Изследването на екип от Университета на Флорида разкрива, че когато ушните инфекции станат хронични, тази повтаряща се временна загуба на слух може да доведе до дефицити в слуховата обработка и развитието на езика при децата години по-късно.
„Ушните инфекции са толкова разпространени, че сме склонни да ги пренебрегваме като нещо без траен ефект. Трябва да приемаме всички ушни инфекции на сериозно – казва Сюзан Нитрауер, водещ автор на изследването и професор по науки за речта, езика и слуха в Колежа за обществено здравеопазване и здравни професии на Университета на Флорида. – Родителите трябва да бъдат наясно, че детето им може да има известно количество течност в средното ухо, без това да е болезнено, и да работят с лекаря си за внимателно наблюдение на детето.“
Нитрауер и Джоана Лоуенстайн от Института за здравна клинична и транслационна наука при Университета на Флорида изследвали слуховата обработка и развитието на езика при 117 деца на възраст от 5 до 10 години с и без история на хронични ушни инфекции в ранно детство.
Средно децата, прекарали няколко ушни инфекции преди тригодишна възраст, имали по-беден речник и срещали по-големи затруднения да свържат сходно звучащи думи от тези с малко или без прекарани ушни инфекции. За тях било трудно да улавят и промени в звуците – признак за проблеми в центровете за слухова обработка в мозъка им.
Един извод, казва Нитрауер, е, че родителите, лекарите и речевите патолози трябва да продължават да наблюдават децата дълго, след като последната болка в ушите в предучилищна възраст отшуми. Някои езикови дефицити могат да се проявят чак в по-късните класове.
„Когато децата напредват в училище, езикът, който се изисква от тях да използват, става по-сложен“, отбелязва Нитрауер.
Тя и Лоуенстайн приложили три теста за оценка на езиковото развитие и слуховата обработка.

...