в-к Лечител
в-к Лечител
 

Сифилитикът, който спаси България

Брой: 12, 25 март 2021 - ЛИМФНАТА СИСТЕМА
Този текст дойде неочаквано и непредвидено в цялостната програма на поредицата „Здравето на безсмъртните“. Той налага да формулираме том III от поредицата по нов начин – този том ще включва петима световноизвестни политици със спорна здравна проблематика: 1. Тутанкамон (Египет) 2. Уилсън (САЩ) 3. Хитлер (Германия) 4. Георги Димитров (България) 5. Уинстън Чърчил (Великобритания) и вероятно ще излезе от печат до края на 2021 година!
Излишно е да казвам предварително, че особено интересни, сензационни и практически полезни за днешните терапевти и пациенти са есетата за Тутанкамон, Хитлер и Георги Димитров.

Атанас ЦОНКОВ

 Това заглавие вероятно ще озадачи мнозина, а може би и да възмути разни експерти по медицина, или по история, или… Впрочем трябва да си призная, че до неотдавна имах бегла информация за 28-ия американски президент Удроу Уилсън и в моята работна програма за поредицата „Здравето на безсмъртните“ бях предвидил само трима президенти на САЩ: Линкълн, Кенеди и Рейгън. Сега се наложи да изоставя тази троица, защото Уилсън – неговата професионална, здравна и историческа съдба - просто крещеше за намеса. За вдигане на завесата, зад която се спотайват безценни истини.

Идеята за това есе дойде след плодоносната кръстоска между историята на България, историята на сифилиса и личната история на 28-ия американски президент, първият ръководител на САЩ с научна докторска степен (по право).

Ще се опирам основно на три информационни източника: 1. Уикипедия 2. скорошната публикация във в. „Стандарт“ (от 4 декември 2020 година) и 3. книжката от 1926 г. „Гениалните сифилитици“ на Брунолд Шпрингер.

Някому може да се стори, че това са далечни и несвързани обекти, но тъкмо този случай (с трите фактора!) иде да потвърди още веднъж ефективността на всяка интелектуална дейност, която се съобразява с моя закон (или постулат), че „Връзките между нещата (често) са по-важни от самите неща“.

Колко малко, колко слабо познаваме собствената си история. Това се отнася и за мен, който от малък обичам да се ровя в миналото на България, да го опознавам…

Както Европа не знае, или просто не признава, че Тервел е спасил нашия континент от нашествието на дивите ислямски орди, така и ние, българите, общо-взето не знаем за едни от най-значимите моменти от българската история – когато докторантът по право, 28-ият американски президент, сифилитикът Удроу Уилсън, като участник в Парижките преговори за прекратяване на Първата световна война и сключване на Версайския договор, в буквалния смисъл на думата спасява България, като отказва да приеме хищническото искане на Гърция, Сърбия и Румъния за подялбата между тях, кажи го, на цялата тогавашна българска територия…

Историята, както се казва, е голям учител, ала човечеството е малък, слаб, нищожен ученик. Затуй е той мъченик!

С извинение – римата сама се наложи…

Според д-р Тотко Найденов в предизборната си кампания Уилсън е „станал безсрамен лъжец“ – демагогски издига лозунга: „Да изберем мъжа, който иска да запази синовете ви от войната!“. Всъщност д-р Т. Н. преобръща наопаки най-същественото качество на Уилсън – целенасочените му усилия (известни като „14-те точки“) да се създаде нов световен ред, без военни конфликти, а тези му опити са оценени даже от Нобеловата институция…

Още две-три години след смъртта на Уилсън излиза първата подобна енциклопедия „Гениалните сифилитици“ от Брунолд Шпрингер.

Вероятно авторът й не е могъл да се ориентира в биографията, идеите и делата на Уилсън и пише, че неговото здраве му е попречило да формулира една стойностна политическа програма, известна като „14-те точки“. Обаче Нобеловият комитет този път е проявил необичайна за него прозорливост, оперативност и обективност и присъжда (1919 г.) на Удроу Уилсън Нобеловата награда за мир.

А фактът, че идеите на Уилсън не се възприемат от действащите политици говори за тяхната консервативност и агресивна философия, а не за грешка в неговата гениална програма за омиротворяване на света.

За съжаление, данните за здравето на Уилсън от детството до тежкото му боледуване по-късно са оскъдни.

Обаче дори това, което е известно, свидетелства, че най-вероятно е страдал от сифилис, без да става ясно дали се отнася за вродена или придобита зараза.

Въпреки че темата на този текст е здравето на 28-ия американски президент, аз започвам с обществено-политическите изяви на Уилсън, защото в разработената от мен класация за човешките зависимости на престола стои властолюбието. За втората позиция кандидатстват и се конкурират хазартът, сексът, алкохолът!... После иде ред на: наркотиците, на колекционерството, изкуствата, книгоманията (помните ли Дон Кихот?), чревоугодничеството и пр.

За връзката на здравето, страстите („страсти-красти“, по израза на Максим Горки) или наркозависимостите ще стане дума по-нататък.

За здравните проблеми на Уилсън до първия му инсулт (25 септември 1919 година) и само седмица по-късно – втори инсулт, се знае твърде малко:

Имал е проблеми с високото кръвно налягане (зад което стои атеросклерозата и зад която в този случай според мен стои си-фи-ли-сът), смущения в паметта, епизодични припадъци, които не могат да се нарекат епилептични, лесно се просълзява, сам говори за хроничното си главоболие, което – било от незнание, било от запазване в тайна на диагнозата – никъде не отдава на сифилиса…

Различни информационни източници през годините посочват различни болестни симптоми, синдроми и идиопатични диагнози спохождали Удроу Уилсън: зрителни смущения, парализа на лявата половина на тялото, нервно изтощение, прекалено слаб дори да се подпише, стомашно-чревни оплаквания, хипертония, слабост в дясната ръка, внезапна загуба на зрението на лявото око, изтръпване и неврит на пръстите на ръката, сериозна мозъчно-съдова болест, пристъпи на тежко главоболие, разтърсваща кашлица, висока температура, диария, повръщане, илюзии за величие, напредваща атеросклероза, говорни смущения, разплаквал се пред хората, пълен нервен срив…

Един бъдещ биограф на Уилсън ще има какво да открива, уточнява и интерпретира от битието на този мистериозен американски президент.

Само в рамките на втория си президентски мандат Уилсън получава два инсулта. Вторият инсулт (2.10.1919 г.) го изважда от строя и е едно доказателство, че властолюбието е най-мощната човешка мания, зависимост, слабост, страст… В подобни случаи президентските функции следва да се поемат от вицепрезидента, това не се случва. Съпругата на Уилсън анонимно се заема с неговите президентски задължения и тази сензационна, уникална авантюра в цялата история на световната политика продължава повече от година, до края на втория президентски мандат на Уилсън - 1921 г.

За жалост, по редица причини бях възпрепятстван да получа достоверна информация, ако такава съществува, за здравния статус на родителите и прародителите на Уилсън, на неговите евентуални братя и сестри, на двете му съпруги, както и на децата му… Това без съмнение би улеснило и подобрило моите проучвания за здравето на 28-ия американски президент. Това би помогнало за по-ефективно диагностиране и лечение не само на собствените му биологични наследници (внуци и правнуци), но и безброй хора по земята, страдащи от сходни на неговите здравни „болежки“, особено на сифилитичната зараза, която не само не е изчезнала след появата на пеницилина, но често се променя, подобно на вездесъщия коронавирус-19 и понякога, както през 2017-2018 година новозаразените от бледата спирохета, която според мен покоси и президента Уилсън, се удвои за една година!? (Виж „Сифилисът е тук“ – бр. 49/2017 г. или в сайта на „Лечител“ - https://www.lechitel.bg/page.php?id=11)

Мегапроектът на Уилсън за омиротворяване на света след Първата световна война е известен като „14-те точки“. Макар тази програма да изглежда като романтична и даже като утопична идея от по-ранни времена, тя е рационална, обоснована – тя няма алтернатива! Уилсън просто е изпреварил времето, защото тя и днес е актуална, разумна, смислена. Уилсън настоява за нова дипломация между държавите – пряка, аргументирана, реалистична и справедлива, както и за мир след Първата световна война, който да направи невъзможни бъдещите, следващите войни! Уви! Не го чуват нито американските му колеги, нито водещите европейски държавници от Великобритания и особено от Франция. Като победители те искат не само да притиснат до крайност победените (Германия, България и пр.), но да ги ликвидират… Това вече е очевидно залагане на барута за избухване на Втората световна война, която естествено не закъсня, само че отне няколко пъти повече човешки животи (общо – към 60 милиона) отколкото Първата – около 15 милиона.

В последна сметка не само Франция ламтеше да си отмъсти на своя политически и военен враг Германия. По-малките победители като Сърбия, Гърция и Румъния също отвориха алчност да погълнат омразната им България. България трябвало да им отстъпи твърде едри късове от своята територия: Сърбия искала да си присвои Видин, Белоградчик, Кюстендил, Петрич, вкл. и София. Гърция – ламтяла „само“ за българското Беломорие, земите между устията на Места и Струма, вкл. и гр. Бургас, а Румъния вече се виждала като господарка на българската златна житница – Добруджа, вкл. и Русе.

Уилсън изоставил мекушавата дипломатическа традиция и на Парижката мирна конференция заявил, че ще се оттегли от преговорите, ако те застрашават древна България да изчезне от географската карта.

По-късно и френският президент Клемансо, най-твърдият опонент на Уилсън, а и неговият генерал Бош прогнозират (Кажи го 100% ясновидство!), че Версайският и Ньойският договори (тези крайни продукти на Парижката мирна конференция): „Това не е договор, това не е мир, а примирие за 20 години!“ и се оказаха точни нострадамовци, защото и за слепите бе очевидно, че притиснати до стената, поставени в невъзможност да изпълняват подписаните договори, да изплащат непоносими репарации – в пари и натура, победените (Германия, България и т.н.) нямаха друг избор, друг изход освен реванша. Освен да започнат най-кръвопролитната война в човешката история…

За допълнителните фактори, мотивирали началото на тази изтребителна война, не е нужно да говорим тук.

И ето – пак политика, пак войни!... Проектът на Уилсън целеше да се създаде Общество на народите. И такова общество бе създадено като нежелано от политиците отроче и затова то скоропостижно се саморазруши. Някой някъде бе забелязал, че само една държава е видяла полза от това ОН (Общество на народите) – и това беше… България!

Някой късоглед би рекъл „Нерде Ямбол, нерде Стамбол“ – къде е здравето на Уилсън, къде е ОН? Къде е тук връзката, ако все пак тук има връзка?

Има!

Заради тази невидима връзка се залових за темата или проблема.

Заради сифилитичната диагноза на Удроу Уилсън, която някои биографи все още подлагат на съмнение.

1. Ако се доберем до достоверна информация за здравето на Уилсъновия род, ще намерим още подкрепа на казаното.

2. Ако се доберем до надеждни данни за боледуването и лекуването на Уилсън през последните 3-4 години от живота му, там ще попаднем на още факти, които подкрепят моята хипотеза-теория!

3. Ако (Дано, обаче едва ли!) е извършена аутопсия на починалия Уилсън - това           би било най-надеждната обосновка на неговата основа диагноза си-фи-ли-сът!

4. Ако американската администрация и живите наследници на Уилсън решат да ексхумират тленните му останки, това ще е още една възможност да се сложи точка над И-то (i) относно сифилитичната болест на Уилсън.

От десетките велики личности от миналото, чиято ретродиагностика съм проучвал, а и стотиците такива знаменитости (поети, художници, музиканти, пълководци, политици, религиозни лидери и пр.), които са диагностирани в германската поредица „Гении! Лудост! Слава!“, се налага изводът, че понякога, впрочем твърде често, сифилитичната инфекция (подобно на туберкулозния бацил), действа като благотворен стимулатор, активатор, оптимизатор на човешката креативност… Доказателствата се съдържат както в енциклопедията „Гении! Лудост! Слава!“, така и в моята поредица „Здравето на безсмъртните“, която хвърля обилна светлина върху някои тъмни ъгли от здравното битие на подобни световни имена: Гоя, Бетовен, Шекспир, Толстой, Ван Гог, Балзак, Гьоте, Айнщайн и пр., и пр.

Оставям на бъдещите историци, медици, биографи да проникнат в дълбоката тайна – защо например бледата спирохета превръща Ленин в световен убиец на милиони невинни жертви в името на (мегаломанията!) Световната пролетарска революция, а същата Трепонема палидум (другото име на сифилитичната бактерия) подтиква по същото време Уилсън да формулира своите „14-те точки“ и с тази програма да воюва за създаването на ОН (впоследствие – ООН!) като инструмент за омиротворяване на човечеството, за постигането на мир, справедливост, благоденствие на колкото може повече индивиди от вида Homo sapiens („разумен човек“), който все още, дори през XXI век – се държи предимно като неразумен, неадекватен, тоест като потенциален самоубиец.

А един от моите герои – Франсиско Гоя го беше казал по-кратко и безпощадно точно: „Нещастно човечество, ти самò си си виновно!“

Според „Гениалните сифилитици“ Уилсън се бил провалил в битката за нов световен ред, защото болен… Според мен той не е успял да постигне политическите си цели, защото, както вече подсказах, бил изпреварил времето си със 100-200 години. Защото човечеството все още е спяло своя хилядолетен сън и не било способно да оцени предлаганата от Уилсън програма („14-те точки“), която гарантирала мир и благоденствие за всички народи… Имало, а и досега има тъмни сили в обществото, които виждат начин да се облагодетелстват само чрез войни и конфликти между държавите.

За утеха на гения Уилсън бил удостоен с Нобелова награда за мир, а милионите хора останали със своя блян за благодатен мир.

Уилсън изглежда е преживял в мрак и страдания последните си три-четири години, за които широката публика няма надеждни данни.

На този свят няма ненаказано добро.

Тъкмо през същите 3-4 години колегата му по пост (държавна глава) и по сифилитична диагноза лидерът на съветска Русия Ленин боледува тежко, преживява три инсулта, но в кратките паузи на ремисия продължава да твори зло - Гражданската война в Русия и купища преврати по света в името на „Световна пролетарска революция“, каквото представлява и братоубийственото Септемврийско въстание у нас през 1923 г.

Двамата изключителни умове напускат този свят почти едновременно през 1924 г.

Все пак е очевидно, че някои велики сифилитици притежават, проповядват и предлагат наистина, може да ги наречем и утопични, и маниакални, но… глобални идеи за света, само че някои от тези идеи са креативни и благородни, а други – разрушителни.

Напоследък български прокурори и следователи, вкл. и главният прокурор, лансираха идеята да се издигне в София паметник на Удроу Уилсън. Вестник „Лечител“ също подкрепи тази великолепна идея, като смятаме, че някой от новите софийски квартали освен паметника може да приеме и името на Удроу Уилсън, а защо да не се издаде и пощенска марка с лика на този миролюбец и българолюбец. Даже Франция, която на времето дълбоко огорчи миролюбеца Уилсън, вече ни изпревари и назова цял булевард на негово име, като върху плочата с неговия лик в началото на булеварда може да се прочете:

Приятел на Франция

Защитник на свободата

Апостол на мира

Тази паметна плоча е дарена от щата Вирджиния

Все пак някои американци са разбрали и оценили великите идеи на Уилсън.

Идеята вече е подкрепена от различни университети, обществени и бизнес организации, но тя трябва да се превърне в национална кауза и най-късно до 2024 година (когато се навършват 100 години от смъртта на Уилсън) един достоен негов паметник трябва да заеме мястото си в признателна, благородна, оцеляла България…

Уилсън предлага след войната спорните етнически проблеми да се решават чрез демократичен принцип на самоопреледяне.

В интересната и полезна публикация на в. „Стандарт“ (поздравление за публикуването, може би за първи път у нас на „14-те точки“!) дислексията се споменава, без коментар, като заболяване на президента Уилсън.

Дислексията (от гръцки - „трудна дума“) е състояние, при което човек е затруднен да чете и да разбира прочетеното, има говорни смущения и се забавя в грамотността. Често бърка сходни в произнасянето или изписването думи: „о“ и „у“, „п“ и „т“, „б“ и „д“ и пр.

Дислексистите имат богато въображение, силна интуиция, бърза мисъл, образно мислене…

Някои определят дислексията като „болест на гените“. Смята се, че около 20% от населението притежават някои от белезите на дислексията.

Обаче докато в Америка понякога избират дислексисти за президенти, в България тези най-особени хора биват пенсионирани „по болест“ като инвалиди.?!

Между известните дислексисти се нареждат в наше време имената на битълса Джон Ленън, актьора Том Круз, художника Анри Уорхол, предприемача Ричард Брансън, Том Джоунс, Куентин Тарантино, принц Чарлз, Агата Кристи…

Да припомняме ли онази неостаряваща мисъл на Айнщайн (22 юни 1940 г.):

„На пръв поглед най-големият принос на Уилсън - „Обществото на народите“, като че ли се провали. Въпреки факта, че „Обществото“ беше осакатено от съвременниците му и отхвърлено от собствената му страна, аз не се съмнявам, че делото на Уилсън един ден отново ще изплува на повърхността в по-ефективна форма“.


Брой: 12, 25 март 2021
 
 
Продукти
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
Витатабс® Мулти Лонг
 
АНТИПРЕС (ANTIPRESS)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД