в-к Лечител
в-к Лечител
 

"Немзети дол" - Не искаме да бъдем повече роби!

Брой: 44, 31 октомври 2013 - ГРИПЪТ

     Представяне на Лъчезар Тошев от посланик Андраш Клейн 
     Лъчезар Тошев, народен представител в няколко български парламента и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, демократ, участник в демократичните промени, е роден на 10 октомври 1962 г. в Свищов. Завършва специалност „Молекулярна биология“ в Софийския университет. Работи в институтите по молекулярна биология и по клетъчна биология и морфология към БАН.
От 1989 г. е член на „Екогласност“ и СДС. Народен представител от СДС в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Председател на Парламентарната комисия по околната среда и водите в 38-ото Народно събрание (1997–2001). Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 39-ото Народно събрание (2001–2005). Член на Парламентарната комисия по външна политика в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание.
От 1992 до 2005 г. е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), като от 1998 до 2000 г. е неин вицепрезидент. В периода 1992–1997 г. е член на фракцията на Европейските демократи и вицепрезидент на групата в продължение на три години. От 1997 до 2001 г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ. След превръщането на СДС в партия през 1997 г. и ориентацията към Европейската Народна Партия, напуска групата и от 25 юни 1997 до 3 октомври 2005 г. е член на Групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи в ПАСЕ. През 2006 г. е награден с медал „За заслуги“ на ПАСЕ и статут на почетно асоцииран към Асамблеята. 
     От 28 септември 2009 г. до 29 септември 2013 г. отново е член на ПАСЕ, Заместник-председател на българската делегация в Асамблеята и Вицепрезидент на групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи. От 30 септември 2013 г. е възобновено почетното му асоцииране към ПАСЕ. 
     В своята дейност като член на ПАСЕ той участва в подготовката на решения и предложения по редица политически въпроси, въпроси, засягащи правата на човека, защитата на природата и човешкото здраве, както и положението на традиционните малцинства в Европа. На 22 май 2003 г. той е докладчик по предложението за резолюция на Комисията относно живеещите в съседните на Унгария страни унгарски малцинства, по което изразява становище, като взима под внимание гледните точки на засегнатите страни и историческия контекст на въпроса.
По инициатива на Лъчезар Тошев на 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема резолюция за необходимостта от международно осъждане на извършените от тоталитарните режими престъпления. На 19 ноември 2009 г. по негова инициатива българският парламент гласува да подкрепи резолюцията и обяви 23 август, деня, в който е сключен нацистко-съветският пакт, за Ден за възпоменание на жертвите на тоталитарните и комунистически режими.

     Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в Замъка Буда – 23 октомври 2008 г. 

     Здравей, Унгария! 
     Здравейте, унгарски приятели! 
     Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас! 
     Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз. 
     Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни! 
     Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят! Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора! 
     По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците! Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща. 
     Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба! 
     В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура! След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери! Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща! Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух! Защото той беше много по-силен от тях! 
     Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления. 
     Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие! 
     Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления! 
     Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения. 
     Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото. И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия! 
     Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност! На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост! 
     Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция! 
     Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!

Слава на жертвите!
GLORIA VICTIS!



Брой: 44, 31 октомври 2013
 
 
Продукти
 
Хидроактивен дневен крем с UV-филтър
 
РЕЛАКСОР
 
ФЕМИГЛАНДИН GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД