в-к Лечител
в-к Лечител
 

Измамата „Южен поток“

Брой: 51, 19 декември 2013 - Честито Рождество Христово!

     Доц. д-р Иван ИВАНОВ

     На 31.10.2013 г. двама работника направиха символична „първа заварка” на строителството на газопровода „Южен поток” в България. Това се случи край с. Расово, Монтанско, където е предвидено да се построи една от трите компресорни станции на българска територия. Гледката беше по-скоро сюрреалистична, защото сред полето нямаше нито газопровод, нито компресорна станция – просто бяха поставени две празни тръби, за да се създаде впечатление, че строителството вече започва. 
     По този повод министър-председателят Орешарски и председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер вдигнаха наздравица. Без да е определен изпълнител на проекта, без да е подписан договор и най-важното – без българските управници да защитят българския интерес като страна член на Европейския съюз. 
     Още в 2007 г., когато Георги Първанов и Путин се договориха за реализиране на Големия шлем – петролопровода „Бургас – Александруполис”, АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”, беше очевидно, че тези проекти са по-скоро политически, а не икономически, че са 

     от полза за геополитическите интереси на Русия, но не са от полза за България 
     Най-напред това стана ясно за изключително опасния проект за нефтопровод през девствените гори на Странджа, защитени от „Натура 2000”. Съвсем логично през март т.г. Народното събрание денонсира споразумението за изграждане на тръбата „Бургас – Александруполис”. Впрочем срещу този проект се изказаха категорично жителите на Бургас, Созопол и Поморие, които участваха в местни референдуми. Прекратяването на проекта беше приветствано от туристическия бизнес по Южното Черноморие, който щеше да бъде под постоянна угроза от петролен разлив в Бургаския залив при разтоварването на танкерите, пренасящи нефт. 
     Втората „перла” на Големия шлем – проектът АЕЦ „Белене”, беше прекратен, след като се оказа, че е икономически ненужен, финансово изключително скъп и екологично опасен. „Големият гьол” край Белене, в който се оказаха погребани 1,8 млрд. лв. на бедните български граждани, е свидетелство, което ще напомня на поколенията докъде води неграмотността, корумпираността и лакейщината на някои продажни български политици. 
     Третият „бисер” на Големия шлем – проектът за газопровод „Южен поток”, още от началото беше заченат в грях. Подписаното междуправителствено споразумение на 18.01.2008 г. между България и Руската федерация беше 

     в нарушение на европейските правила и в ущърб на българските интереси 
     При обсъждането на ратификацията му в Народното събрание на 25.07.2008 г. от името на българската десница заявих, че проектът е неизгоден за България, защото „първо, няма да бъде позволено на конкурентни фирми да имат достъп до газопровода, а оттам и да се намали цената на природния газ. На второ място, за да постигне висока печалба, „Газпром” ще наложи ниски транзитни такси, което е против българските интереси”. Тогава Румен Овчаров и Петър Димитров подигравателно ми се смееха от залата. 

     Но ето, че на 4.12.2013 г., близо 6 години след подписването на споразумението за „Южен поток”, Европейската комисия се произнесе, че всички двустранни споразумения за изграждането на газопровода, сключени между Русия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат изцяло предоговорени. Комисията предупреждава тези страни, сред които е и България, че имат задължения според европейските договори и трябва да поискат от Русия предоговаряне. Ако не го сторят, ЕК има начините и средствата да ги задължи да го направят. 

     Откъде произтича тази остра и категорична позиция на Европейската комисия? Отговорът е прост: от текстовете на подписаното споразумение. Съгласно чл. 9 „руският учредител осигурява пълно използване на целия капацитет на газопровода”. Това означава, че чрез „Южен поток“ се запазва монополното положение на „Газпром“ като единствен външен доставчик на природен газ за страната ни, без право друг доставчик да използва част от капацитета за диверсификация на доставките. Това заплашва енергийната сигурност на страната при спиране на доставките на природен газ за България, което може да настъпи по причини от международен, двустранен или вътрешен за Руската федерация проблем. Това би довело до сериозни загуби за българския бизнес, използващ природния газ като енергиен източник. Прекъснатите доставки на газ от 06.01. до 21.01.2009 г. предизвикаха стопански загуби за 500 млн. лв., които по никакъв начин не бяха компенсирани. Спирането на централното топлоподаване, което също работи на природен газ, създаде сериозни проблеми на домакинствата в големите градове. 
     Ето защо трябва да се осигури недискриминационен достъп до тръбата на други доставчици на природен газ. Заявлението на руската страна, че се е съгласила да дава достъп до газопровода на трета страна „при поискване“, няма правна сила, тъй като не е последвано от промяна на междуправителственото споразумение. Освен това към настоящия момент заявлението на руската страна е нереализуемо, тъй като съгласно Окончателното инвестиционно решение газопроводът има една-единствена входна точка в района на „Галата“, южно от Варна (местността „Паша дере“), и по такъв начин е невъзможно включване на доставчик от южния газов коридор (от Гърция и Турция) или от терминал на втечнен газ на брега на Егейско море. 
     Съгласно Споразумението ОАО „Газпром“, освен че е собственик на транспортирания природен газ, е и съсобственик на газопровода, което противоречи на Третия енергиен пакет, изискващ тези дейности да бъдат напълно разделени. За да отговорим на европейските правила, този текст трябва също да бъде променен. 
     В междуправителственото споразумение отсъства текст относно принципите, по които ще се определи цената на доставяния природен газ. Това означава, че се запазва моделът на ценообразуване на „Газпром“, който обвързва цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати за 9-месечен предшестващ период. Този модел е в ущърб на България и не отговаря на европейския модел на ценообразуване, който използва пазарен подход – цената се определя въз основа на европейските пазари в Баумгартен – Австрия, Бриндизи – Италия, и др. В рамките на 2 тримесечия в 2011 и 2012 г. цената на пазарите е била от 22 до 25 евро/MWh, а доставната цена на природен газ в България по дългосрочен договор с „Газпром“ – от 38 до 43 евро/MWh. Тази разлика ще нараства в следващите години с предстоящите доставки на евтин втечнен шистов газ от САЩ на европейските пазари. 

     В споразумението липсва договореност за модела, по който ще се определят таксите за пренос 
     Досега „Газпром“ неизменно се възползваше от клаузата за търговска тайна и договаряше различни такси за пренос в зависимост от икономическите и политически интереси на руската държава. Като цяло стремежът на компанията е винаги да поддържа ниски такси, защото това намалява собствените й разходи и повишава конкурентоспособността на пренасяния на големи разстояния природен газ. Тази политика на „Газпром“ противоречи на европейското законодателство, което България е длъжна да спазва и което изисква таксата за пренос да се определя от независим оператор на тръбата. 
     Непрозрачността в преговорите между българската и руската страна доведе до неясни договорености, без гаранции за защита на българските обществени интереси. Споразумението между двете страни бе последвано от подписан на 31.10.2013 г. протокол между БЕХ ЕАД и ОАО „Газпром”, с който се установява финансовият модел на „Южен поток” на територията на България. От него се вижда, че страната може да не получи финансови ползи от строителството на газопровода за много дълъг период, а дори българското финансово участие може да се окаже невъзстановимо. Това се дължи на първо място на изключително високата цена за реализация на проекта. Първоначално, на 19.01.2008 г. при оповестяването му, цената беше определена от 800 млн. до 1 млрд. евро. 

     Сега цената за реализация на проекта нарасна почти 4 пъти 
     БЕХ ЕАД получи от руската страна заем от 620 млн. евро, за да обезпечи 15% от стойността на проекта, което означава, че газопроводът е поскъпнал до над 4,1 млрд. евро. Това прави 8,6 млн. евро/км, което е най-високата цена, плащана досега за сухопътен участък от газопровод. За сравнение: 
     • Сухопътната отсечка на Трансадриатическия газопровод (ТАП) е 867 км, а бюджетът за нея е 1,5 млрд. евро, т.е. 1,73 млн. евро/км. При това „Южен поток“ минава през сравнително лесен и равен терен през Дунавската равнина, а трасето на ТАП е много по-трудно през планините на Западните Балкани. 
     • Газопроводът ОPAL, осигуряващ връзката на Северен поток с газопреносната мрежа на Централна Европа, е на стойност 1 млрд. евро при дължина 470 км, което прави 2,13 млн. евро/км. Съпоставимата цена за Южен поток на територията на България с дължина 540 км би била 1,35 млрд. евро, близо 3 пъти по-ниска от определената към момента. 
     Геннадий Шмаль, президент на Съюза на работниците от нефтената и газовата промишленост и бивш зам.-министър по строителството и нефтените и газовите предприятия през 80-те години, заявява: „Аз съм построил всички тези газопроводи, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всякакви условия тръбопровод не струва повече от 2 млн. долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част.“ 
     Срокът за изплащане на заема, който БЕХ ЕАД взе, беше увеличен с 50 % – от 15 на 22 години. Удължаването на срока със 7 години означава, че рентабилността на „Южен поток“ е рязко влошена спрямо първоначалната договореност. В 22-годишния срок, освен заема от 620 млн. евро към ОАО „Газпром“, БЕХ ЕАД трябва да изплати и 50% от привлечения капитал, което прави още около 1,450 млрд. евро. 
     Очакваните приходи за страната за следващите 30 години бяха определени от министъра на икономиката и енергетиката на близо 2,8 млрд. евро. Тези приходи могат да се получат единствено от таксите за пренос през българска територия. Осреднени, тези приходи се равняват на 93,3 млн. евро годишно. Към момента България получава около 100 млн. евро транзитни такси за преноса за Турция, Гърция и Македония. Напълно необяснимо е как при транзитиране на допълнителни 41 млрд. м3 газ в западно направление до границата със Сърбия ще се получават по-ниски приходи от настоящите, които впрочем ще отидат за изплащане на получените заеми. 
     Въпреки всички тези договорености, които по никакъв начин не защитават българските интереси, правителството на Орешарски даде съгласие да се обяви на 31.10 2013 г. конкурс за избор на изпълнител на проекта. 

     Конкурсът грубо нарушава европейското законодателство в областта на обществените поръчки за сектор Енергетика 
     Начинът, по който той бе обявен, е в пълно противоречие с процедурите по Директива 2004/17/ЕО, която изисква всяка обществена поръчка във връзка с производството, преноса или разпределението на природен газ, която надхвърля 6,242 млн. евро за строителство, задължително да се обявява в Официалния вестник на ЕС. Подобно изискване е заложено и в българския Закон за обществените поръчки. 
     Тези изисквания в европейското и българското законодателство не са изпълнени при обявяване на посочения конкурс. Не са обявени публично и изчерпателно конкурсните условия и изискванията към кандидатите, които задължително трябва да бъдат недискриминационни. Намесата на ЕК и оплакването на няколко от кандидатите, недоволни от късия срок (15 дни) за подаване на заявления, доведе до прекратяване на обявената конкурсна процедура. 

     От казаното дотук се вижда, че проектът „Южен поток” се оказва една голяма измама за българските граждани. Убеждаваха ни, че това е европейски проект, а се оказа, че всички споразумения по него с в крещящо нарушение на европейските правила. Уверяваха ни, че проектът е много изгоден финансово за България, а всъщност едва ли ще успеем за няколко десетилетия да изплатим заемите, които ще вземем за неговото строителство. Обещаваха ни, че всички процедури по този проект ще бъдат прозрачни, а виждаме, че отново се подписват протоколи, които не са публични, и се обявяват конкурси, които се провалят поради неспазено европейско и българско законодателство. 

     За да защити българските интереси,

правителството на Орешарски е длъжно да изпълни препоръката на ЕК и да поиска от Русия предоговаряне на подписаното споразумение
и всички последващи документи. Така ще бъдат приведени в съответствие с европейското законодателство и ще изпълним задълженията си според европейските договори. Правителството обаче излезе с позиция, от която личи, че очаква Русия и Европейската комисия да се разберат помежду си, а управниците ни, по тодорживковски, ще се снишат, докато бурята отмине. Така е, когато ни управляват хора, на които липсва политическа воля и политическа смелост да защитават националните ни интереси, а предпочитат България да бъде „троянският“ кон на Русия в Европейския съюз.



Брой: 51, 19 декември 2013
 
 
Продукти
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ЧИП ШОКО”
 
Диабет Формула
 
АУРИКУЛАРИЯ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД