Когато трудолюбието се превръща в болест
Работохолизмът днес е доста разпространено явление. Както се изяснило в хода на специално международно изследване, по количеството „заклети” работохолици първо място в света заемат САЩ (12,7%), на второ е Япония (9,3%), а Израел заема третото място – 8,4% от жителите на страната прекарват на работното си място по 60 часа в седмицата.
Броят на хората, които посвещават почти цялото си време на работата, с всяка година се увеличава. Често именно те заемат високи длъжности, по-бързо се издигат по кариерната стълбица... Но хубаво ли е да бъдеш работохолик?
Сравняваj работохолизма с трудолюбието или с алкохолизма. Трудолюбивият човек преследва крайния резултат. Работохоликът се интересува от самия процес. Трудолюбивият човек работи, за да живее. Работохоликът живее, за да работи. А това вече прилича на зависимост – същата, като алкохолизма например. Поради това много психолози определят работохолизма като болест.
Работохоликът съсипва своето здраве, разрушава семейството си, заменя всички човешки радости само и единствено с работата. Той е готов винаги да работи максимално мобилизиран, постоянно показва пред околните безкраен трудов ентусиазъм и винаги очаква признание за своите заслуги. Без това той просто увяхва. Работата за него е символ на успех, благополучие и стабилност.
Работохолизъм и здраве
Според лекарите те са несъвместими. Работохоликът се намира в хроничен стрес, той винаги е преуморен. В резултат често става жертва на нервни сривове, възникват и хронични заболявания. И може би не е толкова страшно, ако става дума за гастрит, язва на стомаха или сексуално разстройство. Но в не по-малка степен работохоликът е заплашен също от инфаркт или инсулт. Към лекарите такива хора се обръщат едва тогава, когато поради болестта вече просто не са в състояние да се справят с работата.
Човек като биологичен субект не може да работи непрекъснато 12 часа. След известно време организмът просто няма издържи такова натоварване. След 8 часа непрекъснат труд работохолиците губят контрол и точност на реакциите – оттук до хроничните болести има само една крачка.
Работохолизмът се развива постепенно и завършва с появата на истинско заболяване, което някои психолози наричат „синдром на мениджъра”. В началото възникват безпокойство, неудовлетвореност от живота, след това се нарушават сънят, настроението. В края на краищата всичко може да доведе до формиране на една или друга невроза. Ако навреме не се окаже помощ, тя може да прерасне в психоза. Такива психози протичат главно във вид на депресия, слабост, апатия. (Бел. ред. За да не изпадате в депресия и безсилие, много могат да ви помогнат някои натурални продукти като Стрес контрол, Релаксор форте, Амантила, Мелатонин и др.)
Как да се разпознае работохоликът? От просто работливия човек той се отличава така, както алкохоликът от този, който пие по малко на празник. Работохоликът е слабо продуктивен – за обичайния обем работа той има нужда от повече време. Той дори и в почивните дни не може да се отдели от своите работни задачи. Свършвайки работа, започва да търси друго занимание или става пасивен. Работохолиците много преживяват, когато губят работата си. В началото изпадат в състояние на апатия. След това идва възбудата и те започват трескаво да разпращат автобиографията си на всевъзможни работодатели. Но тази активност съвсем не е целенасочена – по същество това е „стрелба с оръдие по врабчета”, поради това рядко дава резултат. В третия стадий те изпадат в „смъртоносна тъга”. Това състояние е близко до самоубийството, много е опасно и изисква намесата на специалист.
Работохолизмът може да се отнесе към нарушенията на влечението – такива хора са твърде зависими от това, с което се занимават. И алкохолизмът, разбира се, е много близък до работохолизма. И в единия, и в другия случай човек не може да спре навреме и не може да бъде удовлетворен от стореното. Поради това хората, страдащи от работохолизъм, са по-склонни към алкохолизъм, пък и към всякакви други зависимости.
Работейки до изнемогване, човек рискува да получи цяла лавина от заболявания.
Това е опасно пренапрягане – емоционално, интелектуално и физическо, което води до хипертония, сърдечни разстройства, заболявания на стомашно-чревния тракт.
Обикновено работохолиците са офисни работници. Те много седят, в тях се развиват хиподинамия и разстройство на долните отдели на червата. Освен това работохоликът е заплашен от невротични нарушения, тревога, проблеми в семейните отношения.
Европейски изследвания показали, че при хората, които редовно се задържат в офиса, рискът от възникване на проблеми със сърцето е с 60% по-висок. Изводите, които направили лекарите, провеждайки медицински изследвания на 10 хиляди лондонски служители на възраст от 35 до 55 години, се оказали просто шокиращи.
Болно сърце, лоши съдове, гастрит, язва – ето непълния списък със здравни проблеми, с които се сблъскват съвременните работохолици. В допълнение – от постоянните стресове техните нерви се намират на границата на разстройството. Според медиците сред работохолиците има много зли, раздразнителни и неумеещи да се владеят хора.
Патологичната любов към работата води до увеличение от 14 на сто на риска от развитие на хипертония у тези, които работят от 41 до 50 часа седмично, в сравнение с онези, които прекарват в офиса не повече от 40 часа. За тези, които работят повече от 50 часа, този показател се увеличава до 29%.
С 60 процента нараства рискът от производствени травми при хората, които се преуморяват на работа. Жените, които от училище се стремят да бъдат първи във всичко и рано постигат успехи в кариерата, изпитват много повече усложнения с бременността и раждането, отколкото техните връстнички, които не се отличават с такава професионална страст. Те няколко пъти по-често и по-остро страдат от следродилна депресия и са по-подложени на възпалителни заболявания на вътрешните органи.
1,5 пъти се увеличава рискът от пристрастяване към алкохола при тези, които работят повече от 50 часа седмично, в сравнение с хората, които прекарват в офиса не повече от 30 часа.
Умствените способности на работещите повече от 55 часа седмично са по-ниски, отколкото на техните колеги, които не „горят” в работата. Нещо повече, както твърдят изследователите, това може да доведе до слабоумие. Учените засега не са успели да изяснят защо именно продължителният работен ден влияе неблагоприятно на мозъка, но ключовите фактори са ясни: това са проблеми със съня, депресия, нездравословен начин на живот.
Владимир ЙОНЕВ
