Православната църква е номинирана за Нобелова награда за мир за 2013 г.
В брой 10 на в. „Лечител“ от 7 март т.г. в интервю с Лъчезар ТОШЕВ – член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и народен представител в шест поредни мандата (от 36-ото до 41-вото Народно събрание), огласихме за първи път в медийното пространство неговото предложение за номиниране на Българската православна църква за Нобелова награда за мир за 2013 г. В брой 15 представихме становището на официалния орган на Ватикана „Осерваторе Романо“, а днес ви предлагаме публикацията на Информационната служба за религиите в Европа, както и писмото от Норвежкия Нобелов комитет, което се публикува за първи път.
Българската православна църква е предложена за Нобелова награда за мир за 2013 г. за нейния голям принос в спасяването на 50 000 български евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта по време на Втората световна война. Номинацията бе внесена от българският депутат Лъчезар Тошев, член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в годината, в която се отбелязва 70-ата годишнина на това историческо събитие в България. „Българската православна църква – изтъква Лъчезар Тошев – е единственото вероизповедание, което открито заявява позицията си в страна, която е съюзник на Хитлер. Това показва, че хората с различни религии могат да се изправят в защита на другите, рискувайки собствения си живот – каза членът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пред Ива Михайлова, за Информационната служба за религиите Европа. – Този акт трябва да се приема като насърчение за всички, на които са дадени права за вземане на решения днес, да не се страхуват да заемат справедливи позиции, дори и ако са изложени на риска да заплатят тежка дан за това”.
Подкрепата на Еврейската общност. Номинацията се радва на подкрепата на Еврейската общност в страната. „Българската православна църква – твърди председателят на Еврейската общност в България Роберт Джераси – изигра основна роля в спасяването на евреите, особено нейните ръководители и по-конкретно Екзарх Стефан и Пловдивският митрополит Кирил. Митрополит Кирил е бил в училището, където са били събрани за депортация евреите – продължава Джераси. – Той заплашил, че ще легне на релсите, за да спре депортирането им”.
Историята. На 9 март 1943 г. са арестувани 8 хиляди български евреи. Решението, взето от ръководителите на Комисията по еврейския въпрос, предвижда депортирането им до нацистки концентрационни лагери в Полша, първа стъпка, която да бъде последвана от депортирането от България на още 35 хиляди евреи. „Всичко става в пълна секретност, без да е известно на Народното събрание и на повечето членове на правителството, които, макар и съюзници на Нацистка Германия, до този момент се колебаят, когато стане дума за подкрепянето на мерки срещу евреите”, подчертава историчката от българската Държавна агенция "Архиви" Иванка Гезенко, осветлявайки ролята, изиграна от Димитър Пешев, зам.-председател на тогавашното Народно събрание на България. „Предупреден от своите приятели евреи, Пешев изготвя изявление, което забранява издадените заповеди за депортиране и което е подписано от 43-ма депутати”. Притиснат от общото несъгласие, цар Борис ІІІ изпраща с телеграма заповедта си за спирането на депортиранията, като на евреите, които вече са качени във влаковете, се казва да се приберат по домовете си.
Малко известен епизод. „В продължение на много години този исторически епизод не е известен на света – каза Джераси. – Ние сме информирани за спасяването на датските евреи, но случилото се в България е уникално”.
„Започнах процеса на номинирането, за да привлека по-голямо признание в света като цяло за ролята на Православната църква в спасяването на евреите от депортация в нацистките концентрационни лагери”, обяснява членът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лъчезар Тошев.
„Спасяването на евреите е дело на цялото население и включва конкретни мерки”, каза Джераси. „В онези трудни години българите са единственият европейски народ, който се противопоставя на изтребването на евреите”, добави той. Думите му са потвърдени от изявление, направено от немския посланик Бекерле през 1943 г.: „Българското общество не разбира значението на борбата срещу евреите и също така не успява да прозре истинската същност на расовия въпрос”.
„Тези умишлено резки думи, които по онова време са насочени да унизят българския народ – казва Тошев, – сега звучат като комплимент за толерантността на българската нация, която приема етническите различия за нещо нормално”. „Православните водачи не се уплашиха от фашистката идеология - добави Джераси. - Те показаха, че толерантността и любовта към съседа са много по-силни от антагонизма, омразата и ксенофобията”.
„Смелостта на православните духовници трябва също така да послужи за пример в съвременното общество. Въпросът как да живеем заедно в Европа на 21 век, както е наречена една от кампаниите на Съвета на Европа, е от особено важно значение”, каза Тошев.
„Признати са около 20 българи за праведници на света, между които Димитър Пешев (бел. ред. - за него в. „Лечител“ писа в бр.10 т.г.), Димо Казасов, митрополит Стефан и митрополит Кирил. В този смисъл Българската православна църква заслужава да получи Нобелова награда за мир.“
Джеки КОМФОРТИ, известен израелско-американски кинорежисьор
Из интервю, публикувано във в.“Труд“
