в-к Лечител
в-к Лечител
 

Българските емигранти - трън в очите на всяка власт

Брой: 12, 25 март 2021 - ЛИМФНАТА СИСТЕМА

Бойка ВЕЛИНОВА

Специално за вестник „Лечител“ от Андалусия, Испания

 Като заклинание се повтаря от задгранични „комсомолски секретари“, които са „душата“ на българската диаспора тук и там по света, че ТРЯБВА да се гласува. Така изразяваме волята си, така избираме кой да ни управлява и само в този случай имаме правото да се изкажем дали ни харесва управлението или не, казват те и развяват знамената. Чешенето на езиците и соченето с пръст е задължително – как, ако не ми влезеш в личната територия и не застанеш на ръба на здравословната дистанция ще разбера, че си българин?! Един истински българин не може да диша, ако не си навре носа в чинията, джоба и леглото на съседа!

МОЯТ ОПИТ Е ДРУГ

Сред ценните ми приятели зад граница – някои от които на високи позиции в държавите, където живеят – малцина се интересуват от политиката в България и поради това смятат, че нямат моралното право да гласуват. Повечето от тях останаха в страните, където завършиха висшето си образование, магистратури и докторати и с удоволствие ходят в България да видят роднини и приятели и да изкарат една хубава лятна ваканция. Водят и партньорите си, които в преобладаващото мнозинство са с друга националност, както и децата си, които в най-добрия случай са „двуезични“ и с двойно гражданство. Родени и отгледани в страни, където демократичните порядки не се поставят на кантар, двойният аршин не се толерира и стандартът на живот е различен от българския, тези прекрасни млади хора са несъвместими с чалга културата, претупаните ценности и наложеното право на по-силния. Те са „неадекватни“ на разбирането „Ти знаеш ли кой съм аз, бе?“ и „Как да прекараме държавата и да откраднем нещо?“ и се чувстват добре по време на почивката, но и не помислят да градят живот и кариера в България. То за нас, възрастните, е трудно да се ориентираме в огромния брой партии и предложения, че камо ли за отдавна напусналите държавата.

Емиграция винаги е имало и ще има – защото у всеки е заложено да се стреми да живее по-качествено, по-спокойно и по-щастливо. Хората са бягали от глад, бедност, войни или политически репресии: примерите в историята на човечеството през последните няколко века са десетки. По данни на ООН за 2017 г. 280 милиона души по света живеят извън родните си места.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ

А къде сме ние, емоционалните емигранти, които оставихме един уреден живот в родината, защото не искахме повече да сме част от боричканията за кокала и тегавото чувство, че никога нищо няма да се оправи? Че и най-свестните кандидат-депутати неизбежно в един момент се полакомяват и се забъркват в далавери и скандали? Че завинаги ще сме цървулите на Европа и ще се нагаждаме и оцеляваме със селски номера и лукава сервилност пред евроначалниците? Така ни беше писнало от неразбориите, лицемерието, конформизма, наглостта, че се изнесохме, и за 5 и половина години и за ден не сме съжалили, че го направихме.

Ние винаги можем да се върнем, но не искаме. Колко по 30 години да минат в надежди, че нещата ще се оправят? Колко живот в добро здраве и кондиция ни остава, че да не изберем да живеем на място, което ни харесва? Защо на всяка цена и непременно трябва да се чувствам щастлива в държавата, където сме плащали данъци 30-40 години, но не отговаря на нищо от това, което харесвам в живота? Кои сте вие, че да ме поучавате и да ми размахвате пръст, че сте повече патриоти от мен, а аз съм едва ли не „родоотстъпник“? Да не би да сте ми плащали сметките или да сте уважавали постиженията ми, че да ви дължа обяснения?

Две неща трябваше да се направят, но няма воля: да се ограничи безумният брой на партии на политическата хранилка, защото и за децата е ясно, че това разпилява вота и работи за омаскарените партии-мастодонти. И второ, имаше предостатъчно време от протестите през юли, когато се заговори за предсрочни избори, досега – цели 9 месеца, за да се прочистят изборните списъци от „мъртвите души“, но и това не се направи. Вие, управляващите, нямате нито воля, нито морал да въведете ред в държавата и системно ни лишавате от правото на вот. Вие сте тези, които откровено недолюбвате българите зад граница и си позволявате да наричате вота по пощата „екзотично решение“, а електронния вот – несигурен и обречен на манипулация.

А АКО РЕША ДА ГЛАСУВАМ ВСЕ ПАК?

Понеже няма начин всички да живеем в столиците, където са посолствата в държавата, където пребиваваме, тези, които искаме да гласуваме, трябва да изпратим заявление. Разпечатваме от сайта на ЦИК, попълваме, пращаме по пощата. То трябва да бъде получено месец преди насрочените парламентарни избори. Ако се съберат над 60 заявления от едно населено място (от български граждани над 18 години, имащи право на вот според закона), държавата (ако е в Европейския съюз) може да организира там избирателна секция. Същевременно обаче местната българска общност трябваше до края на февруари да предостави на българското посолство в съответната държава информация за помещението, в което предлага да се проведе гласуването, както и да посочи имената на членовете на местната изборна комисия. Министерство на външните работи може да не одобри дадено населено място и да не разкрие изборна секция, ако ще и 300 заявления да са подадени. В страните извън Европейския съюз максималният брой на секциите е ограничен на 35.

Според сайта glasuvam.org (инициатива на „Демократична България” в помощ на българите зад граница) към 14 март за парламентарни избори 2021-а са били подадени общо 89793 заявления. Така автоматично ще бъдат разкрити секции в 101 населени места по света, както и в още 372 града заради заявления. Малко над 4000 формуляра ще останат „без секция“, защото броят е по-малък от необходимия.

Съпоставяме тези близо 90 хиляди желаещи да гласуват с над 2-та милиона българи, които според последното преброяване на населението през 2011 г. живеят зад граница. Отнасяме тази бройка с 250-те хиляди нашенци, които по данни на посолството и Агенцията за българите в чужбина живеят в Испания, където пребивавам в момента. Подадени от българи в испански населени места са малко под 8000 заявления.

Това означава, че малко над 3 на сто от официално живеещите в Испания българи декларират желание да гласуват, както и 4,5 на сто от всичките българи, живеещи по света.

Но нещата не приключват дотук. Имаме и следваща опция: ако вече е потвърдено, че в близко населено място ще има избирателна секция, отиваме в деня на подаването на вота, легитимираме се и гласуваме. Какво по-лесно от това? Ще покажем, че милеем за родината и нейните бъднини.

Да, ама не! И това няма да се случи поради най-простата причина, известна най-малко от 1 година насам. Заради пандемията от коронавирус ние в Испания не само не можем да преминем от една автономна област в друга, но и в рамките на Андалусия, където живеем, нямаме право да минем от една провинция в друга. С какъв акъл ще рискуваме да платим солени глоби и да нарушаваме правилата в страната, която ни е приела? Освен това датата 4 април съвпада с католическия Великден и рестрикциите за придвижване ще са още по-строги, за да се ограничи разпространението на вируса и да се предотврати четвъртата вълна.

УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ЕЛЕКТРОННИЯ ВОТ

Защо, дами и господа управляващи, не ни давате правото да изразим свободната си воля за демократичен вот за минути, от компютъра пред нас? Или се безпокоите, че сме много критични с основание и ще ви нарушим пъзела? Нали искате да сме сред нормалните държави, където електронният вот опростява и ускорява процеса на преброяване на гласовете и пести много нерви, време, човешки ресурс, хартия, командировъчни и подобни?

Хайде, няма да ви навирам в очите Швейцария – нея, накъдето и да тичаме, никога няма да стигнем; или французите зад граница, които редовно гласуват онлайн. Повече воля, мисъл и честност ли има в управлението на бившата съветска република Естония, където още от 2005 г. се гласува през интернет? Или са по-печени в компютрите и програмирането от България, дала на света Джон Атанасов? Оказва се, че проблемите на електронното гласуване са повече хипотетични и въпрос на оперативна сигурност, която е напълно постижима по света и това е доказано.

Или у нас няма коронакриза и има страшно много свободен ресурс в хора и пари, та да се разходят избрани командировани по света, а всички гласоподаватели – да висят пред изборните урни и с кеф да си обменят вируси и да застрашават здравето и живота си? Затова ще ви гласуват една пета от имащите право на вот – нито създавате условия, нито мислите с главите си, нито искате нещо по-различно от статуквото и омерзението.

Само че вие нито можете да разберете това, нито искате. И ще се държите като последна инстанция и ще ни подувате главите с присъщата си безпринципност, нахалство, корупция и двойни стандарти – не, не пред нас, защото ние сме взели своите решения и си носим отговорността за тях. Пред тези, които все още ви търпят.



Брой: 12, 25 март 2021
 
 
Продукти
 
Фосфохолин Актив Мемори
 
ОСТЕОМАКС-К® (OSTEOMAX - K)
 
ДИНАФОРС® екстра стронг
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД