Особено популярна била ехинацеята сред местните шамани като анестетик. Някои от тях използвали корени от растението, за да направят устата си нечувствителна към топло, което им давало възможност да слагат в нея горещи въглени, демонстрирайки своята сила и издръжливост пред цялото племе.

Попадайки с първите колонизатори в Европа, пурпурната ехинацея станала истинска сензация в научния свят. През 1871 г. известният немски лекар Х. Г. Мейел патентовал свой препарат, наречен

„очистител на кръвта”,

чиято основна съставка бил екстракт от ехинацея. С получения препарат успешно били лекувани застарели хронични язви, фурункули, карбункули, хемороиди, екземи, гангрена, коремен тиф, малария, склероза, старческа немощ, слабоумие и други заболявания. През 1915 г. за първи път било официално потвърдено имуномодулиращото действие на ехинацеята при лечение на туберкулоза, шарка, вирусни заболявания.

Каква е тайната на невероятната лечебна сила на това северноамериканско растение?

По последни научни данни в корените, семената и цветовете на растението се съдържат уникални природни вещества и съставки, образуващи рядко хармонично съчетание и взаимно усилващи своето лечебно действие. В ехинацеята се съдържат лековити етерични масла, полезни смоли, незаменими за здравето органични киселини, витамини и

уникалните природни антиоксиданти ехиноцин и ехинолон

„Вечерното слънце” е изключително богато на полезни вещества - желязо, необходимо за формиране на червените кръвни телца и подобряващо състава на кръвта; калций, незаменим за здрави кости и зъби; селен, стимулиращ съпротивителните сили срещу болестите (Бел. ред. Ако искате да си набавите селен, може да опитате СЕЛЕСАН®. Вижте го на стр. 23. Има и талон за отстъпка.), а така също силиций, необходим за формиране на здрави тъкани след хирургическа операция.

Списъкът с жизненоважни витамини и микроелементи, съдържащи се в ехинацеята, включва още витамини А, С и Е, магнезий, манган, калий, натрий, рядкото природно лековито вещество сесквитерпен. Всички тези елементи повишават имунитета, подобряват обмяната на веществата, притежават противоалергични, антимикробни, диуретични, противовирусни и противовъзпалителни свойства.

За лечебни цели се използват всички части на растението – цветове, стебла, листа, корени. В надземната част на пурпурната ехинацея се съдържат етери, полизахариди, киселини, флавоноиди, фитостерини, смоли, дъбилни вещества, сапонини, ехинацин, ехинолон, полиамини, ехинакозид, ензими, минерали. Има с какво да се похвалят и корените на растението, които съдържат: макро- и микроелементи, ензими, смоли, глюкоза, инулин, етери, масла, бетаин, киселини.

В резултат на изучаването на химическия състав на ехинацеята били открити цели седем групи полезни вещества, съдържащи се в това растение. Сред тях може да се отделят полизахаридите, флавоноидите, алкиламидите, инулинът, производните на кафеената киселина – ехинозиди, синорин и хлорогенна киселина.

Каква роля изпълняват тези съставки в „цветето чудо”?

Полизахаридите в надземната част на растението, попадайки в организма, сякаш обвиват клетките в тялото, пречейки на патогенните бактерии и микроорганизми да проникват в тях.

Инулинът в кореновата част на ехинацеята стимулира белите кръвни клетки, лимфоцитите, благодарение на което те стават подвижни. Това им позволява по-бързо да разпознаят огнището на инфекцията и да отстранят болестотворните бактерии. Освен това инулинът е пребиотик, който играе голяма роля в поддържането на имунитета. Той стимулира размножаването на полезните бактерии и очиства организма от токсичните вещества. Освен това инулинът допринася за нормализиране на холестерола в кръвта, а така също подобрява показателите на кръвната захар.

Ехинозидите, съдържащи се в самите цветове на ехинацеята, както открили учените, проявяват действие, подобно на пеницилин – антибиотик, призван да се бори с бактериите. Още едно действие, което изпълняват ехинозидите, е извеждането от организма на свободните радикали.

Алкиламидите, съдържащи се предимно в корените на пурпурната ехинацея, притежават анестезиращи свойства, поради което препарати от растението често се използват при зъбобол.

Ехинацеята притежава още едно прекрасно свойство – тя е способна да потиска растежа на стрептококите и стафилококите – бактерии, предизвикващи повечето възпалителни и гнойни заболявания - например ангина, синузит, фурункулоза.

За разлика от синтетитичните биостимулатори, таблетките и микстурите, това растение лекува не последствията от болестта, а и нейните първопричини, при това без да има странични ефекти. Ехинацеята повишава значително имунитета по следния начин: тя активно очиства цялата лимфна система, кръвта, черния дроб, бъбреците, пречи на разрушаването и помага за възстановяване на здравите клетки, бори се против бактериите, вирусите, гъбичките и болестотворните микроби, активизира и мобилизира всички защитни сили на организма за борба със заболяването. При това тя превъзходно стимулира растежа на здрави клетки и изработката на антитела.

В съвременната медицина препаратите с ехинацея са намерили най-широко приложение в лечението на инфекции на пикочните пътища и (при местна употреба) на рани, а така също като средства за поддържаща терапия при остри и хронични респираторни инфекции.

Анализ на 13 рандомизирани двойно слепи плацебо-контролирани изследвания, в които препарати от ехинацея били използвани с терапевтична цел при инфекции на горните дихателни пътища, демонстрирал тяхната клинична полза.

Многобройни изследвания потвърдили ефективността на ехинацеята при простудни заболявания и грип

При включване на препарати от ехинацея още след първите признаци на респираторна инфекция заболяването протича в по-лека форма (намаляват основните симптоми).

В хода на експеримент, проведен от британски учени от Университета в Кардиф, 750 доброволци били разделени на две групи, като едната получавала ехинацея, а другата – плацебо. В двата случая препаратът се приемал в продължение на четири месеца три пъти на ден по 25 капки заедно с вода.

В резултат, при групата с ехинацея били регистрирани 149 случаи на простуда, които продължили общо 672 дни. Във втората група, приемаща плацебо, резултатите били по-лоши: 188 случая и продължителност от 850 дни.

Рискът от повторно разболяване в първия случай се понижил с 59%.

Ехинацеята усилва неспецифичния имунитет за сметка на стимулацията на изработката на Т-клетки. Докато организмът подготвя хуморален отговор във вид на антитела, Т-клетките първи атакуват „нашествениците” преди тяхното внедряване в тъканите, унищожават ги и безвредно ги извеждат.

Т-клетките се отнасят към лимфоцитите, делят се на Т-килъри, Т-супресори, Т-хелпери. Ако Т-клетките са малко, човек страда от алергия, често е поразяван от инфекции, бавно оздравява. В тези случаи може да помогне ехинацеята.

Но лечебната сила на древната индианска билка надхвърля далеч борбата с простудните заболявания и грипа.

Пурпурната ехинацея се използва успешно за лечение и предотвратяване на много заболявания, предизвикани от бактериални, гъбични и вирусни агенти. Паралелно тя е ефективна при лечение с антибиотици – защитава микрофлората на червата, черния дроб, бъбреците, а така също намира приложение в терапията на онкологични болести.

Някои изследвания показали, че ехинацеята е ефективна в борбата срещу плесенните гъбички от род Кандида, предизвикващи вагинална кандидоза. Приемът на препарати от ехинацея съвместно с противогъбични кремове и мазила за външно приложение предотвратява рецидиви на тази инфекция.

Съдържащата се в ехинацеята кафеоилхинова киселина е известна със своята способност да предотвратява и лекува поражения на кожата от ултравиолетовото излъчване, защитавайки по този начин колагена от разрушаване. Ако се отчете, че деградацията на влакната на колагена е една от проявите на стареене на кожата, може смело да се каже, че

ехинацеята подмладява кожата

Не бива да се забравя също, че тя осигурява отлична антиоксидантна защита на организма. Известно е, че окислителният стрес влияе не само на процесите на стареене, но и лежи в основата на много сериозни заболявания, такива като диабет, сърдечни болести, „Алцхаймер“. Ехинацеята съдържа вещества, способни да противостоят на окислителния стрес в организма. Учените установили, че най-голяма антиоксидантна активност притежават флавоноидите, цикориевата и розмариновата киселини, съдържащи се предимно в цветовете и листата на растението.

Отчитайки реалните рискове от приема на традиционни успокоителни фармацевтични препарати, ехинацеята предизвикала научен интерес и като възможна безопасна и ефективна алтернатива на съвременните методи за лечение на тревожните състояния. Изследователи установили, че пурпурната ехинацея съдържа съединения, които са способни да понижават чувството на тревога.

Днес основното предназначение на препаратите от ехинацея (таблетки, капсули, спиртна настойка) за възрастни и деца не е само стимулирането на отслабения имунитет. Те служат и за профилактика и комплексната терапия на ракови тумори, рецидивиращи инфекции.

Бел. ред. Прекрасната изцяло натурална хранителна добавка на „Лечител“ ЕХИНАМАКС® (екстракт от ехинацея) виждате на страниците на фолиото. А на стр. 23 ще откриете специален талон за намаление, с който можете да си купите или 50 ml екстракт от билката, или 100 ml.

Владимир ЙОНЕВ и Елица ТАНЧЕВА