• Д-р Димитров, с какви оплаквания най-често търсят специалиста пулмолог хората през зимния сезон?

– Есенно-зимният и зимният сезон се свързват с характерните за тях вирусни респираторни инфекции, които се предизвикват от над 200 вида вируси. Най-често срещаните вируси са риновирусите, коронавирусите, парагрипните, грипните, респираторно-синцитиалния вирус и по-рядко аденовирусите, които се разпространяват през по-голямата част от годината.

Съществена част от тези вируси са с припокриваща се симптоматика, затова се определят с едно обединено название - грипоподобни оплаквания. Несъмнено, най-чести симптом и оплакване, което води пациента при пулмолог, е кашлицата, особено в случаите, когато продължава в по-дълъг период от време. Други характерни симптоми са хрема, болка и дразнене в гърлото, а в началото на вирусните инфекции - оплаквания от повишена температура, мускулно-ставни болки, главоболие, отпадналост и други.

• Не е тайна, че антибиотичната резистентност е голям проблем за България. В кои случаи лечението може да се проведе без антибиотици и в кои се налага такъв медикамент да бъде включен в терапевтичната схема?

– Важно е да се уточни, че антибиотиците не са панацея и няма да помогнат за по-бързо овладяване на инфекцията особено ако се касае за вирусен причинител. В случаите, когато оплакванията са настъпили внезапно и са с продължителност няколко дни и тенденция за редукция след четвърти-пети ден от началото им, съветът ми е да не се започва антибиотична терапия.

Редно е да се провеждат по-често комбинирани бързи антигенни тестове - за грип А+В, COVID и респираторно-синцитиален вирус. По този начин имаме ясна диагноза и може да се ориентираме за последващото лечение. Тук е моментът да спомена, че при позитивен тест за някои от тези вируси, не е редно да се започва антибиотично лечение, а антивирусно, ако съществува такова.

В по-редки случаи, когато симптомите продължават по-дълго време и имаме лабораторни и рентгенови потвърждения за бактериална инфекция, е уместно да се започне антибиотично лечение, по-възможност след антибиограма.

• Какво е мястото на инхалациите като лечебно средство?

– Инхалаторната терапия е известна още от древността и заема основно място при лечението на белодробните заболявания. Предимствата на инхалаторното лечение са директното му достигане до дихателните пътища и навлизане на лекарственото вещество в кръвообращението.

• Широко разпространено е схващането, че инхалациите с отвара от лайка и сода бикарбонат винаги са полезни и с тях трябва да се започне при леко неразположение и оплаквания от страна на горните дихателни пътища. Така ли е в действителност?

– Инхалациите с лайка и сода несъмнено могат да помогнат в борбата с респираторните инфекции, но не и да заменят основното медикаментозно лечение. Лайката съдържа флавоноиди и етерични масла, които имат антибактериални и антивирусни свойства, могат да помогнат при разширяване на бронхите и подобряване на дишането. Содата е също известна като естествен лек за дихателните заболявания, тъй като може да помогне за намаляване на възпалението в дихателните пътища.

• Кои други субстанции могат да се използват безопасно за инхалации – при деца и при възрастни?

– Други подходящи природни субстанции са различни билки и етерични масла.

• Мащерката (Thymus vulgaris) подпомага втечняването на секретите и има успокояващ и антибактериален ефект.

•  Розмаринът (Rosmarinus officinalis) притежава противовъзпалителни свойства и има антибактериален и противовирусен ефект.

• Босилекът (Ocimum basilicum) се смята, че има противовъзпалително и успокоително действие.

Проучвания с него и мента (Mentha piperita) от 2019 г. и 2020 г. върху мишки сочат, че инхалациите може да подобрят състоянието на страдащите от астма.

От етеричните масла подходящи са чаеното дърво, евкалиптът и лавандулата. В последните години има много научни статии, свързани с антивирусния ефект на етеричните масла. Те съдържат терпени, феноли, кетони и други компоненти, които потискат репликацията на вирусите и въздействат върху липидната им мембрана.

• В кои случаи се прилагат инхалации с кортикостероиди?

– Инхалаторното кортикостероидно лечение трябва да бъде започвано само след консултация с лекар. Редно е условно да се раздели на два вида. Първият вид е редовната инхалаторна кортикостероидна терапия при хронично болни хора (астма, ХОББ). Те използват устройства - дозирани инхалери, при които доза от медикамента, под различна форма (аерозолна или прахова) се подава за вдишване от пациента. В този случай, при по-голямата част от пациентите, е задължително прилагането на редовни инхалации с кортикостероид. Вторият вид кортикостероидно лечение е посредством небулизатори - устройства, които по механичен начин образуват фин, воден разтвор или суспензия от малки капки за вдишване („пара“, „мъгла“). При този вид инхалациите се провеждат в домашни условия само при скоро настъпила респираторна инфекция за относително кратък период от време. Индикациите за назначаване на такова лечение са физикалните данни за обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм. Подходящи се за лечение на остър ларингит, ларинготрахеит, трахеобронхит, бронхит и в някои случаи при пневмония, когато състоянието на пациента не се повлиява от провежданото симптоматично и антибиотично лечение.

Инхалаторните кортикостероиди, както повечето други лекарства, имат и своите странични ефекти. Основните нежелани реакции са орофарингеална кандидоза (гъбична инфекция в устната кухина), дисфония (дрезгав глас вследствие на действието върху гласните връзки) и дисфагия (трудност при преглъщане). Трябва да се назначават с повишено внимание при пациенти с придружаващи сърдечно-съдови заболявания, тъй като могат да доведат до повишаване на артериалното налягане и ускорена сърдечна честота.

• Могат ли да бъдат опасни инхалациите при някои заболявания – например при хипертоници, сърдечно болни, прекарали мозъчен инсулт, пациенти лекувани по повод рак – на устната лигавица, ЛОР – органите, белия дроб, други органи?

– При остри заболявания като грип, COVID, други вирози и бактериални инфекции започването на инхалаторно кортикостероидно лечение става само след назначаването му от лекар, който въз основа на вече описаните съображения, взима решение за провеждането на такова лечение и неговия период.  Обикновено лечението при тези състояния продължава в рамките на 5-10 дни и в по-редки случаи, когато пациентът е в по-тежко състояние, може да продължи по-дълго време. Инахалаторната кортикостероидна терапия при пациенти с астма е препоръчително да бъде продължителна.

• Ако трябва да обобщим – кое е най-важното, което хората трябва да знаят за инхалациите?

– Важно е да се отбележи, че инхалациите са добър метод за лечение заради тяхното локално и бързо действие. Удачно е започване на инхалации с физиологичен разтвор, билки и етерични масла в началото на симптомите. При оплаквания или липса на ефект е препоръчително да се консултират с лекар за допълнително перорално и инхалаторно лечение.

Интервюто взе
Надя ИЛИЕВА