„Вече имаме първите доказателства при хора, че на кистите наистина не им харесва да бъдат в кетоза и те изглежда не растат“, казва биологът Томас Уаймбс от Калифорнийския университет в Санта Барбара, чиято лаборатория участва в международно сътрудничество за изследване ефекта от отговора на гладуването, познат като кетоза, върху кистите, които са основният белег на болестта.
Храненето над природата
За пациентите с ПБ тези открития представляват възможност за контролиране на генетично заболяване, което поражда прогресивно състояние, причиняващо болка, понижаващо качеството на живота и често водещо до необходимост от диализа и бъбречна трансплантация, защото кистите унищожават способността на бъбреците ефективно да филтрират и елиминират отпадните продукти от тялото.
„Ако имате ПБ, догмата е, че това е генетично заболяване – казва Уаймбс. – И независимо какво правите, вие прогресирате към бъбречна недостатъчност и диетата няма никакво значение, както за съжаление се казва на повечето пациенти досега.“
Именно това преобладаващо схващане е нещото, което учените от лабораторията на Уаймбс и техни колеги от различни изследователски институции в Германия се заели да оборят чрез своето изпитване. 66 пациенти с ПБ били привлечени от германския изследователски екип, оглавяван от д-р Роман Мюлер от Кьолнския университет, и разделени произволно на три групи – контролна, която получавала рутинни консултации за ПБ, втора група, която практикувала тридневен воден пост всеки месец, и трета, която съблюдавала нисковъглехидратна и високомазнинна кетогенна диета. Пациентите били проследени детайлно чрез вземане на кръв и ЯМР изследвания.
В края на тримесечния период на изпитването изследователите открили, че докато при контролната група се наблюдавал очакваният ръст на размера на бъбреците, тези на участниците на кетогенна диета били спрели да растат и изглежда проявявали склонност към известно свиване, макар и то да не било статистически значимо в рамките на 90-дневния период.
Най-впечатляващото доказателство дошло под формата на измеримо подобрена бъбречна функция при групата на кетогенната диета, която била статистически значима.
„За голяма изненада на всички бъбречната функция в действителност се подобри с кетогенната диета – отбелязва Уаймбс, като добавя, че това е нещо, което човек не би очаквал, ако ПБ действително беше състояние, което може единствено да се влошава с течение на времето. – И това беше стабилен изход със статистическа значимост.“
Бъбречната функция била измерена посредством концентрацията на протеин, наречен цистатин С. По-високите от нормалните нива на този протеин в кръвта говорят за отслабваща филтрираща система – симптом, който се влошавал при контролната група.
Кетогенната диета била оценена като „високо приложима“ от пациентите по време на изследването, които показали силна мотивация и способност да контролират състоянието си само чрез хранителни избори. „Лекарите често допускат, че пациентите им поначало не могат да съблюдават диета, така че дори и не опитват. Очевидно това не е вярно. Хората с ПБ са силно мотивирани да направят нещо за състоянието си“, казва Уаймбс.
Различни видове кето
Не съществува обаче универсална кетогенна диета според изследователя. За да получат максимална полза от диетата си, пациентите с ПБ трябва да се консултират със своите лекари и диетолози при пренасочването си от обичайната богата на въглехидрати и захари диета, която е повсеместна в индустриализираните общества.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
