Мозъците на здрави роднини на хората с това психично заболяване може да държат ключа към по-доброто разбиране (и в крайна сметка лечение) на унищожителната болест, откри ново изследване под ръководството на учен от Мичиганския щатски университет (MSU).
То е първото, което изследва невротрансмитерите глутамат и гама-аминомаслена киселина, или GABA, едновременно при шизофреници и здрави родственици на такива пациенти с помощта на неинвазивен образен тест, известен като ядрено-магнитна резонансна спектроскопия.
Глутаматът, който стимулира сигнализирането (предаването на нервни импулси) между невроните, и GABA, която ги потиска, работят ръка за ръка за регулиране на мозъчната функция. През последните 20 години много изследователи започнаха да вярват, че двата невротрансмитера играят роля при шизофренията, но точната връзка остава неясна и все още няма нито един медикамент за заболяването, който да въздейства конкретно върху тях.
Според изследването както пациентите с шизофрения, така и техните здрави роднини демонстрирали понижени нива на глутамат. Но докато болните били и с понижени равнища на GABA, близките им имали нормални количества от инхибиторния невротрансмитер.
Това повдига два ключови въпроса. Първо, ако глутаматът им е променен, защо роднините не проявяват симптоми на болестта? И второ, как здравите родственици са запазили нормални нива на GABA, макар че и те като пациентите са генетично предразположени към шизофрения и имат променени нива на глутамата?
„Това откритие е най-вълнуващото в нашето изследване - казва водещият автор Катарине Такар, асистент по клинична психология в MSU. - То подсказва какви неща трябва да се объркат, за да прояви един човек тази податливост на шизофрения. Изследването ни дава по-конкретни насоки за това, в кои типове системи бихме искали да се целим, когато разработваме нови лекарства за това толкова опустошително заболяване.“
Изследването, публикувано онлайн в сп. Biological Psychiatry, обхванало 21 пациенти с хронична шизофрения, 23 здрави роднини (братя и сестри на други пациенти с шизофрения, а не на участниците в изследването) и контролна група от 24 здрави доброволци без близки, които са шизофреници.
Шизофренията, която засяга около 3,5 млн. американци, се отличава с делюзии, халюцинации и други симптоми, макар че, противно на общоприетото вярване, не представлява раздвояване или размножаване на личността.
Много от лекарствата против шизофрения регулират допамина, друг невротрансмитер в мозъка, макар че те не действат при всеки. В действителност медикаментите за шизофрения почти не са се променили през последните 50 години и остават до голяма степен с ограничена ефективност. Много изследователи смятат, че съществуват множество рискови фактори за болестта, в това число допаминът и дисбалансът между глутамат и GABA.
Елица ТАНЧЕВА
