Израел
Наричат земите на днешен Израел библейски, защото по старозаветни предания тук е гробът на първия човек Адам, тук векове са живели синовете на Авраам и предците на Христос – Йоаким и Ана, тук се е писала историята на юдейските царе, тук се е извисявал Соломоновият храм. Наричат ги Свети земи, защото тук се родил Исус Христос, тук са се случвали чудесата на изцеления, на превръщането на водата във вино и на умножението на хлябовете, тук са проповядвали апостолите и пророците и тук са получили венеца на мъченичеството. Разположен като остров между трите континента на стария свят – Европа, Азия и Африка, тук, под купола на Църквата на гроба Господен е пъпът на света (омфлос) за християнството. Отново тук е и центърът на времето – кръстопът на миналото (Разпятието), настоящето (със символиката на Възкресението) и бъдещето – Възнесението. Как да преразкажеш 3000 години от историята на човечеството в един пътепис?
На езика, който е говорел Христос – арамейския, се казва „изкачвам се”, а не отивам в Йерусалим. Минаваме с група поклонници по неговите места – от светините в околностите на Галилейското езеро и Мъртво море до хълма Сион, където се е извисявал първият християнски храм по тези земи. Предстоят ни повече от 250 км преход и денивелация за преодоляване от около 900 метра. Пресичаме по-плодородната северна част на държавата Израел – всяко парче земя се обработва, през май нивите жълтеят ожънати. Скоро ще настъпи лятното засушаване и втората и третата реколти могат да се случат само в оранжериите на многобройните кибуци. Край нас остават системи за напояване, превърнали пустинята в оазис.
Модерен Йерусалим се развива динамично, а пространствата между източната и западната част бързо се застрояват. Но най-ценен от историческа и религиозна гледна точка е Старият град, опасан с белокаменните стени на древната крепост.
Свещен град на три религии
Мечтан и владян от римляни, перси, османци и кръстоносци, Йерусалим е кацнал върху възвишения и от долината Кедрон разбираме още веднъж защо градът се „изкачва” – крепостните му стени изглеждат непристъпни и той сякаш е издигнат в небесата. Отсреща, от Елеонския (маслиновия) хълм, където се намират Гетсиманската градина (там става предателството на Юда) и Църквата на нациите (на това място Исус отправя последната си молитва преди залавянето), се вижда седмата, зазиданата порта на града. Наричат я „Златна” и през нея минава Исус на бял осел, когато идва за пръв и последен път в Йерусалим на Цветница. Множеството, което само дни по-късно ще се отрече от него, го посреща с палмови клонки и възгласи „Осанна!”. Според преданието портата е била зазидана, след като Светият кръст е върнат на града през 7 век след продължителен плен при персите. Златната порта ще се отвори в деня на второто пришествие, когато бъде отново съграден Соломоновият храм и Спасителят се върне да въздаде справедливост на земята. Първи ще възкръснат за нов живот най-близко положените до крепостната стена, затова тук се продават най-скъпите гробове на света. Говори се, че богаташи и звезди, след които Алла Пугачова, вече са си осигурили „вечен дом” за по триста хиляди долара. No comment.
Религиозните българи от старо време
От спомените на копривщенските хаджии научаваме, че поклонникът е тръгвал с цяла каруца багаж – дарове за светините от тези роднини и приятели, които не могат да предприемат скъпото пътуване. Керванът се придвижвал успоредно на течението на река Марица чак до устието й и оттам с кораб потегляли за Александрия в Египет или за Яфа. Сегашният квартал на Тел Авив някога бил опасно пристанище – корабите не могли да акостират с дни. Пътниците се придвижвали до Йерусалим и отсядали в странноприемница или манастира на Светия кръст. Керваните се отправяли към Йерихон и реката Йордан, връщали се при Божи гроб, хората присъствали на богослужения и се покланяли пред светините. За тях било привилегия да целунат ръката на православния патриарх, да разпределят даровете от роднини и приятели и да подберат дребни подаръци за всички – най-често свещи и камъчета от светите места. Изпълнили духовната си потребност, те се връщали назад през Цариград. Обличали белите ризи, с които са се потапяли в река Йордан. Цяла Копривщица се стичала на Предела в Средна гора да посреща своите пилигрими – хората се нареждали и уважително целували ръка на хаджиите. Свещите, получени като подарък, пазели като най-ценна реликва. Това бил голям празник за града и околностите. Дори разказват, че богатите, които не са били долюбвани от съгражданите си, спечелвали уважението им чрез постигнатото. Поклонниците се връщали по домовете си сякаш по-милостиви и благочестиви. От новия хаджия се очаквало да надмогне битовизмите и суетата, да е усетил небесното на земята и така да стане един добър пример за близките си.
Какво е да станеш хаджия?
Поклонението е лично и съкровено желание за българите още от османския период. Тогава, а и сега християните посещават светите места – реката Йордан, Божи гроб в Йерусалим и пещерата на Рождество Христово във Витлеем, за да получат благословия от висшата йерархия. Предците ни са се подготвяли дълго време физически и духовно за това важно пътуване, което отнемало поне три месеца. За нашенците от старо време поклонението по Светите земи е била понякога най-високата цел в духовния им живот на вярващи.
Чудото, което се случва тук и до наши дни – слизането на благодатния огън на Пасха и поемането му от десницата на православния патриарх, за да бъде разпратен до целия християнски свят като символ на божественото Възкресение – подклажда вярата на милионите днешни пилигрими. Супермодерното летище на името на Бен Гурион и средиземноморските пристанища Хайфа и Яфа посрещат всеки ден десетки богомолци или обикновени туристи, които искат да се докоснат до артефактите и да усетят изключителната сила, която излъчват тези места. С модерните средства за комуникация днес хаджилъкът може да се осъществи и за броени дни, но по-важното е всеки да сбъдне своето очакване за духовна промяна.
(Краят в следващия брой)
хаджи Бойка ВЕЛИНОВА
Снимки: авторката
