Едва ли има някой, който още не е чул, че бактериите стават устойчиви към антибиотиците – сега такива устойчиви към лекарствата микроби са се превърнали в истински проблем за медицината. Бактерията, устойчива към антибиотици, расте и се размножава така, както ако въобще нямаше антибиотик – тя или го разлага, или бързо го отстранява от клетката, едва попаднал в нея, или се избавя от него по някакъв друг начин. Но преди да стане устойчива, бактерията първо става търпима (или толерантна) по отношение на лекарството.
Толерантността се различава от устойчивостта: толерантната бактерия не се размножава, но и не загива; тя сякаш заспива, пребивавайки в неактивно състояние и очаквайки кога антибиотикът ще изчезне от околната среда. Със самия антибиотик тя не може да направи нищо, и, общо взето, такава толерантно-спяща бактерия може в края на краищата да загине, ако продължава да бъде атакувана от лекарството в токсични за нея дози и ако в нея не възникне прословутата устойчивост.
Това толерантно състояние има една неприятна особеност: в него бактерията по-бързо придобива истинска устойчивост към други антибиотици (не към този, който я е накарал да заспи). Сътрудници на Еврейския университет в Йерусалим първо показали това в експерименти със самите бактерии, а после и в изследвания на пациенти с инфекции. Двама болни с метицилин-резистентен златист стафилокок (един от най-известните микроби, устойчиви към няколко антибиотика едновременно) били лекувани с антибиотика ванкомицин и няколко дни по-късно бактерията изпаднала в толерантно състояние.
...
Валери ИВАНОВ
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
