Интензивните изследвания върху свободните радикали показват, че това са атоми, групи от атоми или молекули, които имат поне един свободен електрон във външния си електронен слой. Повечето от тях всъщност се оказват различни форми на кислорода, между които със своята изключителна активност се откроява т.нар. супероксид – кислородна молекула, съдържаща един „излишен” електрон. Поради особено нестабилната електронна структура на свободните радикали, те се отличават с неистов стремеж за придобиване на допълнителен електрон, с което да стабилизират своята електронна структура. В резултат по най-безцеремонен начин те посягат на електроните на всяка молекула, оказала се в близост до тях. В човешкия организъм
свободните радикали атакуват редица жизненоважни протеини и липиди, както и носителите на наследствената информация –
молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Тяхна жертва стават и митохондриите – клетъчните енергоцентрали, които генерират около 95% от нужната на организма енергия.
Част от тези агресивни частици се раждат в човешкия организъм – в хода на множеството метаболитни процеси, а други попадат или се образуват в него под действието на редица външни фактори – радиоактивно, ултравиолетово или друго електромагнитно лъчене, преяждане, прекомерна консумация на алкохол, тютюнопушене, предозиране на лекарства, замърсена екологична среда, стрес и пр. Всяка изпушена цигара вкарва в белия дроб десет хиляди милиарда свободни радикали – 1400 пъти повече от жителите на планетата! Безспорен факт е, че пушачите се състаряват много по-бързо и значително по-често боледуват. Състоянието, при което свободните радикали вземат връх в човешкия организъм, преодолявайки неговите защитни сили, получи названието оксидативен стрес. В наши дни с абсолютна категоричност е известно, че свободните радикали са основните причинители на широк кръг патологии – сърдечно-съдови, онкологични и дегенеративни.
Понятно е, че в последвалите години основните усилия на учените се насочват към търсене на ефективни средства са подпомагане на организма в борбата му с коварните частици, посагящи безмилостно на здравето и живота на човека. Стана известно, че
човешкият организъм разполага със защитна система, в която оперират редица вещества с антиоксидантно действие
В първия защитен вал участват ендогенните антиоксиданти – ензимите супероксиддисмутаза, глутатионпероксидаза и каталаза, трипептидът глутатион и коензимът Q10. Във втория защитен вал действат витамините с антиоксидантни свойства А, С и Е, които не се синтезират от организма и следва да се внасят с приеманата храна. Множество наблюдения показват, че в борбата със свободните радикали с успех могат да се включат и редица вещества с антиоксидантно действие, съдържащи се в плодовете и зеленчуците. В резултат на многобройни изследвания бяха открити такива, които са истинска съкровищница на антиоксиданти, поради което тяхното присъствие на трапезата е просто задължително. Един от тези чудодейни плодове е нарът.
Допреди около две десетилетия
този екзотичен плод беше голяма рядкост у нас
и неговите отлични органолептични и целебни свойства бяха познати и използвани от малцина. Интересът към нара нараства многократно след публикуването на множество изследвания, доказващи наличието в него на редица ценни нутриенти и мощни антиоксиданти. За кратко време са публикувани няколкостотин изследвания върху състава и физиологичното действие на този уникален плод. Справедливостта изисква да кажем, че познанството на човека с нара датира най-малко от седем хилядолетия. Счита се, че, заедно с лозата и смокинята, нарът е едно от първите растения, култивирано от човека. Приема се, че прародина на нара са земите на Персия, днешен Иран. Първите писмени сведения за него се съдържат в клинописни текстове от шумерската епоха. Шумерите са народ, обгърнат с безброй загадки, свързани с неговата поява и внезапно изгубване в дълбините на вековете. В древния Рим, поради високата му цена, нарът бил достъпен единствено на патрициите. Неговите лечебни свойства били познати и се препоръчвали от знаменитите целители на древността Хипократ, Авицена и т.н. През XVI век испанските конкистадори пренасят нара в земите на Новия свят.
Нарът (Punica granatum) представлява храст или малко дърво, което принадлежи към семейство Блатиеви (Lythraceae), включващо 31 рода и над 620 представители. Цъфти с едри, красиви, оранжево-червени цветове. Плододава през късната есен. Плодовете са едри, кръгли (10-15 см в диаметър), жълто-червени или чисто червени, изпълнени със стотици сочни, червени, сладко-кисели зърна, всяко от които съдържа по едно семенце. Вътрешната част на плода е разделена на „секции”, които са отделени с тънка, бяла ципа.
Месестата част на зърната на нара съдържа
до 20% въглехидрати (главно глюкоза и фруктоза), 0,7% протеини, 0,6% липиди, 1,8% органични киселини, 0,9% фибри, голям брой витамини (бета-каротин, А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В9, С, Е, К) и минерали (литий, натрий, калий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, манган, силиций, фосфор, сяра, селен, флуор, хром, йод), органични киселини (лимонена, ябълчна, винена, оксалова, янтарна, борна), флавоноиди, елаготанини, катехини, производни на кумарина и пр. Относително високо е съдържанието на витамин В6 – 0,5 мг/100 г (25% от дневната потребност), витамин К – 16,4 мкг (13,7%) и витамин В5 – 0,54 мг (10,8%). Между минералите с високо съдържание са кобалтът – 2,1 мкг/100 г (21% от дневната потребност), силицият – 5 мг/100 г (16,7%) и медта – 158 мкг/100 г (15,8%). Флавоноидите са мощни антиоксиданти, които проявяват антивирусно, антибактериално, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Доказана е и способността им да инхибират (противодействат на) окислението на „лошия” (LDL) холестерол.
Елаготанините са дъбилни вещества – полифеноли, представляващи естери на елаговата киселина с танините. Нарът е абсолютен шампион сред плодовете по съдържание на елаготанини. Основният елаготанин в зърната на нара е пуникалагинът. В тънките черва последният се разпада и освободената елагова киселина се метаболизира от бактериите на чревната микрофлора, които я превръщат в букет от субстанции с висока биологична активност – уролитини А, В, С и D. Съгласно изследвания на швейцарски учени уролитин А стимулира митофагията – отстраняването на увредените митохондрии в клетките, и стимулира деленето и размножаването на здравите такива. Митохондриите са важни клетъчни органели, в които става синтеза на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ) – уникалния акумулатор на енергия в човешкия организъм. Според швейцарските изследователи уролитин А способства за значително повишаване на енергетичния капацитет на организма и за неговото подмладяване. Една от извечните мечти на човека е да възвърне младостта си или поне да забави неумолимия бяг на годините. Дали уролитин А е мечтаният еликсир на младостта ще покажат бъдещите изследвания на това удивително вещество.
Пуникалагинът е най-мощният антиоксидант сред плодовете,
който не се среща никъде другаде освен в нара. Благодарение на него, както и на редицата други антиоксиданти, показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на даден продукт, при нара възлиза на невероятните 4479 µmol TE/100 g. Според диетолозите за ефикасно противодействие на оксидативния стрес в ежедневното меню трябва да присъстват храни, осигуряващи от 3000 до 5000 единици ORAC. Очевидно само шепичка зрънца на нар са достатъчни, за да се покрие тази потребност.
Благотворните въздействия на пуникалагина далеч не свършват с ролята му на прекурсор на уролитин А. Установено е, че той действа имуностимулиращо, антивирусно, способства за регулиране на нивото на холестерола и възпрепятства неговото окисление, противодейства на възпалителните процеси в мозъка, а следователно и на развитието на болестта на Алцхаймер и т.н. Откритията, свързани с уролитин А, за сетен път доказват изключителната роля на чревната микрофлора за безотказното протичане на жизнените процеси в човешкия организъм.
Предвид невероятния брой уникални вещества с безброй благотворни въздействия нарът заслужено е считан за суперплод.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ