Белият трън е едногодишно (като култивирано) или двугодишно (в природата) растение, достигащо до 1,5-2 м височина. Листата му завършват с жълто-бели остри бодли. Белият трън цъфти от май до август. Цветовете са тръбести, пурпурночервени, събрани в кошничка с диаметър около 4 см. Плодовете (семената), които са тъмнокафяви и снабдени с хвърчилки (парашутчета), узряват през август-септември. Белият трън получава името си от млечнобялата течност, която изтича от листата при тяхното разкъсване. Според друга легенда лечебните си свойства растението придобило, когато капка от млякото на Дева Мария паднала върху неговите листа, които оттогава започнали да отделят този млечнобял сок. Т.е. и в тази легенда названието на тази уникална билка се свързва с Пресветата Дева.
Лечебните и профилактични свойства
на белия трън са известни и се ползват от човека от дълбока древност. Първите описания на целебните му свойства се съдържат в трудовете на древногръцкия философ и естествоизпитател Теофраст, публикувани през IV пр.н.е. Сведения за полезното действие на това растение се споменават и в работите на древногръцкия лекар Диоскорид, както и на древноримския философ и целител Гален. През XVI век семената на белият трън получават признание като ефикасно средство за лечение на черния дроб и жлъчката, в резултат на което започва масовото им използване в медицинската практика.
За прародина на белия трън се приемат земите на Средиземноморието. В наши дни той е разпространен в редица страни на Европа, Азия, Африка и Америка. У нас също се среща до 1000 м надморска височина. Расте покрай пътищата, край оградите и на бунищата, главно в Южна България.
Семената на белия трън съдържат широка палитра от биологично активни вещества –
флаволигнани, тлъсто масло, флавоноиди (кверцетин, катехини, кемферол, таксифолин, дехидрокемпферол), етерични масла (0,1%), органични киселини, стероли, смоли, амини, въглехидрати, сапонини, мастноразтворими витамини (А, D, E, F), минерали (калий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, хром, манган, селен, йод) и др. Уникална съставка в семената на белия трън са дванадесетте флаволигнани. Наред с тлъстото масло те са основните биологично активни вещества в тях. Тяхното съдържание в семената варира от 1,5 до 4%. Идентифицирани са следните флаволигнани – силибин, изосилибин, 2,3-дехидросилибин, силандрин, силикристин, изосиликристин, силидианин, силимонин, 2,3-дехидросиликристин, силигермин. Доминиращи са флаволигнаните силибин, силикристин и силидианин, сумата от които е известна под наименованието силимарин. След изолирането на първия и най-важен представител на флаволигнаните – силибина, са били необходими цели 20 години за установяване на строежа на неговата формула. Основен принос за това имат германски учени, които използват редица най-съвременни аналитични методи – ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), мас-спектрометрия, UV- и IR-спектроскопия, съчетани с класически химични методи. Многобройни изследвания доказват, че силимаринът подпомага синтеза на структурни протеини в хепатоцитите – чернодробните клетки, т.е. той е мощен хепатопротектор. Наред с това силимаринът подпомага чернодробните клетки да се възстановят от увреждания, предизвикани от различни токсини, както и за облекчаване на възпаленията в черния дроб и в целия организъм.
През последните години се натрупаха още доказателства за полезното действие на този уникален комплекс от флаволигнани. Бидейки мощен антиоксидант, той забавя стареенето на мозъка, инактивирайки действието на ензима ксантин оксигеназа, който генерира свободни радикали. Доказано е и неговото благотворно действие при костни заболявания, както и за понижаване на нивото на кръвната захар при диабет.
Съдържащите се в семената на белия трън флавоноиди оказват множество благотворни въздействия – антиоксидантно, противовъзпалително, антивирусно, антиспазмолитично, невропротекторно, противоязвено, антидиарийно, антиканцерогенно и т.н. Доказана е и способността им да подпомагат когнитивните функции на мозъка (памет, обучение, внимание, реч и пр.), както и да съдействат за понижение на риска от развитие на остеопороза.
Между въглехидратите преобладават монозахаридите арабиноза, рамноза, ксилоза и глюкоза. Семената на белия трън са
ценен източник на важния за човешкия организъм микроелемент селен,
чието съдържание е 22,9 мкг/100 г (41,6% от дневната потребност). През последните години беше натрупана обширна информация за множеството благотворни въздействия на селена в човешкия организъм. Установено беше, че той е важна съставна част в глутатионпероксидазите – набор от родствени ензими, които вземат активно участие в антиоксидантната защита на организма и в метаболизма на съдържащите йод хормони на щитовидната жлеза – тетрайодтиронин (Т4) и трийодтиронин (Т3), изпълняващи важни регулаторни функции в обмяната на веществата. В частност, те вземат активно участие в управлението на усвояването на основните нутриенти – въглехидратите, протеините и липидите, в дейността на стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата и половата система, психичното състояние и т.н. Селенът участва в работата на имунната и детоксикиращата система на организма, благоприятно влияе на фертилността на мъжете и способства за понижение на риска от помятане при жените.
Дефицитът на селен в организма води до сериозен срив на имунната система – клетките стават беззащитни и безпомощни пред вирусите, които безпрепятствено ги атакуват и превземат. Множество изследвания по категоричен начин доказват, че селенът съдейства за активиране на белите кръвни телца и макрофагите, както и образуването на антитела, оказвайки мощно антивирусно действие. Селенът е едно от важните средства, които горещо се препоръчват от специалистите за повишаване на капацитета на имунната защита срещу коронавируса.
Любопитен факт е, че при ниски нива на селен в организма йодът не се усвоява, което води до йоден дефицит с всички негативни последствия. Неотдавна финландски учени установиха, че в организма на болните от рак съдържанието на селен е много по-ниско от това в здравите хора. Очевидно селенът играе важна роля за превенцията от развитие на ракови заболявания
Около един милиард хора страдат от недостиг на селен, а в ежедневния рацион на по-голямата част от населението на земята присъствието на този безценен микроелемент е по-ниско от препоръчваната норма – 55 мкг. Дефицитът на селен води до развитието на болестта на Кашин-Бек (остеоартроза с множествени деформации на ставите, гръбначния стълб и крайниците), болестта на Кешан (ендемична миокардиопатия) и т.н.
Тинктурата
от семената на белия трън оказват силно холеретично (жлъчкотворно) и холагогно (жлъчкогонно) действие. Тя е изключително полезна при заболяване на жлъчката и жлъчните пътища. Съобщава се и за добри резултати при използване на семената на белия трън при захарен диабет, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт и разширени вени. Многобройни ползи на черния дроб и жлъчката оказва и маслото (студенопресованото) от семената на белия трън. Особено полезна е и запарката от семената на белия трън, която се получава чрез заливане на една супена лъжица счукани семена на билката с 500 мл вряща вода. След един час получената инфузия се прецежда и се пие по 100 мл три пъти на ден преди ядене.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
