Ксилитолът е поливалентен алкохол, подобен по химична структура на сорбитола и еритритола. Прилича на захар, само че кристалчетата ксилитол са прозрачни. Той получил името си от старогръцкото xyl – „дърво“, защото се съдържа в кората на брезата и бука. Именно от бук ксилитолът е синтезиран за първи път от немския химик Емил Фишер през 1890 г., когато той изучавал свойствата на въглехидратите.

В природата ксилитолът се намира в малки количества в някои плодове, зеленчуци и горски плодове. Той също така се произвежда в човешкото тяло и някои животни по време на метаболизма.

Ксилитолът има сладък вкус, като същевременно е с 40% по-малко калории от захарта. Един грам ксилитол съдържа 2,4 ккал, а един грам захароза съдържа 4. Ксилитолът също има много по-малък ефект върху производството на инсулин. Има по-нисък гликемичен индекс в сравнение с глюкозата – 13 срещу 100. Поради това се използва активно в производството на продукти за диабетици.

В края на миналия век ксилитолът привлякъл вниманието на учените като средство за предпазване от кариес.

През 70-те години във Финландия било проведено мащабно проучване, което сравнило връзката на зъбния кариес с консумацията на захароза, фруктоза и ксилитол в продължение на две години.

След две години експериментиране не се наблюдавало увеличение на кариесните процеси или появата на нови огнища на заболяването в групата на ксилитол.

Основната причина за кариес са киселините, произведени от бактерии, които живеят на повърхността на емайла. И тези микроорганизми се хранят със захари. Но днес е добре известно, че тези бактерии не могат да усвояват ксилитола, което означава, че не произвеждат киселината, която разрушава емайла.

Ксилитолът е безопасен за здравето, това е естествено вещество, което се намира в природата и дори в човешкото тяло. Ето защо Европейската агенция за безопасност на храните не е установил максимална дневна доза ксилитол в храните.

Но все пак има страничен ефект. Прекомерната консумация на ксилитол, подобно на други полиоли (сорбитол, манитол), може да има слабителен ефект.

Етикетите на продуктите, съдържащи ксилитол, обикновено предупреждават за това.

Проучвания показали, че дневният прием на ксилитол, който не предизвиква нежелани реакции, е 45 грама за деца и не повече от 100 грама за юноши и възрастни. Дъвките обикновено съдържат не повече от 5 грама ксилитол.

За да почувствате неприятни симптоми в стомаха си, ще трябва да опитате да изядете няколко опаковки.

Откриването на полезните свойства на ксилитола е пробив в превенцията на кариеса.

Многобройни изследвания демонстрирали способността му не само да нормализира киселинно-алкалния баланс в устната кухина, да увеличава производството на слюнка, но и да потиска растежа на кариесогенните микроорганизми.

Потиска бактериалния растеж

Ефективността на ксилитола за предотвратяване на кариес се дължи не само на факта, че бактериите, живеещи в устата, не могат да го усвояват. Оказало се, че той е в състояние да повлияе негативно на самите кариесогенни микроорганизми –  Streptococcus mutans. Ксилитолът се вгражда в клетките им и нарушава метаболизма им. Бактериите спират да растат и губят способността си да произвеждат киселини, които са вредни за зъбите.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Делян ВАСИЛЕВ