в-к Лечител
в-к Лечител
 

Имат ли нужда новородените от ваксина срещу хепатит В?

Брой: 29, 21 юли 2016 - ПРОСТАТАТА
Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България у нас се провеждат задължителни имунизации и реимунизации на определена навършена възраст. В рамките на тази имунизационна програма всички новородени се имунизират с ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ) и хепатит В до изписването им от родилния дом. От втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит В, ако ваксината срещу хепатит В е в състава на многокомпонентна ваксина. Ако хепатит В ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза - от шестия месец. Имунизацията се счмята за завършена при три приема на рекомбинантна ваксина срещу хепатит тип В; в случаите, когато за изпълнение на Имунизационния календар се прилагат многокомпонентни ваксини, съдържащи ваксина срещу хепатит тип В, приемите й са четири.
Според „Уикипедия” в България установените хронични носители на хепатит В са над 450 хил. души, което представ­лява над 5% от населението, а преболедували са над 2 млн. души. Тоест България не се отнася към страните с твърде високи ендемични показатели за количеството на заразените с вируса на хепатит В.
При такава ендемичност предаването на вируса най-често става чрез незащитен полов акт или при употреба на инжекционни наркотици. Очевидно е, че
малките деца не са заплашени от такава участ.
Но Световната здравна организация настоява за поголовна ваксинация на новородените, тъй като една трета от всички случаи на предаване на вирусите стават в момента на раждане от заразени майки.
Ваксинирането на новородените, чиито майки са заразени, изглежда логично (макар и да е спорно). Но огромното мнозинство от жените в детеродна възраст не се явяват носители на вируса. Тогава в какво е целесъобразността от масовата ваксинация на новородените? Може би в тях се формира по-добър дълготраен имунен отговор на ваксината? Но нали още от учебниците е известно, че имунитетът на новороденото не може да формира имунологична памет. Що се отнася конкретно до ваксината за хепатит В, то имунният отговор се развива по-добре при ваксинация на децата от 2 до 19 години, а продължителността на
имунологичната памет на тази ваксина не превишава 5-7 години.
По този начин не при всички новородени ще се изгради дълготраен имунитет на ваксината. А ако такъв възникне, то защитата няма да се запази до полова зрялост, когато ще се увеличи рискът от заразяване, ако тази ваксина въобще е способна да защити от инфекцията. Тези изводи са потвърдени в неотдавнашно изследване в Индия на 5024 деца, половината от които били ваксинирани при раждането, а половината - не. Резултатите показали, че след 5-7 години живот имунитетът се съхранил само при 35% от ваксинираните деца, при това количеството на носителите на инфекцията било равно в двете групи. Авторите на изследването поставили под въпрос необходимостта от тази ваксина в националната програма за имунизация.
В повечето страни в Европа новородените деца не се ваксинират срещу вируса на хепатита, а във Великобритания, Финландия, Норвегия, Швеция, Дания и Холандия въобще отсъства масова ваксинация против хепатит В. В повечето страни по света се ваксинират само новородените със заразени майки и другите рискови групи.
Но защо тогава у нас така послушно се изпълняват препоръките на експертите от Световната здравна организация, които нямат обективни аргументи в полза на масовата ваксинация на новородените? Едва ли са много специалис­тите, които биха могли да отговорят логично и аргументирано на този въпрос. Според една от възможните версии лекарите и епидемиолозите утвърждават имунизационни календари, водени от благи намерения, убедени, че „експертите от СЗО знаят по-добре”.
На свой ред експертите в официалната позиция на СЗО привеждат само едно логично твърдение в полза на ваксинацията на новородените: ваксинацията за хепатит В в родилния дом гарантира най-голям обхват. Излиза, че когато жената се намира в изменено състояние на съзнанието след раждането, е най-добрият момент за вземане на решение за ваксинацията. Едва ли някой би оспорил, че толкова важно решение задължително трябва да се взема напълно осъзнато.
Какви изводи можем да направим от всичко това?
Масовата ваксинация на новородените не е обоснована.
Ваксинацията на децата със здрави родители е целесъобразна след 2-годишна възраст, когато се формира дълготрайният имунен отговор.
Световната здравна организация препоръчва ваксинацията на новородените в родилните домове, тъй като това осигурява най-голям обхват на ваксинационната профилактика.
И така, ваксина срещу хепатит В детето получава в първите часове след своето раждане. Настървението и неподозираната иначе пъргавина на лекарите в стремежа им да ваксинират малчугана, който няма още и денонощие, поражда  въпроса: каква е тази страшна болест, че ваксината трябва да се прави незабавно? Може би става дума за епидемия, която убива стотици и хиляди хора и затова не бива да се бавят ваксинациите?
В действителност няма никаква епидемия. Заболяването (хепатит В), макар и да е сериозно, се среща не толкова често, че да предизвиква такъв ентусиазъм сред пропагандаторите на всеобщата имунизация. Що се отнася до смъртността, то от хепатит В умират само 1% от заразените. Тогава защо е толкова належаща ваксинацията на всички новородени?
По признанията на самите създатели ваксините срещу хепатит В  били разработени за сравнително немногоброен контингент. Това са на първо място хора, имащи близък контакт с носител на вируса, хора, водещи безпорядъчен полов живот и приемащи наркотични средства вътревенозно. Що се отнася до ваксинацията срещу хепатит В на новородени деца, то за тях тази манипулация е оправдана само ако техните родители се намират в рисковата група или вече са били заразени. Защо в такъв случай се ваксинират всички новородени наред, независимо дали техните родители се намират в рисковата група за хепатит В, или дори не са се доближили до тази категория?
Причината е проста. Достъпът до новородените е най-лесен. Хората, на които действително е нужна тази ваксина, едва ли ще се подложат на подобно третиране. Да се накара възрастният, дееспособен човек да си инжектира в организма дявол знае какво, е трудна и понякога невъзможна задача.
При децата всичко е много просто. Достатъчно е да се наплашат родителите, и те сами ще понесат своите малчугани към лекарските кабинети, дори на опашка могат да почакат. Някои, разбира се, се съпротивляват. Наистина, в случая с ваксинацията срещу хепатит В никой не се интересува от мнението на родителите. Съдете сами, ваксината на детето се прави
само няколко часа след неговото раждане.
Тогава родителите мислят за какво ли не, само не и за ваксинацията. Нима току-що излязлата от наркоза майка би могла да направи информиран избор, дори ако допуснем, че задължителният характер на ваксинацията може да бъде пренебрегнат? Едва ли може да се говори за съзнателно, добре обмислено взимане на решение в тази ситуация.
Вместо да ограничат сферата на използване на ваксините, определяйки техните граници в съответствие с обективната заплаха от заразяване и отсъствието на противопоказания, „белите престилки” се опитват да подложат на ваксинация всички деца без изключение. Впрочем, отчитайки ценностите на обществото, където парите стоят на първо място, едва ли трябва да се учудваме.
Може ли да се ваксинира новородено дете? Това също не е лесен въпрос. Лекарите твърдят, че може да се ваксинират абсолютно здрави деца. Нито един здравомислещ родител няма да позволи детето му да бъде ваксинирано, ако има и най-малко съмнение за доброто му здраве. Дори ако е готова с две ръце да гласува за ваксинацията, майката едва ли ще разреши да  ваксинират детето й, което има разстройство на стомаха или признаци на алергия. Дори слабата хрема е повод за отлагане на ваксинацията „за после”.
В случая с ваксинацията на децата срещу хепатит В, за здравословното състояние на бебето, което е само на няколко часа, може да има само догадки. Прието е, без особени дебати по въпроса, че детето е здраво, ако при раждането не са били открити някакви патологии. Има ли малчуганът алергия, всичко ли е наред с тимусната жлеза, никой не знае. Поради това и реакцията на неговия организъм към чуждородното вещество е невъзможно да се предвиди. И всичко това е гарнирано с всеизвестната истина, че не може и дума да става за каквато и да била отговорност на лекарите пред пациента. Лекарят почти винаги е прав. А в случая с ваксинацията той въобще не носи отговорност за последствията.

Иван ЙОРДАНОВ


Брой: 29, 21 юли 2016
 
 
Продукти
 
ТРИПТОМАКС
 
Редасин Форте
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР”
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД