23 октомври е Националният празник на Унгария. На този ден в София на специално тържество Държавният секретар на външните работи на страната г-н Жолт Немет откри паметна плоча на българския поет Йордан РУСКОВ и връчи Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Унгария на Лъчезар ТОШЕВ, който е наш колега, и Златен кръст за заслуги на доц. Пламен ДОЙНОВ. Така „народът скъп на Кошут и Петьофи“, както го е нарекъл поетът, направи изключителен приятелски жест към България. Някъде да сте прочели и ред за това? Или да ви го е показала камерата на поне една телевизия? Затова решихме в този брой да ви представим подробно едно събитие, което е много по-важно за достойното поставяне на България на картата на Европа и света от непрекъснатото показване на циганчета албиноси и родни наркотрафиканти...
Залата на Унгарското посолство бе тясна да побере всички посланици (дори папският нунций присъстваше!), интелектуалци, общественици... Само от странното правителство на Орешарски нямаше нито един представител, въпреки че беше Националният празник на Унгария и Държавният секретар на страната им беше дошъл специално за събитието.
Същия ден студентите окупираха най-голямата, 272-ра аудитория на Софийския университет, а после – и цялата сграда, с искането за оставка на това компрометирано и компроментиращо България правителство.
Вече приключвахме този брой, когато от Венецуела пристигна писмото на изтъкнатия интелектуалец г-н Иван ДРЕНИКОВ:
Многоуважаеми приятели от вестник „Лечител“,
Възползвам се от случая като редовен читател на чудесния вестник отдалеч – от 10 000 км, да поздравя от все сърце големия наш българин и изтъкнат демократ г-н Лъчезар Тошев за така заслуженото признание – награждаване с Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Унгария.
Иван Дреников, Каракас, Венецуела
27.10.2013 И БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!
Решение за присъждане на наградата:
Награждавам с Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Унгария господин Лъчезар Тошев, народен представител в предишния парламент на Република България, за последователното отстояване на демократичните права и ценности и многогодишната му парламентарна дейност.
Янош Адер
Президент на Унгария
Посланик Андраш Клейн:
Имам честта да Ви приветствам по повод настоящото събитие, на което парламентарният държавен секретар на Министерство на външните работи на Унгария Жолт Немет ще връчи наградите Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Унгария и Златен кръст за заслуги към Унгария на двама български дейци като признание за техните заслуги за опазването на демократичните ценности и поддържането на унгаро-българските културни връзки.
Приветствие на г-н Жолт Немет, Държавен секретар на външните работи на Унгария
Господин Президент! Уважаеми господин Тошев!
Уважаеми господин Дойнов! Драги родственици! Дами и господа!
Искрено се радвам, че днес имам възможността да връча високи унгарски държавни отличия на двама изявени български дейци като Лъчезар Тошев и Пламен Дойнов. За мен е чест, че това се случва на нашия национален празник, на който заедно с господин президента открихме паметната плоча на българския поет Йордан Русков. Те заслужават благодарност и признание за това, че всеки по своя начин, със своите изразни средства и в различни времена, са допринесли за запознаването на обществеността извън пределите на Унгария с идеите и делото на Унгарската революция и борбата за свобода от 1956-а. Уважаеми господин Тошев! Уважаеми господин Дойнов! Желая Ви добро здраве в по-нататъшната Ви дейност в това, което ни обединява.
Лъчезар Тошев: Благодаря за високата чест!
Когато научих за решението на Президента на Унгария, да бъда награден с Кавалерския кръст на най-високия унгарски орден, бях много изненадан и дълбоко трогнат!
Бях изненадан, защото досега в моята вече 25-годишна политическа дейност съм получавал предимно атаки и оплювания. Смятах, че това у нас просто е така и го бях приел. Затова бях дълбоко трогнат, когато получих признание за дейността си от унгарския народ – един народ, който през 1956 г. постави своята мечта за свобода над страха от съветските танкове. Тази мечта беше по-силна от репресивния апарат на комунистическите режими. Заради страха от нея, у нас през 1956 г. комунистите отново отвориха концентрационните лагери, в които изпратиха потенциалните противници на режима. Но мечтата за свобода разцъфтя и даде своя плод – през 1968 г. в Прага, после в Гданск, през 1989 г. в Берлин...
Тази мечта за свобода стана наша обща мечта и тя беше тази, която изпрати комунизма в историята.
Това не е първото признание, което получавам от Унгария. Тя е единствената страна, в която е издигнат паметник на една моя успешна инициатива. На днешния ден точно преди пет години (2008 г.) в Будапеща – Чьомьор, беше открит мемориалът “Gloria Victis!”, посветен на приетата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция за международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими и в памет на 100 милиона жертви на комунизма в света. Аз бях поканен да говоря при откриването на този мемориал, тъй като бях инициатор на тази резолюция през 2003 г. Тя беше приета от ПАСЕ през 2006 г. Тогава не бях вече депутат, но като почетен член на ПАСЕ присъствах в пленарната зала. В изключително острите дебати тогава взеха участие много депутати, включително трима от България. Нито един от тях обаче не реши да отдели няколко секунди време в своето изказване, за да каже две думи за инициатора на предложението. Никой, освен един унгарски депутат, който взе думата в началото на дебатите от името на групата на Европейската Народна Партия. Тогава той каза: “Поздравявам искрено докладчика г-н Гьоран Линдблад, но също и инициатора на този проект – нашия бивш, но да се надяваме и бъдещ колега Лъчезар Тошев!”
Този унгарски депутат е настоящият Държавен секретар на Унгария по външните работи г-н Жолт Немет! Ето защо съм щастлив, че точно от ръцете на моя някогашен съратник, а и приятел, днес приемам с достойнство това високо отличие! С него се борихме заедно в един исторически период на обединение на Европа в общност без разделителни линии, за свобода и демокрация, дори отвъд нейните граници! Вярвам, че нашата обща мечта за свобода ще ни обединява и занапред! Благодаря сърдечно за тази висока чест!