Чревната флора играе важна роля за здравето, в това число и умственото. Изследователи от Базелския университет в Швейцария и Базелските университетски психиатрични клиники (UPK) показаха, че пробиотиците могат да подпомагат ефекта на антидепресантите и да способстват за облекчаването на депресията.
Когато бил навестяван от това, което той наричал неговото „черно куче“, Уинстън Чърчил едва можел да стане от леглото. Той нямал никаква енергия, интереси и апетит. И макар че британският министър-председател не бил авторът на тази метафора за депресията, той бил този, която я направил известна.
Специалистите използват медикаменти и психотерапия, за да се опитат да помогнат на пациентите да избягат от „черното куче“, но то упорито преследва някои от тях. Затова изследователите търсят начини да подобрят съществуващите терапии и да намерят нови.
Един обещаващ подход е оста микробиом-черва-мозък. Под микробиом се разбира съвкупността от всички микроорганизми, живеещи във или върху човешкото тяло, в това число чревната флора. Чревните бактерии могат да влияят върху нервната система, например посредством продукти на обмяната на веществата.
От по-ранни изследвания е известно, че при пациентите с депресия се наблюдава по-голямо от средното разпространение на чревни и храносмилателни проблеми. Установено е, че ако чревната флора на хора с депресия бъде имплантирана на мишки, отгледани в стерилни условия – тоест без собствена чревна флора, тогава животните също развиват депресивно поведение. Така например те са по-малко енергични и демонстрират понижен интерес към обкръжаващата ги среда в сравнение с връстниците си. Ето защо изследователите подозират, че съставът на бактериалната общност в червата играе важна роля за депресивните симптоми.
При новото изследване авторите, ръководени от д-р Андре Шмит и проф. Ундине Ланг, систематично проучили ефектите от пробиотиците върху хора с депресия. Всички участници били стационарни пациенти в UPK и получавали пробиотик (21 участници) или плацебо (26 участници) в продължение на 31 дни в допълнение към антидепресантите. Нито участниците, нито персоналът знаели кой какво взима по време на изследването. Изследователите провели серия от тестове върху участниците непосредствено преди и след терапията, и отново четири седмици по-късно.
Последващият анализ показал, че макар и симптомите на депресия да намалели при всички пациенти благодарение на общото лечение с антидепресанти, по-голямо подобрение постигнали тези, които приемали и пробиотик.
Освен това съставът на чревната флора на участниците се променил, поне временно: в пробиотичната група анализът на проби от изпражненията разкрил увеличаване на млечнокиселите бактерии в края на лечението – ефект, който бил придружен от намаляване на депресивните симптоми. Нивата на тези здравословни бактерии обаче се понижили отново през следващите четири седмици. „Възможно е четири седмици лечение да не са достатъчни и да е нужно повече време, за да се стабилизира новият състав на чревната флора“, обяснява Анна-Киара Шауб, един от водещите автори на изследването.
Таня ТОНКОВА
