използваемата част на ментата са листата й, които съдържат 6,9 г/100 г въглехидрати, 3,8 г/100 г протеини, 0,9 г/100 г липиди, 8 г/100 г фибри, до 7 г/100 г фенолни киселини, флавоноиди (гликозиди на лутеолина и апигенина), каротеноиди, танини, етерично масло (до 3 г/100 г), витамини (А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра) и т.н. Между витамините преобладават витамините: С – 31,8м г/100 г (35,3% от дневната потребност), В9 – 114 мкг /100 г (28,5%) и А – 212 мкг/100г (23,6%), а между минералите: манганът – 1,18 мг/100 г (58,8%), медта – 329 мкг/100 г (32,9%), желязото – 5,08 мг/100 г (28,2%), калцият – 243 мг/100 г (24,3%) и др. Благодарение на наличието на множество субстанции с антиоксидантни свойства ментата се характеризира с особено висока стойност на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на даден продукт - 13978 µmol TE/100 g.

От мента се приготвя превъзходен чай, който е особено полезен през есенно-зимния сезон. В топлите летни дни

студеният ментов чай е превъзходно разхладително и ободряващо питие,

а горещият е отлично средство при преяждане. Благодарение на множеството биологично активни вещества и главно на етеричното масло ментовият чай проявява широка палитра от благотворни въздействия: облекчава главоболието, способства за снемане на стреса и понижение на психичното напрежение, съдейства за намаление на възпалението на синусите, подпомага храносмилателния процес, съдейства за добрия сън, потиска гаденето и повръщането, действа температуропонижаващо, подпомага имунната защита, съдейства за понижение на нивото на холестерола и т.н. Напитката се приготвя като една супена лъжица суха или 5-7 листа прясна мента се залеят с чаша вряща вода, след което сместа се остави да се запари в продължение на 10-15 минути. Напитката може да се комбинира със зелен чай или мащерка.

Безспорно най-ценната съставка на ментата е

етеричното масло,

 в което присъстват редица летливи вещества с висока физиологична активност – ментол, ментолов ацетат, карвон, цинеол, лимонен, пинен, ментон, тимол и редица други. Най-високо е съдържанието на ментола – 30-40%, но може да достигне и до 64%.  Ментовото масло се добива чрез парна дестилация на ментата.

Добре познатото охлаждащо действие на ментата и ментовото масло се дължи на способността на ментола да задейства чувствителните към студ рецептори в човешкото тяло, което се проявява при вдишване, допир или поглъщане на това вещество. Ментолът се извлича от ментовото масло чрез неговото замразяване. Получените кристали ментол се отделят чрез филтрация. Световното производство на ментол се оценява на над 12 хиляди тона, близо половината от което се произвежда по синтетичен път по метода на японеца Рьоджи Нойори, удостоен през 2001 година с Нобелова награда за това откритие. Най-големи производители на ментол са Индия и Китай. 

Ментолът влиза в състава на редица лекарствени средства,

най-разпространеното от които е валидолът, представляващ ментилов естер на изовалериановата киселина. Валидолът действа успокоително на централната нервна система и способства за умерено разширение на кръвоносните съдове.

Ментата намира редица приложение и в кулинарията – за придаване на свеж аромат на плодови салати, особено с ягоди, на различни кремове, сладоледи, безалкохолни напитки и пр. Тя се използва и в козметиката – в състава на парфюми, пасти за зъби, сапуни, лосиони и др. Ментата се характеризира и с репелетни свойства – прогонва комари и други инсекти. Ментовото масло е превъзходен екологичен репелент, който прогонва оси, мравки, хлебарки, кърлежи и пр.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 29, 21 юли 2022
 
 
Продукти
 
САМЕНТО® (SAMENTO)
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
СПИРУЛИНА ДИЕТ 100® (SPIRULINA DIET 100)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД