в-к Лечител
в-к Лечител
 

Йордан Русков и неговият зов за свобода

Брой: 44, 31 октомври 2013 - ГРИПЪТ

     Слово на Жолт Немет 

     Ако си мъж, бъди мъж... 
     ... 
     Ако си мъж, бъди мъж 
     и силен, смел бъди. 
     Така дори съдбата 
     не ще ти навреди. 
     Бъди ти дъб и даже 
     да мине ураган, 
     да те изтръгне с корен, 
     пак не превивай стан! 

     Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Посланик! 
     Ваши Превъзходителства! 
     Уважаеми родственици на Йордан Русков! 
     Драги сънародници! 
     Драги български приятели! 
     Уважаеми дами и господа! 

     Цитирах строфи от най-големия унгарски поет Шандор Петьофи именно поради това, че като възпоменаваме революцията и борбата за свобода през октомври 1956-а, отдаваме почит преди всичко на всички онези мъже и жени, които са жертвали живота си за свободата и независимостта на нашата родина. 
     Почитаме паметта на стотиците геройски загинали, хилядите ранени, хвърлени в затворите и прогонени наши сънародници. Свеждаме глава и пред паметта на всички онези наши приятели в чужбина, които не са се побояли да изразят своята солидарност с унгарския народ, като са се доказали като силни, смели и твърди личности. Един такъв истински мъж е бил българският поет Йордан Русков, който със стихотворението си „Зов за свобода” през ноември 1956-а, след потушаването на борбата за свобода, с разпространените в София листовки застава зад Унгария, по неговите думи, зад „скъпия народ на Кошут и Петьофи”, като с това желае да мобилизира своите събратя по перо да подпомогнат унгарците в неравната им битка срещу тиранията на Съветския съюз и болшевизма. 
     За тази своя постъпка, за правото да изрази свободно своето мнение той е осъден от кървавия комунистически съд на 7 години затвор, с което съсипват и правят невъзможно неговото творческо развитие, но не успяват да прекършат неговия „стан”. 
     След промените през 2000 г. поетът издава “Цветя на злото”. Тази книга е тъжна българска парафраза на Шарл Бодлер. Подзаглавието „Из хербариума на ДС” насочва към истинското й съдържание, към засекретените документи по делото Русков, към проядената до кости държавна администрация, към подлата дейност на агентурната мрежа. Невероятно е, че комунистическата народна милиция впряга за цели три години такъв огромен апарат, за да издири и накаже този смел човек, който с изричането на истината, с един-единствен стих застрашава устоите на съществуващия ред.
Днес, когато откриваме паметната плоча на благородния ни български приятел и съратник, едновременно с това изразяваме нашето преклонение пред хилядите знайни и незнайни жертви на българския комунистически режим, които с живота си са заплатили за свободата на България и правото й на национално самоопределение. Техният героизъм не е бил напразен.

     Зов за свобода

     Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи! 
     Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи. 

     Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда – 
     от тая кръв назрява плод чудесен – свобода. 

     Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота, 
     когато му е шията на робството в хомота. 

     О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди! 
     Макар и не в борбата пръв – последен не бъди! 

     Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце 
     сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци. 

     Светът следи борбата наша, приятел е светът. 
     Ще се разчупи бронята, прeпречила ни път. 
     Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд! 

     Драги сънародници
     Революцията в Унгария откри истинския лик на болшевишкото господство в така наречените “народно-демократични” страни. Никакви “обяснения” не могат да скрият петнадесетте хиляди убити и хиляди други ранени унгарци. Светът спонтанно дава своята помощ на пострадалия народ. 
     Тези ярки събития прозвучаха и в лирата на швейцарския поет Ервин Шнайтер, на българина Р. Друмев, чието стихотворение поднасяме с тази листовка, и др. Все повече и повече творци тръгват с народа си – против тиранията на болшевизма. 
     Да живее народната воля за свобода! 
     От групата “Свободолюбци” 
     1956 
     Йордан Русков, "Съдбовни прозрения", 1992 

     Йордан Русков е роден през 1926 г. в Плевен, но израства и живее в Пловдив. 
     За да не бъде "псалмопевец на новото общество", Йордан Русков самоограничава творчеството си в стиховете за деца. Малка част от лириката и сатирата му може да бъде публикувана, останалата е крита в тайници и споделяна с тесен кръг приятели. Въпреки това тези произведения се оказват документирани в донесенията и архивите на ДС. 
     В един от дните на Унгарското въстание, 9 ноември 1956 г., Йордан Русков написва "Зов за свобода" в порив на съпричастност с унгарците. Стихотворението е и призив към българите да ги последват ("призивно стихотворение", "стихотворение позив" го назовава авторът) и Йордан Русков не го крие при следствения разпит: "Следователят Йото Йотов Пашов: "В стихотворението вие сте писали “О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди! Макар и не в борбата пръв, последен не бъди!” Какво сте искали да кажете с това? За коя борба?” 
     Йордан Русков: "С това съм искал българинът да последва пътя на унгарците." 
     Йордан Русков решава да разпространи стихотворението си. Подписва го с псевдонима Румен Друмев и вечерта на написването го размножава в стотина екземпляра на циклостила в местоработата си в отдел "Култура" на Градския народен съвет. На следващия ден изпраща писма с листовката до тридесетина писатели. 
     26 агенти на ДС са ангажирани по случая "Румен Друмев". ДС се обръща към писатели комунисти като Андрей Гуляшки, Павел Матев, Христо Радевски, Камен Калчев, Иван Мартинов, Христо Пелитев за мнение за стихотворението и предположения за авторството. Заподозрени са 37 писатели - "вражески елементи", между които Васил Попов, Димитър Симидов, Димитър Спространов, Димитър Талев, Змей Горянин, Йордан Стратиев, Йосиф Петров, Константин Константинов, Любен Дилов, Любен Станев, Мирослав Минев, Николай Цонев, Павел Спасов, Пламен Цонев, Славчо Красински, Славчо Чернишев, Стоян Бакърджиев, Цветан Марангозов, Михаил Величков и Невена Стефанова - последните двама "антипартийно и антисъветски настроени". 
     Издирването на Държавна сигурност продължава две години. На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за “Зов за свобода” е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда – 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г. До 1989 Йордан Русков работи като библиотекар в училищна библиотека. 
     Йордан Русков е носител на наградата "Пловдив" за 1991 година. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Пловдив". През 2001 президентът Петър Стоянов му връчва орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и по случай неговата 75-годишнина. 
     През 2006 г. по случай 50-годишнината от Унгарското въстание с указ на президента на Унгария Ласло Щойом Йордан Русков е награден с най-високото унгарско отличие – Рицарски орден за храброст.



Брой: 44, 31 октомври 2013
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
Калций пюър D
 
ПРОСТАМАКС (PROSTAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД