Една от главните функции на бъбреците е да филтрират от кръвта отпадните продукти от обмяната на веществата. Ако те вече не са в състояние да правят това, се налага кръвта изкуствено да се пречиства и освобождава от излишните течности. Това е целта на диализата. Около 10% от всичките около 5000 пациенти на диализа в Австрия избират гъвкавия метод на перитонеалната диализа, при който перитонеалната мембрана се използва като филтър. Този тип диализа им позволява да бъдат мобилни и независими. След кратко време обаче перитонеумът може да се „изтощи“, ако не сработят важни ендогенни предпазни механизми за защита от диализните течности. За изследване на този проблем и намиране на нови терапевтични подходи беше създадена лаборатория „Кристиан Доплер“ (CD) за „изследване на молекулярния стрес при перитонеалната диализа“ към Медицинския университет във Виена.
Директор на новата CD лаборатория, която се финансира от австрийското Федерално министерство на науката, изследванията и икономическите работи, е Клаус Кратохвил от Катедрата по педиатрия и юношеска медицина, който прилага перитонеална диализа в частност за спасяването на деца и подрастващи от тежкия процес на хемодиализата.
„По-добрите процедури за диализа за компенсиране на увредената бъбречна функция са от огромна важност за качеството на живота на засегнатите хора“, казва вицеканцлерът на науката, изследванията и икономическите работи Райнхолд Митърленър.
Подсилване на собствените защитни механизми на тялото
Конкретната цел на новата лаборатория в Медицинския университет във Виена e “да може да се дефинира ясно кои пациенти за кой тип диализа са подходящи, в смисъла на персонализираната медицина. И също така да се изследва защо естествените предпазни механизми на тялото не се задействат за защита от диализната течност, като по този начин позволяват увреждането на перитонеума – и как можем да подобрим тази ситуация“, обяснява Кратохвил.
Вече са в ход обещаващи клинични изследвания върху употребата на нови вещества за подпомагане на тези защитни механизми. Ефектът от добавянето на глутамин е, че наново се активизира тази потисната самозащита, т.нар. клетъчна стресова реакция, и ендогенните клетки подобряват своята способност да предпазват себе си и други клетки. Ако този ефект може да бъде постигнат в дългосрочен период, перитонеалната диализа би могла да служи като мост за удължаване на времето за чакане на бъбречна трансплантация. Понастоящем повече от половината пациенти изпитват проблеми с лечението в рамките на първите две години, докато средното време за чакане за нов бъбрек в Австрия е три години. В много европейски страни то е даже по-дълго.
Бъбречната недостатъчност се дължи предимно на генетични причини, но може да възникне и като последица от диабета или лошото хранене. Според Световната здравна организация тя е бързо разрастващ се здравен проблем. В момента има около 2,5 млн. пациенти на диализа в света, като според прогнозите на СЗО те ще достигнат около 3,8 млн. до 2020 г. Причините за това увеличаване се коренят предимно в по-широкия достъп до диализа, но също така и в по-голямата продължителност на живота като цяло, както и в лошото хранене и различни инфекции.
Елица ТАНЧЕВА
