в-к Лечител
в-к Лечител
 

Форум за бъдещето

Брой: 51, 19 декември 2013 - Честито Рождество Христово!
     Лъчезар ТОШЕВ 

     България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия. 
     Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация "Бертелсман", включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение?
 

     Диагноза на развитието на обществото 

     След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение. То можеше да се постигне чрез всеобщо осъждане на извършените престъпления: убийства, лагери, репресии, икономически престъпления като обсебване и износ на капитали и “раздаване на куфарчета” на “назначени” за нови милионери. Тази липса на национално помирение задълбочи пропастта в обществото и постави в криза основните елементи, върху които се гради една нация. Общата ни история в момента има различен прочит. С изключение на фигури от старата история и Възраждането няма общ пантеон от герои. По повод дебатите за паметника на руския цар в София се намериха гласове, които се обявиха дори против основателя на българската държава през VII век – хан Аспарух. Свидетели сме и на поляризация на вижданията за геополитическата ориентация на България. Тезата, формулирана от премиера Филип Димитров през 1992 г. – за превръщането на България в “нормална западна държава” като национална цел, намери изражение в устойчива политика, довела до присъединяването на България към Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. За България тези организации не са вече външни, защото ние сме част от тях и споделяме общо бъдеще в Обединена Европа. 
     За съжаление, тази мечта не се оказа обща! В нашето общество има хора, които мечтаят за връщането ни в руската геополитическа орбита, говорят за Евразийска общност, склонни са да обслужват интересите на Русия, в т.ч. да играят ролята на руски “троянски кон” в Европа и в НАТО и пр. Те не приемат новата геополитическа ориентация на България, както пък всички други не приемат тяхното желание за връщане към минали модели и зависимости. Особено остър проблем има с упражняването на властта и т.нар. обществен договор, правещ възможно функционирането на нашето общество. Свидетели сме на упражняване на властта, получена чрез демократични механизми, в личен или корпоративен интерес, както и липса на санкции в случаите на драстично нарушаване на обществения договор, корупция и неефективна съдебна система, медии, зависими от корпоративни интереси. Дефиницията на Съвета на Европа за демократично гражданство беше дадена през 1999 г. Тя гласи: 

     Гражданин е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето и контрола на хората, които упражняват властта, е под надзора на всички други граждани. Демократичното гражданство е това, което създава такива личности. 

     За да се създаде такъв манталитет, е нужно образование в демократично гражданство, което не е приоритет на нито едно от правителствата досега. Още в доклада за състоянието на младежта за 2008 г., внесен в Народното събрание, се алармира за загубата на морални ценности от съществена част от младежите в България. Маргинализацията и обществената апатия, толерантност към нетолерантността са само част от проблемите, пред които е изправено обществото. Ако нещата продължат да се развиват, както досега, прогнозата за бъдещето ни, за съжаление, е песимистична! За да можем да продължим напред в тази ситуация, е необходимо да проведем общонационален дебат по ситуацията и проблемите, пред които сме изправени. В момента, за съжаление, няма изграден механизъм за провеждане на такъв национален диалог. Бъдещето на нашето общество е една тема, която би следвало да интересува всички. 

     ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО 

     Такъв национален диалог би могъл да се извърши от един Форум за бъдещето, в който да участват всички обществени фактори, институции, местната власт, профсъюзи и работодатели, неправителствени организации, екологични движения, вероизповедания, академични и научни среди и пр. Добре би било такъв Форум да стане постоянно действащ орган за обществен диалог. В много страни вече има такива форуми! Предложения за създаване на такъв форум са били правени и в България, на национално ниво – в 40-ото и в 41-вото Народно събрание, а през 2012 г. – и пред Президента Росен Плевнелиев, но те не са срещнали подкрепа. Създаването на такъв Форум за бъдещето все още остава липсващо звено в нашата обществена конструкция. 

     Опитът на другите страни 

     Редица страни по света отдавна са създали свои комисии по бъдещето, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия, вкл. в областта на законодателство, с оглед ефекта им върху бъдещите поколения. Като основа за създаване на такива комисии може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-а сесия от 12 ноември 1997 г. В декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г., приета в Будапеща, правата на бъдещите поколения се разглеждат също като важно предизвикателство за следващото хилядолетие. 
     Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури, в т.ч. научни структури, създадени със закон. Така например в парламента на Канада има Комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел – Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция – Комисия по проучванията към парламента. В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите – независим орган, назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от Съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие. В САЩ такава комисия съществува от 1999 г. към Президента на САЩ. 
     България няма нито такъв форум, нито такава дългосрочна политика, нито обществено съгласие по въпроса! 

     Теми на диалога 

     Темите, които един подобен Форум за бъдещето би могъл да разглежда с цел постигане на необходимия (поне по основни въпроси) национален консенсус, който да се реализира чрез политика от законодателите и от представителите на изпълнителната власт, могат да бъдат например: 
     Състоянието на нацията (постигането на национално помирение на основата на осъждане на извършените престъпления, общ прочит на историята и общ пантеон от герои, общ проект за бъдещото развитие), качеството и стилът на живот, кризата в здравеопазването, демографската криза, ценностите, върху които се изгражда обществото. 
     Това са най-належащите теми за национален диалог в настоящия момент. 
     Част от тази тема е и образованието и възпитанието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (съгл. Декларация и програма на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г. за обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на тогавашния български посланик в Съвета на Европа Светлозар Раев). 
     Развитието на Европейския съюз и участието на България в него, връзките с българските общности в чужбина и защитата на правата им в международните институции. Проблемите на местното и регионално развитие, социални проблеми, развитието на технологиите, дългосрочното икономическо развитие също трябва да са предмет на национален диалог. Ефектите от промените в климата и защитата на водните ресурси и горите (предвид прогнозата за настъпващо засушаване, което ще засегне и България), устойчивото използване на природните ресурси. Изчерпването на изкопаемите горива (газ, петрол, уран, а след известно време и на въглищата) изискват нова енергийна политика, по която също трябва да има съгласие в обществото и увереност в правилността на следваната дългосрочна политика. 
     Всички тези теми са от жизнен интерес за българското общество! 

     Взаимодействие на обществените фактори 

     Другата важна функция на такъв Форум би била той да дава възможност за обсъждане на такива въпроси на политическо ниво – в диалог между парламентаристите и правителството, както и институция за диалог на политиците с научните и академични среди, частния сектор, неправителствените организации, образователната система, вероизповеданията, медиите и граждани. Интердисциплинарният характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с парламентарни комисии и други институции и организации, занимаващи се със съответната тема. Обсъждането на развитието на нашето общество в дългосрочен план заслужава внимание от страна на всички фактори, свързани с вземането на решенията на държавно и местно ниво. 

     Кой? Кой? Кой? 

     В настоящия момент България се намира в остра криза на модела на представителната демокрация. Важно е кой ще има политическата легитимност да организира такъв диалог. Правителството и парламентът са загубили възможността си да играят тази роля, тъй като нямат обществена легитимност в очите на преобладаващата част от обществото. Остава само една институция, която може да изиграе такава роля, и това е Президентът на Републиката! Една от функциите му според Конституцията е да играе роля на инициатор и организатор на обществените дебати по важни въпроси на развитието, които надхвърлят значително хоризонта на следващите избори. Диалогът в обществото по общозначими проблеми повишава социалната сплотеност и засилва възможностите на нацията за общи действия в дългосрочен план. 

     Форум за бъдещето към президентската институция, където да се провежда общественият диалог и да се срещат гледните точки на държавните институции, местните власти, академичната и научната общност, неправителствения сектор и всички, които имат интерес за участие в националните дебати по дадена тема, може да изиграе роля за ново сплотяване на нашето разпадащо се общество и нация. 

     Това може да стане, като се поднови прекъснатият диалог в българското общество, което е единственият начин за възстановяване на изгубеното чувство за общност на българските граждани. 
     Съветите, създадени към Президента, макар в известна степен да са полезни, не могат да изиграят ролята на Форум за бъдещето. Тези президентски съвети днес не могат да решат проблема. То е все едно да се опитваме да гасим горски пожар с чаши вода. Не че е лошо, но е крайно недостатъчно и няма как да реши проблемите! Диалогът по най-важните за нацията въпроси трябва да включва всички обществени фактори, а не само пряко заинтересуваните! 

     А ролята на Обединена Европа? 

     Ако Президентът не прояви разбиране за важността на възстановяването на националния диалог по най-важните въпроси, чрез организиране на Форум за бъдещето, последната надежда е такъв Форум да се организира на европейско ниво със съответните национални клонове. 
     Историята показва, че когато нещата не вървят, едно “подръчкване” от Европа би било много полезно. С тази цел, след като бяха изчерпани другите възможности, на 22 януари 2013 г., заедно с 21 други депутати от различни европейски страни, внесох в ПАСЕ проект за препоръка за създаване на Европейски форум за бъдещето, който да се свърже и със съответните национални форуми (Документ 13105/2013). По това предложение Асамблеята започна работа – с решение на Бюрото на ПАСЕ от 24 юни 2013 г. Би било от интерес за страните членки на Съвета на Европа (които са 47) да се организира такъв Форум за бъдещето, където да бъдат дискутирани въпроси от общ интерес за европейските граждани като демокрация, европейската идентичност и ценности, ролята на Обединена Европа в света, икономика, външни отношения, защита на човешките права, промените в климата, използването на ресурсите и т.н. Този форум може да стане генератор на нови идеи с широка подкрепа и свеж устрем за нови политики не само за Европа, но и за света. Надяваме се, че в края на този процес Съветът на Европа ще призове своите страни членки да подкрепят учредяването на такъв Европейски форум за бъдещето. 

     Към хоризонта на следващите поколения 

     Настоящото предложение цели поставянето на начало в България на диалог, посветен на бъдещето – диалог отвъд хоризонта на следващите избори, а по-скоро насочен към хоризонта на следващите поколения.


Брой: 51, 19 декември 2013
 
 
Продукти
 
Простата 1
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
МЕЙТАКЕ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД