Според експертни оценки 64% от всички мъже и 67% от жените изпитват дефицит на магнезий. След 71 години недостигът на магнезий нараства до 81% сред мъжете и 82% при жените.

Трудно е да се получи достатъчно магнезий само от храната. С възрастта възникват и проблеми с усвояването на този изключително полезен микроелемент.

Известно е, че магнезият

участва в около 80% от метаболитните функции

Неговият дефицит означава, че ензимите, необходими за правилна обмяна на веществата, функционират лошо или съвсем не работят. Много от тези ензимни системи имат важни функции в сърдечния мускул и кръвоносните съдове. Когато те са увредени, това повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.

В последните две десетилетия учените нееднократно признавали, че употребата на магнезий и нивото на този микроелемент в кръвта влияят на формирането на атеросклероза. Добавките с магнезий могат да потискат образуването на атеросклеротични плаки при животни на диета с високо съдържание на мазнини.

По-късни изследвания на хора открили силна връзка между ниското равнище на магнезий и повишения риск от сърдечни болести. Това показва, че магнезият може да бъде ефективно защитно средство за поддържане на сърдечното здраве.

Изследванията, в частност, показали, че колкото по-ограничена е употребата на магнезий с храната, толкова по-високо е нивото на хроничните възпаления със средна тежест, които са една от причините за повечето възрастови заболявания.

Освен това дефицитът на магнезий води до ендотелна дисфункция, когато клетките, застилащи кръвоносните съдове, се увреждат и провокират състояния, блокиращи артерията.

Хроничното възпаление и ендотелната дисфункция повишават риска от сърдечно-съдови заболявания. По-голямата употреба на магнезий корелира с по-ниски маркери на възпалението и ендотелната дисфункция в кръвта.

Епидемиологично изследване с участието на 3523 мъже на възраст 60-79 години, които нямали в анамнезата сърдечно-съдови болести, показало, че рискът от сърдечна недостатъчност се понижава неотклонно с повишаване на нивото на магнезия.

Лабораторни изследвания показали също, че в култивирани ендотелни клетки на човек дефицитът на магнезий активира NF-kB – водещ регулатор на възпалението в клетките и основен фактор, допринасящ за развитие на атеросклероза.

В експерименти с плъхове дефицитът на магнезий повишавал кръвното налягане и удебелявал основните артерии в сравнение с животните, получаващи нормални дози магнезий. Този ефект бил най-силно изразен при възрастните плъхове. Фактически, при животните с дефицит на магнезий смъртността била значително по-висока, основно поради повишеното кръвно налягане.

От друга страна при плъховете, получаващи магнезий, кръвното налягане било по-ниско. В резултат те имали по-малко шансове да умрат, отколкото техните връстници с дефицит на магнезий.

Тези ефекти се проявяват още по-ярко в лабораторни експерименти, проведени на неувредени сегменти на артерии в органна вана, която изолира изследваната част на тялото.