Възможно е да сте забелязали, че бебета, ненавършили една година, посрещат с израз на симпатия други бебета. Ако бебетата са едно до друго, правят опити да се докоснат, дърпат дрехите и косите си. Над 18 месеца бебчовците играят винаги с една и съща играчка, но събрани заедно, те играят с друга, обща играчка. След третата година, макар че липсва дълбоко приятелство, започва другарството, което след време преминава в приятелство.
Приятелството, чието начало се поставя в началните класове, подготвя среда за заучаване на житейските и обществени връзки. Децата усвояват обществените правила, уважението към другите и към желанията на другите в процеса на приятелски отношения. Освен това, децата откриват своите умения, коментират слабите си страни. Към усещането за щастие от играта се добавя и радостта от съвместно прекараното време. По време на общите действия децата поемат отговорности, а в много от случаите се учат на отговорност в процеса на изграждане на взаимоотношения.
Приятелствата по време на юношеството са междина между отношението на детето към семейството му и бъдещата независимост на възрастния. Ако децата споделят своите тайни със семейството си, то юношите не споделят с приятелите си. Приятелството по време на юношеството има голям принос за развитието на личността.
Приятелските връзки, заедно с подкрепата и усвояване на положителното, биха могли да причинят и негативни елементи на поведението: нежелание да се отговори на училищните изисквания, нецензурирана реч, а по време на юношеството – агресивност, склонност към престъпност – все поведенчески проблеми, свързани с приятелската среда.
Макар че приятелствата заемат значително място в живота на децата, семейните връзки също имат отношение към приятелствата, тъй като в отношенията между братята традиционно съществува разлика. Децата, които смятат, че с раждането на друго дете преминават „на второ място” за своите родители, са оскърбени, засегнати, те се противопоставят на родителите, не желаят да делят игрите или играчките със своя брат/сестра. Такова дете би било по-спокойно между приятели. То е и в състояние да създаде по-силни приятелства. Деца, които не възприемат раждането на брат/сестра като конкуренция и не проявяват ревност, са помощници в развитието на своите братчета/сестричета. Децата с добри отношения в рамките на семейството в етапа на началното развитие, оставят на втори план приятелските отношения. В периода на юношеството, когато се развива индивидуалността, те вече ще отдават по-голямо значение на приятелските отношения.
Сърдечността в семейната среда дава отражение върху приятелството
Отглеждането на деца, склонни към емпатия и съпричастни към труда в семейството, в дългосрочен план има положително влияние върху тяхното развитие.
Семействата с добри междуличностни връзки дават отражение върху отношенията между връстниците и подкрепят сърдечността в детските отношения. Уважението към труда в рамките на семейството прераства и се доразвива като личностно качество по-късно. Ако поведението на родителите противоречи на установените правила, то правилата в рамките на семейството губят своята сила: мислите, поведението на родителите трябва да са образец за децата. Самите родители чрез възпитаване в коректност, добронамереност и емпатия улесняват приятелствата на децата, правят ги по-здрави.
Дигиталната епоха влияе на междуличностните отношения
Някои деца предпочитат да играят компютърни игри или да гледат анимация вместо да прекарват времето си с приятели. Жалкото е, че това пречи на умението да се създават традиционни приятелства и децата не достигат до разбиране за стойността на приятелството. Защото другите приятелства – създадените в един условен (виртуален) свят, са твърде повърхностни. В реалния свят самите деца усъвършенстват себе си чрез взаимоотношенията си с другите. Децата в условните отношения на виртуалния свят са лишени от емпатия. Единствените им цели са да изиграят играта, да спечелят, но след време това ще престане да ги прави щастливи. Те не са в състояние в условията на изкуствена среда да достигнат до огорчението на своя партньор.
Не настоявайте
Децата, също като възрастните, биха искали сами да си изберат приятел. В повечето случаи техният избор се пада на тези от приятелския кръг, които оценяват като подобие на самите тях. Всяко дете в своите връзки отразява своята индивидуалност. Има деца, които във взаимоотношенията с връстниците проявяват сдържаност и след като продължително време наблюдават останалите, създават приятелство, но има и деца, които са в състояние да започнат приятелство веднага.
Има родители, които се месят в приятелските отношения на своите деца, пречат на свободата на решенията им. Децата самостоятелно трябва да вземат решение кога и как ще се държат. Свободното поведение в междуличностните отношения и собственият избор решения са твърде важни за развитието на личността.
„Мини проба” на истинския живот
Проблемите, които решават децата в отношенията със свои приятели, са сериозна стъпка в собственото им развитие. Родителите би трябвало да са в позиция на наблюдатели, включително и при появата на проблеми: децата ще се научат да се справят самостоятелно и с негативните емоции, и с проблемите. Това е репетиция на реалния живот. Намесата на родителите би ги лишила от опит. Така сблъсъкът със сходни проблеми в техния бъдещ живот би ги довел до крах.
Ако родителите наблюдават решаването на проблем в приятелската среда чрез физически форми на разправа, задължително трябва да вземат отношение. Подходящ е разговор на тема „Правилно или не?” в дух на разбирателство и конструктивност.
Автор на статията
Мерве ЙОЗ
Превод от турски
Миглена НЯГОЛОВА
