Учените бият тревога – увлечението по модните диети и изнурителни многочасови тренировки не само не помага да се контролира теглото, но и провокира опасни психични заболявания.
Възможно е във вашето обкръжение или сред вашите приятели да има човек, който винаги изпробва някаква нова диета и ходи в спортната зала като на работа. Той е много недоволен от своята фигура, от тази монодиета, която спазва вече пети ден. Той по принцип никога и от нищо не е доволен, особено от себе си. Знае точно, че с неговия ръст трябва да тежи значително по-малко. Заниманията със силови упражнения в един ден с плуването също не са му по душа, но какво да прави? Правилно – да търпи и да отслабва. Да си го кажем веднага: такова поведение не е стопроцентово доказателство за наличие на сериозни проблеми със здравето, но строгите ограничения в храненето, чак до пълен отказ от ядене, изнурителните тренировки и недоволството от собственото тяло може да бъдат първи признаци, че сте избрали абсолютно погрешен път, който ще ви доведе до нарушения на хранителното поведение.
Съгласно Международната класификация на болестите съществуват няколко вида разстройства на храненето.
Нервна анорексия – преднамерено понижаване на теглото, предизвикано и поддържано от човек на фона на патологичен страх от затлъстяване и маниакално желание за отслабване.
Нервна булимия – повтарящи се пристъпи на преяждане на фона на прекомерна загриженост за собственото тегло водят до предприемане на радикални мерки: предизвикване на повръщане, прием на слабителни и др.
Психогенно преяждане – лакомия и загуба на контрол над процеса на хранене като реакция на стрес.
Психогенно повръщане – преднамерено изпразване на стомаха с цел отслабване или контрол на теглото.
Сега учените активно спорят за включването в този списък на нови видове хранителни разстройства.
Нервна орторексия – натрапчиво желание да се яде само здравословна храна, зацикленост върху правилното хранене.
Дранкорексия – замяна на храната с алкохол с цел намаляване и контрол на теглото.
Разстройство на избирателното хранене – отказ от употреба на конкретни продукти (при това критериите за подбора може да са всякакви: цвят, форма, видова принадлежност).
Синдром на нощното хранене – човек употребява най-голямо количество калории през нощта и във втората половина на деня.
Ако все още мислите, че такива заболявания като булимията, анорексията и преяждането се срещат много рядко и на тях са подложени само подрастващите, грешите – всеки 68-и възрастен страда от разстройство на хранителното поведение, при това всеки 20-и жител на планетата е с диагностирани симптоми на тези разстройства. Само че тези симптоми са недостатъчни, за да се говори за клинична форма на заболяването, но са напълно достатъчни да съсипят живота на човек.
Защо е толкова опасна анорексията
Последните изследвания доказват, че разстройството на хранителното поведение невинаги е пълен набор от симптоми и абсолютно съответствие на съществуващата класификация. Всеки двадесети човек проявява признаци, характерни за разстройство на хранителното поведение – само че става дума не за анорексия и булимия, а за вредни хранителни навици и любов към разнообразни диети. Най-често подобни симптоми се срещат при младите хора на възраст от 25 до 45 години – 31% от анкетираните жени, които никога преди не са се сблъсквали с такива диагнози като анорексия и булимия, признали, че често използват клизми и слабителни препарати в качеството на инструмент за контрол на теглото. 74,5% от жените заявили, че неудовлетвореността от собствената фигура и теглото им пречели да бъдат щастливи. Още едно допитване, което било проведено сред юноши и подрастващи момчета, показало, че 17,9% от анкетираните са „крайно обезпокоени” от собственото си тегло и състоянието на своя организъм, при това с възрастта тази тревога само се усилва – зрелите мъже също толкова често, както и жените, проявяват симптоми на нарушено хранително поведение.
В книгата „Почти анорексия” Джени Шефър и доктор Дженифър Томас, професор по психология в медицинския факултет на Харвардския университет, изследвали детайлно нездравите хранителни навици и дали полезни препоръки как да се избавим самостоятелно от тях и да помогнем на своите близки да направят същото. „Основният мотив за написване на книгата „Почти анорексия” беше желанието да се популяризира идеята, че човек може да има разстройство на хранителното поведение, без да е налице целият набор от симптоми. Да, повечето хора поне веднъж в живота са чували за анорексия и булимия, но само единици знаят за непълната форма на тези заболявания. Именно затова измислихме термина „почти анорексия” – искахме да привлечем вниманието на обществото към този проблем и да го направим по-достъпен за разбиране”, обяснили авторите на книгата.
Ако зациклянето върху собственото тегло и недоволството от своята фигура пречи на човек в неговото ежедневие, значи, дошло е време да се замисли дали прави всичко правилно. Доктор Томас откроила следните признаци на заболяване: колебания в теглото; строги ограничения на храненето; прекомерни физически натоварвания; прием на слабителни средства без лекарско предписание; преяждане; негативно отношение към своето тяло.
Според нея все по-новите модни тенденции в областта на правилното хранене пречат на откриването и диагностиката на разстройствата на хранителното поведение. Хората се отказват от глутена или стават вегетарианци, изключват млечните продукти или започват да ядат само сурови зеленчуци. Не всеки човек, който се придържа към един или друг стил на хранене, се намира в зоната на риска, но маскирането на истинското разстройство зад паравана на „здравословното хранене” безусловно може да удължи срока на откриване на действително сериозен и опасен проблем.
„Ние говорим не за диетата, чиято цел е човек да се вмести в банския преди плажния отпуск, и не за подготовката за преплуване на Босфора. „Почти анорексия” е, когато вашите отношения с храната само ви пречат да живеете пълноценно, в хармония със себе си”, обяснила доктор Томас.
Кой е виновен и какво да се прави
Професор Дженифър Томас твърди: изследвания свидетелстват за наличие на генетична предразположеност към нарушаване на хранителното поведение. Например подобни разстройства често са характерни за няколко членове на едно семейство и за еднояйчните близнаци. Но Джени Шефър отбелязала и ролята на социалните фактори за развитието на тези опасни заболявания.
...
Симеон НИКОЛОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
