Отдавна свързвани с понижен риск от рак, броколито и други зеленчуци от семейство Кръстоцветни, чиито членове са още карфиолът и различните видове зеле, съдържат молекула, деактивираща ген, за който е известно, че играе роля за редица често срещани ракови болести при хората. В нов доклад, който беше публикуван в сп. Science, изследователи под ръководството на д-р Пиер Паоло Пандолфи, директор на Раковия център и Института за изследване на рака при Медицинския център „Дяконеса Бет Израел“ в САЩ, демонстрират, че въздействието върху ген, наречен WWP1, посредством това съединение в броколито потиска растежа на тумори при склонни към рак лабораторни животни.
„Открихме нов важен фактор, който задейства път, съществен за развитието на рака - ензим, който може да бъде потиснат от естествено съединение, съдържащо се в броколито и други кръстоцветни зеленчуци – казва Пандолфи. – Този път се очертава не само като регулатор за контролиране растежа на туморите, но и като ахилесова пета, която можем да атакуваме с различни терапии.“
Добре известен и мощен агент, потискащ туморите, така нареченият PTEN е един от най-често подложените на мутация, изтриване, редуциране или заглушаване тумор-супресорни (потискащи туморите) гени при човешките видове рак. Определени наследявани мутации на този ген могат да предизвикват синдроми, характеризиращи се с предразположение към рак и дефекти на развитието. Но тъй като пълната загуба на PTEN задейства мощен и необратим авариен механизъм, който спира размножаването на раковите клетки, рядко биват засегнати и двете копия на гена при хората (по едно от всеки от родителите). Вместо това туморните клетки демонстрират по-ниски нива на PTEN, което повдига въпроса дали възстановяването на активността му до нормалните равнища би могло да отключи силата на гена да потиска туморите.
За да разберат това, Пандолфи и колегите му идентифицирали молекулите и съединенията, регулиращи функцията и активирането на PTEN. След провеждане на серия опити при склонни към рак мишки и човешки клетки, те разкрили, че ген, наречен WWP1, за който също е известно, че играе роля за развитието на рака, произвежда ензим, намаляващ потискащата туморите активност на PTEN. Като анализирали физическата форма на ензима, изследователите открили, че малка молекула, официално наречена индол-3-карбинол (I3C), която е съставка на броколито и роднините му, би могла да е ключът към потискането на канцерогенните ефекти на WWP1.
Когато учените тествали тази идея, давайки I3C на предразположени към рак лабораторни животни, те открили, че тази естествена съставка на броколито деактивира WWP1, освобождавайки спирачките на потискащата туморите сила на PTEN.
Но не тръгвайте още към пазара – изследователите отбелязват, че ще се наложи да ядете по близо 3 кг брюкселско зеле на ден, и при това сурово, за да извлечете антираковите ползи от него. Ето защо екипът търси други начини да впрегне това ново знание. Той планира да проучи по-подробно функцията на WWP1 с цел да бъдат разработени по-мощни инхибитори на този ген.
Превод от английски
Дима КОЛАРОВА
