Брой: 27, 7 юли 2016 - АЛЕРГИИТЕ

Как духовните отци бранеха имуществото си

Излезе новата книга на известната със своята честност и неподкупност журналист, публицист и писател, доктор на философските науки Виолета РАДЕВА - „Везната на бъдещето“. Сборникът включва есета, политически интервюта и портрети, философски размисли и исторически проучвания.
На тази страница поместваме откъс от него – есето „Несъстоялото се покаяние“.
Специално за вестник „Лечител“ Виолета Радева написа ново есе за продължението на тази трагична история - „Божието наказание“, което публикуваме на 20-а страница.

За 45 години комунистическа власт бяха унищожени, оставени да се саморазрушат, и разграбени стотици църкви, манастири и  параклиси в цялата страна. В резултат на агресивно провежданото атеистическо възпитание религиозното съзнание беше убито, вярващите – отблъснати от храмовете, а младите хора – отклонени в други пътища. Така църкви и манастири запустяха по предварително начертан сценарий, за да се окажем днес не само духовно нищи, но и материално разорени. Един от на-драстичните  примери за съзнателно унищожаване на храм е взривяването и събарянето на църквата „Всех Святих“ в Русе.
Това беше най-голямата църква в града, построена в старите гробища. Поради централното си местоположение играеше ролята на катедрален храм и естествено, привличаше много богомолци. Воините на комунизма решиха да го ликвидират, като за целта си послужиха с всички възможни средства, като се почне от лъжата и се свърши с демагогското прикриване зад високоблагородни и родолюбиви цели. Върху мястото на църквата „Всех Святих“ сега се издига архитектурното недоразумение, наречено Пантеон на възрожденците, на което по му отива да е баня или мавзолей на азиатски сатрап. Кощунството, извършено с църквата, не отмина и гробищата, където лежаха костите на такива българи като Баба Тонка Обретенова, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Никола Обретенов, Филип Тотю – нещо нечувано за цивилизования свят и за християнския морал. Гробовете бяха отворени, костите – изровени и след това събрани накуп в т.нар. „пантеон“ като в паноптикум на ужасите. За да се кланяме на мъртвата материя, а не на живия Дух.
Запознах се с част от преписката по отстъпването, постепенното оскверняване и последвалото го брутално разрушаване на църквата „Всех Святих“. Тя представлява не само исторически интерес за механизмите, чрез които са осъществени съзнателните погроми върху духовното наследство на нашия народ в неговото религиозно измерение. Тя може би има и юридическа страна, достойна да привлече вниманието на правораздавателните органи. Могат да бъдат зададени най-малко два въп­роса:
 1. Доколко правомерно е отстъпен храмът „Всех Святих“ на Русенския градски народен съвет с оглед на първоначално заявената цел и поставените условия?
 2. Не е ли редно да се потърси съдебна отговорност от лицата, виновни за съзнателното му разграбване, разрушаване и унищожаване?
Първото писмо е от 25 април 1973 г. и е отправено до председателя на ГНС – Русе. В него се казва:
„С Ваше писмо № 8573 от 22.IХ.1964 г. ни изяснихте за каква цел ще бъде използван храмът, именно за превръщането му в паметник – пантеон, „хранилище на мощите на патриотите, увековечили паметта си с перо и меч в служба на народа“. Епархийският ни съвет разгледа въпроса и като взе предвид:
1. Изтъкнатите в писмото ви мотиви;
2. Че църквата сама всякога високо е ценяла и тачила паметта на ония, които са изпълнили заповедта на Иисуса Христа за най-голямата любов, като са положили душата си в служба на ближните (Йоан 15:13);
3. Че с преместването на градските гробища храмът вече не ще служи като гробищна църква,
РЕШИ, че може да отстъпи храма „Всех Святих“ на Русенския градски народен съвет за посочената цел.
Но като взе предвид обстоятелството, че храмът е и архиерейска гробница и в притвора му са гробовете на също тъй заслужилите на Църква и народ доростоло-червенски митрополит Григорий (другар на Раковски), Василий и Михаил, РЕШИ това отстъпване да стане само при условие че гробовете на тримата митрополити ще се запазят и ще бъдат поддържани в подходящия приличен вид.
Това решение на Епархийския ни съвет бе одобрено от Светия синод…
Вече ДЕВЕТ ГОДИНИ ключовете на храма са в ръцете на Съвета. Замисленият пантеон още не е уреден, види се по някакви обективни причини. През това време 4 злосторници са нанесли редица повреди на храма, а най-тъжното, позорното и осъдителното е, че те са се ПОГАВРИЛИ с гробовете на покойните митрополити. Скромните паметници върху гробовете на митрополит Григорий и митрополит Василий и покривните плочи на гробовете и на тримата митрополити са изпочупени, а напоследък счупената плоча върху гроба на митрополит Василий е напълно премахната от гроба му.“
Писмото е подписано от доростолски и червенски митрополит Софроний. От неговия текст става ясно, че Градският народен съвет е имал намерение да преустрои църквата в пантеон. Стават ясни и УСЛОВИЯТА, които поставят църковните власти, за да приемат такова преустройство. Друга тема е дали мотивите, изредени от тях, са достатъчно основателни и неоспорими, за да се съг­ласим, че са извършили именно онова, което дългът им на свещенослужители и църковни отци повелява, и точно така ли най-вярно изпълняват Христовите заповеди.
По-важното е, че минават години от вземането на решение за отстъпване на църквата „Всех Святих“ и единственото, което става през това време, е, че „ЗЛОСТОРНИЦИ“ поругават гробовете на погребаните там архиереи. На седмата година (1972 г.) Светият синод се обръща към комитета при Министерството на външните работи по въпросите на БПЦ и на религиозните култове, за да настоява ГНС – Русе,  да „приведе“ храма и гробовете на йерарсите Григорий, Василий и Михаил „в приличен вид“.
Вандалщините се вършеха пред очите на целия град и възмущаваха дори невярващи, но почтени хора. На напомнянията за поетите ангажименти тогавашният председател на изпълнителния комитет на ГНС – Русе, Димитър Аврамов, отговаря лаконично и дори иронично, че „със започване строителството на пантеона през 1974 г. ще се сложи край на възможностите за нанасяне на вреди“ (11.VI.1973 г.), а след това, че „съгласно проекта е невъзможно съхраняването на гробовете на тримата погребани в църквата русенски митрополити“ (9.ХI.1973 г.). Отправя се и „молба“ костите да бъдат преместени другаде. Препис от това писмо митрополит Софроний изпраща до Светия синод и на 7.ХII.1973 г. Българската патриаршия отговаря: „Дава се съгласие да бъдат пренесени гробовете на тримата русенски митрополити, погребани в храма „Всех Святих“ в Русе, на подходящо място, определено от главния архитект на Русе и Негово Високопреосвещенство русенския митрополит Софроний“.
В преписката има и един документ, пропит с цинизъм – трудно могат да бъдат окачествени по друг начин дори следните само редове (посланието е пространно и издържано в крещящ патетичен тон): „… по мнение на професорите Александър Бурмов, Дечко Узунов, Любомир Далчев и архитектите Матеев, Иванов и други местоположението на църквата и нейната архитектура предлагат големи възможности за преустройването и превръщането й в пантеон (паметник костница) на възрожденците… Днес, когато трябва да се увековечи тяхната памет и тяхното дело чрез изграждането на един-единствен по рода си в страната паметник пантеон, църквата не бива да стои настрана. Подхожда на светлата памет на героите църквата ни да принесе в дар своя храм, приобщавайки усилията си към благородния стремеж на народа да увековечи делата на възрожденците…“
Под този бисер на демагогията се мъдрят подписите на партайгеносетата, облечени в изпълнителна власт – В. Вълков и Г. Цендов.
Само тези, които съзнателно си запушваха ушите с восък, не знаеха, че никой няма намерение ДА ПРЕУСТРОЙВА църквата, защото, макар преустроена, сградата винаги ще напомня, че е била ХРАМ НА ВЯРАТА. Развръзката настъпва през лятото на 1975 г., когато председателят на ГНС – Русе, Димитър Аврамов отправя писмо до Негово Високопреосвещенство митрополит Софроний, с което изисква да се предоставят документи за надлежно предаване на имотите, които не са държавна собственост, т.е. на храма „Всех Святих“. Това предаване трябва „да се оформи като отказ от собствеността ви, за да се зачисли като държавно имущество“. Мотивите – тъй като генералната сметка на пантеона заедно с благоустрояването възлизала на 2 милиона лева и тъй като „тази високопатриотична задача е скъпа и на Българската православна църква и духовенство“, този отказ от собствеността щял да бъде нейното участие в изграждането му. От резултата всеки може да се сети какъв е бил отговорът.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че съветът е превел за църквата… 64 хиляди лева. Разрушителният взрив не закъсня.
За краткото си съществуване пантеонът, в чийто строеж бяха хвърлени милиони, неспирно се саморазрушава и никакви ремонти (те започнаха веднага след официалното му откриване) нямат силата да спрат този процес. Носителите на червения бацил отново смятат и пресмятат колко пари са необходими, за да го спасят. Русенското гражданство обаче иска да възстанови храма „Всех Святих“. Акт на изкупление? Или може би начин да се завържат скъсаните духовни нишки…